Повече Европа, повече Урсула“ – ама вие сериозно ли?
Признавам си, че повече от седмица не мога да схващам по какъв начин по този начин европейските водачи предложиха Урсула фон дер Лайен за втори мандат като ръководител на Европейската комисия. Но защото нито те, нито болшинството анализатори виждат в това сериозен проблем, очевидно от единствено себе си се постановат някои уточнения.
Евроизборите завършиха преди месец и " пилците " към този момент се броят под формата на депутатски места в Европейския парламент. Вярно, картината на политическите фамилии е още непълна - основават се нови групи, а до момента съществуващи са застрашени от разпад заради продължаващата " миграция " на партии от една наднационална секта в друга. Но можем най-малко да си създадем някои съществени заключения - както за трендовете, по този начин и за настроенията.
Европейската национална партия освен още веднъж е най-голямата политическа група в Екологичен потенциал, само че съумя и да разшири своето посланичество. Логично е точно от нейните редици да бъде излъчен бъдещият ръководител на Европейската комисия. Само че...
Досегашният ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен бе определена с помощта на консенсус сред ЕНП, социалистите и либералите от " Обнови Европа ". Коалиция, в която два от трите детайла понесоха негативи на изборите от 6-9 юни. И до момента в който за " Социалисти и демократи " загубите са търпими, то либералите записват забележителен отлив, като изключително показателно е изборното поражение на френския президент Емануел Макрон и водената от него политическа мощ.
Ако се разчита единствено на досегашната поддръжка (ЕНП-социалисти-либерали), сметките демонстрират, че болшинството е постижимо (трите групи разполагат сумарно с 400 депутата от общо 720), само че легитимността на Фон дер Лайен ще бъде по-ниска спрямо предходния мандат. А и " постижимо " не значи " обезпечено ". Френските републиканци да вземем за пример, в случай че и да са част от ЕНП, към този момент оповестиха, че няма да поддържат Урсула фон дер Лайен при гласуването в пленарна зала на 18 юли. Възможни са и други изненади, само че и да не бяха, едно по-широко болшинство зад ръководителя на Еврокомисията е надалеч по-добра вероятност, изключително при актуалните геополитически действителности.
А от кое място може да пристигна това разширение? Ограниченият запас на крайната левица и свиващият се подобен на Зелените не ги вършат изключително привлекателни сътрудници, в случай че концепцията е да се търси по-широка легитимност.
За сметка на това, така наречен последна десница (разбирай, всичко вдясно от ЕНП) реализира прочут (макар и надалеч не грандиозен) избирателен триумф и със сумарно към 200 депутати, съставлява сериозен контейнер за спомагателна поддръжка. Това пространство все още е в полунасипно положение, само че някои негови детайли (нереалистично е да се чака ан блок) биха могли да бъдат привлечени към " европейския консенсус " при избрани условия.
За начало, дано да забележим кой кой е в това пространство:
- " Европейски консерватори и реформисти " разшириха въздействието си и към този момент са трета парламентарна мощ. Групата споделя преобладаващата европейска линия за поддръжка на Украйна против съветската експанзия, само че има основни различия с европейския мейнстрийм във връзка с миграция, Зелена договорка, джендър политики. Силните фигури там са водачът на " Италиански братя " и министър председател на Италия Джорджа Мелони, както и полските консерватори от ":Право и Справедливост " ; - " Идентичност и народна власт " споделят значително вижданията на ЕКР, с тази съществена разлика, че са " по-резервирани " по отношение на поддръжката за Украйна и респективно по-настоятелни за пускане на мирни договаряния. След напускането на " Алтернатива за Германия ", учредената мощ там остава френският " Национален общ брой " на Марин льо Пен (това е и партията, вкарала най-вече депутати в Европейския парламент - 30 души); - Покрай унгарския министър председател Виктор Орбан се оформя фракцията " Патриоти за Европа ", която към 7 юли следобяд към този момент дава отговор на минималните условия за парламентарна група. На 8 юли (настоящият материал е писан на 7 юли вечерта) се чака и партията на Льо Пен да реши дали ще се причисли - което би довело " Идентичност и народна власт " до разпад. От своя страна, решението на Орбан да образува нова група, вместо да причисли своята партия ФИДЕС към ЕКР, бе подбудено от наличието там на румънската партия " Съюз за обединяване на румънците ", която е на антиунгарски позиции; - Споменатата към този момент " Алтернатива за Германия " също има упоритостта да образува парламентарна група - около нея гравитират някои " суверенистки " и мощно евроскептични партии като българската " Възраждане ".
По принцип, националистическият бранш е най-трудно предразположен към наднационални обединявания (което е изцяло естествено), тъй че е обикновено крайната десница да е по-фрагментирана спрямо другите политически течения. Това, което ги сплотява обаче е неприязънта към досегашния европейски курс.
А Урсула фон дер Лайен символизира точно това, против което са обединенията " вдясно от ЕНП ". Е, по какъв начин освен това състояние да се търси поддръжка - от Мелони, Льо Пен, Орбан, от полските консерватори?
Да не приказваме, че самата Мелони беше изолирана от преговорния развой, който докара до номинациите на Урсула фон дер Лайен (за ръководител на ЕК), на Антониу Коща (за ръководител на Европейския съвет) и на Кая Калас (за посланик номер едно на ЕС). Което е още по-необяснимо и от упорството да се постанова Фон дер Лайен - точно с италианския министър председател можеше най-лесно да се откри общ език, поради проукраинските ѝ позиции.
ЕНП разполага и с други мощни фигури. Например, Манфред Вебер евентуално би бил много по-приемлив вид най-малко за представителите на ЕКР. Да не забравяме, че двете фракции имат и общо минало - групата " Европейска национална партия - Европейски демократи ", като втората съставка е точно предтечата на днешната ЕКР.
Но това не е всичко. През ноември предстоят избори за президент на Съединени американски щати и бъдещата Европейска комисия ще би трябвало да си партнира с бъдещата администрация в Белия дом през идващите четири години. И в случай че Доналд Тръмп се върне отпред на Съединените щати (засега изгледите са по-скоро такива), кой по-лесно би намерил общ език с него - досегашният " европейски консенсус " сред ЕНП, социалисти и либерали или някаква по-дясна настройка? Очевидно, второто.
" Десният завой " в Европа в действителност не е тъкмо това, което мнозина си мислят. Не че европейските гласоподаватели са минали по-вдясно - просто настоящето " извънредно дясно " е " обикновено дясното " от преди 20-30 години. За " крайната десница " към този момент гласоподават и " умерено десни " гласоподаватели. А " умерената десница " е компенсирала тази загуба с привличане на гласове от " центъра ". Но това очевидно не се осъзнава от ръководещите кръгове в Брюксел.
Разбира се номинацията на Урсула фон дер Лайен може да мине и без тези сметки - дори е по-вероятно да стане по този начин. Но за какво европейското водачество продължава да си затваря очите пред явни трендове? Защо не разчита сигналите, които му дават европейските жители?
Евроизборите завършиха преди месец и " пилците " към този момент се броят под формата на депутатски места в Европейския парламент. Вярно, картината на политическите фамилии е още непълна - основават се нови групи, а до момента съществуващи са застрашени от разпад заради продължаващата " миграция " на партии от една наднационална секта в друга. Но можем най-малко да си създадем някои съществени заключения - както за трендовете, по този начин и за настроенията.
Европейската национална партия освен още веднъж е най-голямата политическа група в Екологичен потенциал, само че съумя и да разшири своето посланичество. Логично е точно от нейните редици да бъде излъчен бъдещият ръководител на Европейската комисия. Само че...
Досегашният ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен бе определена с помощта на консенсус сред ЕНП, социалистите и либералите от " Обнови Европа ". Коалиция, в която два от трите детайла понесоха негативи на изборите от 6-9 юни. И до момента в който за " Социалисти и демократи " загубите са търпими, то либералите записват забележителен отлив, като изключително показателно е изборното поражение на френския президент Емануел Макрон и водената от него политическа мощ.
Ако се разчита единствено на досегашната поддръжка (ЕНП-социалисти-либерали), сметките демонстрират, че болшинството е постижимо (трите групи разполагат сумарно с 400 депутата от общо 720), само че легитимността на Фон дер Лайен ще бъде по-ниска спрямо предходния мандат. А и " постижимо " не значи " обезпечено ". Френските републиканци да вземем за пример, в случай че и да са част от ЕНП, към този момент оповестиха, че няма да поддържат Урсула фон дер Лайен при гласуването в пленарна зала на 18 юли. Възможни са и други изненади, само че и да не бяха, едно по-широко болшинство зад ръководителя на Еврокомисията е надалеч по-добра вероятност, изключително при актуалните геополитически действителности.
А от кое място може да пристигна това разширение? Ограниченият запас на крайната левица и свиващият се подобен на Зелените не ги вършат изключително привлекателни сътрудници, в случай че концепцията е да се търси по-широка легитимност.
За сметка на това, така наречен последна десница (разбирай, всичко вдясно от ЕНП) реализира прочут (макар и надалеч не грандиозен) избирателен триумф и със сумарно към 200 депутати, съставлява сериозен контейнер за спомагателна поддръжка. Това пространство все още е в полунасипно положение, само че някои негови детайли (нереалистично е да се чака ан блок) биха могли да бъдат привлечени към " европейския консенсус " при избрани условия.
За начало, дано да забележим кой кой е в това пространство:
- " Европейски консерватори и реформисти " разшириха въздействието си и към този момент са трета парламентарна мощ. Групата споделя преобладаващата европейска линия за поддръжка на Украйна против съветската експанзия, само че има основни различия с европейския мейнстрийм във връзка с миграция, Зелена договорка, джендър политики. Силните фигури там са водачът на " Италиански братя " и министър председател на Италия Джорджа Мелони, както и полските консерватори от ":Право и Справедливост " ; - " Идентичност и народна власт " споделят значително вижданията на ЕКР, с тази съществена разлика, че са " по-резервирани " по отношение на поддръжката за Украйна и респективно по-настоятелни за пускане на мирни договаряния. След напускането на " Алтернатива за Германия ", учредената мощ там остава френският " Национален общ брой " на Марин льо Пен (това е и партията, вкарала най-вече депутати в Европейския парламент - 30 души); - Покрай унгарския министър председател Виктор Орбан се оформя фракцията " Патриоти за Европа ", която към 7 юли следобяд към този момент дава отговор на минималните условия за парламентарна група. На 8 юли (настоящият материал е писан на 7 юли вечерта) се чака и партията на Льо Пен да реши дали ще се причисли - което би довело " Идентичност и народна власт " до разпад. От своя страна, решението на Орбан да образува нова група, вместо да причисли своята партия ФИДЕС към ЕКР, бе подбудено от наличието там на румънската партия " Съюз за обединяване на румънците ", която е на антиунгарски позиции; - Споменатата към този момент " Алтернатива за Германия " също има упоритостта да образува парламентарна група - около нея гравитират някои " суверенистки " и мощно евроскептични партии като българската " Възраждане ".
По принцип, националистическият бранш е най-трудно предразположен към наднационални обединявания (което е изцяло естествено), тъй че е обикновено крайната десница да е по-фрагментирана спрямо другите политически течения. Това, което ги сплотява обаче е неприязънта към досегашния европейски курс.
А Урсула фон дер Лайен символизира точно това, против което са обединенията " вдясно от ЕНП ". Е, по какъв начин освен това състояние да се търси поддръжка - от Мелони, Льо Пен, Орбан, от полските консерватори?
Да не приказваме, че самата Мелони беше изолирана от преговорния развой, който докара до номинациите на Урсула фон дер Лайен (за ръководител на ЕК), на Антониу Коща (за ръководител на Европейския съвет) и на Кая Калас (за посланик номер едно на ЕС). Което е още по-необяснимо и от упорството да се постанова Фон дер Лайен - точно с италианския министър председател можеше най-лесно да се откри общ език, поради проукраинските ѝ позиции.
ЕНП разполага и с други мощни фигури. Например, Манфред Вебер евентуално би бил много по-приемлив вид най-малко за представителите на ЕКР. Да не забравяме, че двете фракции имат и общо минало - групата " Европейска национална партия - Европейски демократи ", като втората съставка е точно предтечата на днешната ЕКР.
Но това не е всичко. През ноември предстоят избори за президент на Съединени американски щати и бъдещата Европейска комисия ще би трябвало да си партнира с бъдещата администрация в Белия дом през идващите четири години. И в случай че Доналд Тръмп се върне отпред на Съединените щати (засега изгледите са по-скоро такива), кой по-лесно би намерил общ език с него - досегашният " европейски консенсус " сред ЕНП, социалисти и либерали или някаква по-дясна настройка? Очевидно, второто.
" Десният завой " в Европа в действителност не е тъкмо това, което мнозина си мислят. Не че европейските гласоподаватели са минали по-вдясно - просто настоящето " извънредно дясно " е " обикновено дясното " от преди 20-30 години. За " крайната десница " към този момент гласоподават и " умерено десни " гласоподаватели. А " умерената десница " е компенсирала тази загуба с привличане на гласове от " центъра ". Но това очевидно не се осъзнава от ръководещите кръгове в Брюксел.
Разбира се номинацията на Урсула фон дер Лайен може да мине и без тези сметки - дори е по-вероятно да стане по този начин. Но за какво европейското водачество продължава да си затваря очите пред явни трендове? Защо не разчита сигналите, които му дават европейските жители?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ