Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата

" Признавам, че футболът ни е в нокдаун, само че пък страната ни е в нокаут ". Това бяха думите, с които починалият към този момент някогашен началник на Българския футболен съюз Иван Славков – Батето разяснява погрома на националите ни при гостуването им в Прага през 2001 година. Тогава най-хубавите ни футболисти записаха две исторически провали за 48 часа. Първо младежите бяха размазани от Чехия с 8:0, а по-късно и батковците им отнесоха " шестица ".

Капитан на тима тогава беше Красимир Балъков, който 18 години по-късно затвори историческия цикъл по незабравим метод със загубата от Англия с 0:6 в София. Това, към този момент, е най-тежкото проваляне на България на личен терен.

Мачът в Прага през 2001 година беше безнадежден за несвикналите български почитатели. Споменът от американското лято на 1994-а бе още свеж. И макар тежката загуба, имаше някаква мъждукаща вяра поради надарени млади играчи като Стилян Петров и Мартин Петров. Бербатов беше отписван от средностастическия български почитател, който не разбираше какво Байер (Леверкузен) вижда в него (средностатистическият български почитател се оказа в сериозна грешка).

Разликата сред това 0:6 в Прага и настоящето 0:6 в София е, че в този момент вяра няма. И футболът, и страната, наподобява са в нокаут. Една от основните аргументи за положението на футбола се назовава Борислав Михайлов – страхотният вратар на националния тим, който одобри да играе ролята на възпитаник и правоприемник на Иван Славков. За да се разбере сегашното при Боби Михайлов, първо би трябвало да си напомним предишното при Батето.

Как беше при Славков