Единственият, който можеше да защити Васил Терзиев, беше Васил Терзиев
Признавам си, че в първия миг новината за кандидатурата на ми подейства като леген студена вода в лицето. Казах си, че е безогледно, даже си помислих, че „ сътрудници “ от „ президентското “ време на Политическа партия са го пробутали, с цел да срутен имиджа на партията. Минаха ми и още други неприятни мисли, които си илюстрирах (в личната си глава) с цветущи изрази, които не стават да бъдат повторени тук, тъй като Съвет за електронни медии бди…
И общото ми въодушевление във връзка „ демократичното “ бъдеще на България много се охлади, напряко посиня от мраз и влезе в най-минорните от всички минорни тоналности.
Но се веселя, че през днешния ден имам мотив да бъда оптимист още веднъж.
Когато стана ясно, че внук и наследник на сътрудници на Държавна сигурност (и то не какви да е) е показан като претендент за кмет на София, освен това от демократическата общественост, от положителните сили – си споделих: единствено ЕДНО само нещо ще е в положение да ме приобщи към идеята на този човек и да ми върне оптимизма (и да ме накара да допускам, че в ПП-ДБ не са се побъркали, каквито подозрения имах), а точно – той обществено да се отхвърли от предишното на фамилията си и/или ДА Гражданско отделение ЗАКЛЕЙМИ.
Защото животът си върви, а наследници на Държавна сигурност има значително – биологията споделя, че Държавна сигурност или не-ДС, хората се развъждат. И тъй като те съществуват, има два метода да гледаш на тях даже и да са сполучливи: с пренебрежение или с почитание. Презрението ще пристигна, в случай че наследникът изяснява какъв брой „ положително и хубаво нещо “ е била Държавна сигурност и те убеждава, че надали не месомелачката на репресивния уред е била „ в интерес на България “.
Уважението ще пристигна, в случай че наследникът жигосах Държавна сигурност, агентурата, месомелачката и се опълчи на действието на личното си семейство. И се извини.
В Германия, както знаете, е имало нацизъм; това не е загадка за никого. Нацистите също са се развъждали (биологически, желая да кажа, за идеологически… то е ясно, към момента се случва); и те имат деца и внуци. Много от тях обаче се отхвърлиха от делото на бащите и дядовците си и (както цялото немско общество) се разграничиха от зверствата на режима. И се извиниха. А това е оздравително.
Както наркоманът ПЪРВО би трябвало да си признае, че страда от зависимостта, преди да може да се излекува, по този начин и общества, страдали от човекоубийствени индоктринации, би трябвало първо да си признаят, че са били заболели, с цел да могат да стартират да се лекуват.
Както направиха германците.
Както би трябвало да създадем и ние. Както някой ден, да се надяваме, да създадат и руснаците, само че да не влизаме СЕГА в тъкмо тази тематика, че ще се отклоним прекомерно доста.
Децата на нацистите, които се оповестиха обществено против режима и обявиха, че РАЗБИРАТ какъв брой неверен е бил и какъв брой рисков, прибавиха още мощ в положителната машина на времето; дадоха вяра на потърпевшите, че човешкият дух не е жертван да носи родови проклятия до безспир.
Та, чаках да видя по какъв начин ще реагира и Терзиев. Както споделих, първоначално бях много неудовлетворен и също по този начин си признавам, че намирах (и към момента намирам) за нелепи опитите на бранителите му да го оневиняват с опити да се изясни, че децата не би трябвало да се винят за родителите си и така нататък, тъй като това (защитниците) бяха хора, които много постоянно са се вглеждали в дефекти по родова линия, а в този момент да извърнат палачинката – ми се стори като част от арсенала на ченгеджийските сили. Разочароваха ме. Или другояче казано: прекомерно бързата им реакция по никакъв начин не ми хареса – преди да сме видели какво има да каже самият.
ЕДИНСТВЕНИЯТ, който можеше да отбрани, беше.
И то по един единствен метод – обръщайки се против човеконенавистната Държавна сигурност, която е оцапала и неговата фамилна памет. Нямаше различен метод и всички „ бранители “ бяха безполезни. Позволявам си чак в този момент да пиша по тематиката, тъй като се случи значимото нещо, което чаках и от което зависеше решението ми. И се веселя, че се случи по този метод.
Не единствено, че се разгласи обществено против Държавна сигурност, само че и отиде още по-далеч: моли да се одобри Закон за лустрацията. А това е значимо, с цел да се прекъсне достъпът на тази оплетена мрежа от връзки, която дава власт единствено в един вид ръце и реже всеки различен.
Лустрацията е вратата в тъмницата. Тя е която ще върже ръцете на видове с псевдоними да употребяват видове с прякори, с цел да държат бизнеса, властта, политиката, стопанската система и така нататък
А втората най-важна част от обръщението на е ето тази: „ Никой не се е извинил. Аз желая да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били от тези структури. Необходимо е да се осъзнае и направи “.
Целият пост е ето тук и заслужава внимание (и аз се веселя, че го има).
↓
И общото ми въодушевление във връзка „ демократичното “ бъдеще на България много се охлади, напряко посиня от мраз и влезе в най-минорните от всички минорни тоналности.
Но се веселя, че през днешния ден имам мотив да бъда оптимист още веднъж.
Когато стана ясно, че внук и наследник на сътрудници на Държавна сигурност (и то не какви да е) е показан като претендент за кмет на София, освен това от демократическата общественост, от положителните сили – си споделих: единствено ЕДНО само нещо ще е в положение да ме приобщи към идеята на този човек и да ми върне оптимизма (и да ме накара да допускам, че в ПП-ДБ не са се побъркали, каквито подозрения имах), а точно – той обществено да се отхвърли от предишното на фамилията си и/или ДА Гражданско отделение ЗАКЛЕЙМИ.
Защото животът си върви, а наследници на Държавна сигурност има значително – биологията споделя, че Държавна сигурност или не-ДС, хората се развъждат. И тъй като те съществуват, има два метода да гледаш на тях даже и да са сполучливи: с пренебрежение или с почитание. Презрението ще пристигна, в случай че наследникът изяснява какъв брой „ положително и хубаво нещо “ е била Държавна сигурност и те убеждава, че надали не месомелачката на репресивния уред е била „ в интерес на България “.
Уважението ще пристигна, в случай че наследникът жигосах Държавна сигурност, агентурата, месомелачката и се опълчи на действието на личното си семейство. И се извини.
В Германия, както знаете, е имало нацизъм; това не е загадка за никого. Нацистите също са се развъждали (биологически, желая да кажа, за идеологически… то е ясно, към момента се случва); и те имат деца и внуци. Много от тях обаче се отхвърлиха от делото на бащите и дядовците си и (както цялото немско общество) се разграничиха от зверствата на режима. И се извиниха. А това е оздравително.
Както наркоманът ПЪРВО би трябвало да си признае, че страда от зависимостта, преди да може да се излекува, по този начин и общества, страдали от човекоубийствени индоктринации, би трябвало първо да си признаят, че са били заболели, с цел да могат да стартират да се лекуват.
Както направиха германците.
Както би трябвало да създадем и ние. Както някой ден, да се надяваме, да създадат и руснаците, само че да не влизаме СЕГА в тъкмо тази тематика, че ще се отклоним прекомерно доста.
Децата на нацистите, които се оповестиха обществено против режима и обявиха, че РАЗБИРАТ какъв брой неверен е бил и какъв брой рисков, прибавиха още мощ в положителната машина на времето; дадоха вяра на потърпевшите, че човешкият дух не е жертван да носи родови проклятия до безспир.
Та, чаках да видя по какъв начин ще реагира и Терзиев. Както споделих, първоначално бях много неудовлетворен и също по този начин си признавам, че намирах (и към момента намирам) за нелепи опитите на бранителите му да го оневиняват с опити да се изясни, че децата не би трябвало да се винят за родителите си и така нататък, тъй като това (защитниците) бяха хора, които много постоянно са се вглеждали в дефекти по родова линия, а в този момент да извърнат палачинката – ми се стори като част от арсенала на ченгеджийските сили. Разочароваха ме. Или другояче казано: прекомерно бързата им реакция по никакъв начин не ми хареса – преди да сме видели какво има да каже самият.
ЕДИНСТВЕНИЯТ, който можеше да отбрани, беше.
И то по един единствен метод – обръщайки се против човеконенавистната Държавна сигурност, която е оцапала и неговата фамилна памет. Нямаше различен метод и всички „ бранители “ бяха безполезни. Позволявам си чак в този момент да пиша по тематиката, тъй като се случи значимото нещо, което чаках и от което зависеше решението ми. И се веселя, че се случи по този метод.
Не единствено, че се разгласи обществено против Държавна сигурност, само че и отиде още по-далеч: моли да се одобри Закон за лустрацията. А това е значимо, с цел да се прекъсне достъпът на тази оплетена мрежа от връзки, която дава власт единствено в един вид ръце и реже всеки различен.
Лустрацията е вратата в тъмницата. Тя е която ще върже ръцете на видове с псевдоними да употребяват видове с прякори, с цел да държат бизнеса, властта, политиката, стопанската система и така нататък
А втората най-важна част от обръщението на е ето тази: „ Никой не се е извинил. Аз желая да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били от тези структури. Необходимо е да се осъзнае и направи “.
Целият пост е ето тук и заслужава внимание (и аз се веселя, че го има).
↓
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ