Горящите катедрали и моралът на антихриста
Признавам, че дълго се колебаех дали да не озаглавя този текст „ Ще оглушее ли Тръмп? “ – кореспондира с новината, че баба Ванга била предсказала за 2019 година, че ще изгори Нотр Дам и че американският президент ще оглушее. Но се отхвърлих, тъй като новината май била фалшив.
Не бяха фалшив обаче някои мнения по адрес на донорите. „ Защо ще дават милиони за някаква си постройка, вместо да нахранят бедните! “ – таман тази позиция ме накара да се замисля. Защо въобще са строени пирамидите, Партенонът, Колизеумът, Венеция, Флоренция и прочие монументи на експлоататорските съсловия, откакто парите можеше да се раздадат на бедните, те да ги изядат и да ги изакат във прослава на историческия материализъм!
Защо строят една катедрала в продължение на епохи, вместо да си гледат кефа? Защо? По доста аргументи, първата от които е историческата памет. Човек без родова памет, без историческа памет, без схващане за континуитет е най-обикновено животно. Симпатично, добродушно, пухкаво, благо, почтено, само че въпреки всичко животно. Пък и по този начин би трябвало. Представяте ли си какво щеше да е, в случай че вашето добиче в обора живееше със самочувствието, че е директен потомък на хайдут-Сидеровия бивол Гольо, а пък свинята ви – принцеса от коляното на Еримантския глиган!
Добичетата би трябвало да гледат по-малко в предишното и повече в бъдещето –
към сияйния комунизъм, към един свят без войни и неравноправие, към завоюването на дълбокия Космос и така нататък Но въпреки това, всяка свиня мечтае да бъде принцеса и по тази причина са местата като Лувъра, наклонената кула в Пиза, Акропола, в това число и Нотр Дам де Парѝ.
Не бойте се: да дариш 100 или 200 милиона за реституция на катедрала не значи да късаш от залъка на сиромасите, тъй като „ освен с самун ще живее човек “ (Мат. 4:4). Едно общество да живее в мир със себе си и да поставя задружни старания в грандиозни каузи е потребно както за милиардери, по този начин и за просяци.
Разбира се, тези, съгласно които случилото се с Нотр Дам не е „ огромен праз “, не са доста. Повечето хора скубят коси и се бият в гърдите, че „ част от нас изгоря “, „ гори сърцето на Франция “, „ цивилизацията към този момент не е същата “ и така нататък Те са хора, които осъзнават, въпреки и по своему, смисъла на историческата памет, за която стана дума нагоре.
Но нали Средновековието беше непоносимо?
Нали то задушаваше Човека в отровната прегръдка на Църквата, която изгаряше на клада всеки, който твърдеше, че Земята не е плоска, същата черква, която изобрети инквизицията, с цел да побива свободомислещи и прогресивни вещици на прът, и която провежда кръстоносните походи, поради които образованите демократични европейци през днешния ден се усещат гузни и не смеят да погледнат в очите арабите, даже когато арабите пощипват образованите демократични европейки пред катедралите. Коя история, коя просвета, коя цивилизация жалят днешните европейци, когато се подпали някоя катедрала? Техните предшественици по време на „ великата “ френска гражданска война най-малко бяха наясно със себе си, та унищожиха съвсем до основи същата тая Нотр Дам, без да им мигне окото и без да страдат от непотребни угризения. Точно както и дедите на днешните набожни руснаци евразийци гръмнаха катедралата „ Христос Спасител “ през 1931.
– Чакай в този момент! – ще ме прекъсне някой. – Нали щяхме да приказваме за морала на антихриста, какво общо има всичко това?
Спокойно.
Ние към този момент приказваме за него и има доста общо. Какво е морал?
Моралът е визията ни за положително и зло. На нея се градят системите от полезности. Мнозина споделят, че нашата цивилизация може в миналото и да е била християнска, само че към този момент не е, тъй като обществото е секуларно и мултикултурно. Всъщност аз настоявам, че нашата цивилизация надълбоко в основите си е християнска и не може да бъде друга. Кое прави нашата цивилизация неповторима? Хуманизмът. Уважението към човешката персона, от която произтича всичко останало.
Правени са десетки опити да се систематизират полезностите ни. Попадал съм на описи с по над 240 обособени полезности. Но в основата постоянно е едно и също – индивидът. Което не е напълно по този начин при другите цивилизации. Откъде е този хуманизъм? Много просто! – ще отговорите. – От Ренесанса! Безспорно, по този начин е. След рухването на Константинопол през 1453 византийската интелигенция всеобщо емигрира на запад с библиотеките си, само че също по този начин е правилно, че стотина години по-рано чумата изтребва повече от половината от европейското население, което прави всеки обособен човешки живот необичаен и извънредно скъп по един чужд до този миг метод. Въпреки чумата обаче самобитният европейски „ фетиш “ към човешката персона не идва единствено от мощно намалелия брой на индивидите.
Днес полезности, зад които всички застават, са персоналната цялост, достолепието, правото на индивида да се развива, толерантността към другите, част от която е все по-остро оспорваният мултикуртурализъм, справедливостта, отговорността и така нататък Всичко това произлиза от фундаменталната концепция на християнството за индивида като облик и сходство божие . Ние не почитаме, не обичаме индивида, тъй като е приветлив, благ и добър или тъй като ни прави скъпи услуги. Ние почитаме и обичаме индивида дори когато е чужд и - освен това – би трябвало да го обичаме даже когато ни е зложелател, тъй като е облик на Бог. А по какъв начин можеш да мразиш Бог, какво ще те сполети, в случай че Го мразиш? Ето го християнството!
Бидейки облик и сходство, индивидът е еднообразно скъп, без значение дали е император или плебей. Византийските императори са носили на поясите си акакии – торбички с пръст, които не им разрешавали да не помнят в какво ще се трансфорат, преди да се показват пред лицето на своя Творец. Ето го християнството! Ето го фундамента на нашата хуманистична, демократична и толерантна цивилизация. Всеки от нас е християнин по рождение, даже когато афишира себе си за безбожник.
Заедно с хуманизма и любовта съществена полезност на християнската цивилизация е и свободата. Свободата не е единствено право на обособената персона, гарантиращо нейното достолепие и развиване. Тя е нейно обвързване, а съгласно някои – дори и нейно наказване. Човек може да се реализира единствено по един-единствен метод: откакто по природа е кадърен да разграничава положително и зло, посредством свободната си воля да избере положителното. Единствен индивидът има свободна воля и заради тази причина единствен той е виновен за делата си. Ако отнемете от индивида свободната му воля, ще го освободите и от отговорността за постъпките му. В модерния свят това се мъчи да реализира детерминизмът.
Човек, обич и независимост – на тази истина се гради християнството и точно тъй като е Истина, то е освен вяра (връзка с Бога), само че и неповторима идеология, даваща неповторима и присъща физиономия на една цяла цивилизация, която назоваваме „ европейска “.
Кой е антихристът?
Казват, че ще пристигна като елементарен човек – нито Бог, нито дявол. Но може да го преглеждаме и като абстракция – индивидът, отхвърлил Богочовека Христос, с цел да прогласи себе си за човекобог . Човекът, гордо презрял Царството Божие, с цел да построи парадайса тук, на земята, в този живот. Противно на ширещото се разбиране, безбожник не значи „ срещу “, а „ вместо “ Христос. Антихристът не се опълчва намерено на Иисус, а се показва за Него. Той идва със същия морал. Моралът и на комунизма, и на другите тоталитаризми, и на актуалния атеистичен свят е всъщност християнски морал, единствено че без Христос, т.е. антихристовски морал. Добро ли е положителното, когато не е в името на Бог? Резултатите ли ще бъдат съдени, или желанията? Доброто, в случай че не е осмислено посредством Бог, възгордява индивида, кара го самичък себе си да мисли за господ, а гордостта е изворът на всяко зло. Да, може някои филантропски акции да имат краткотрайно добър резултат, може да наподобява, че смъкват парадайса на земята, само че в последна сметка не са положително.
Затова, когато пламне катедрала, не гори туристическа забележителност, а гори знак, предузнаване на Царството Божие. Затова, когато влезем в катедрала не със свещ, а с фотоапарат в ръка, когато влезем без религия и примирение, колкото и да сме морални, колкото и да сме добродетелни в личните си очи, дано знаем, че служим на антихриста. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Не бяха фалшив обаче някои мнения по адрес на донорите. „ Защо ще дават милиони за някаква си постройка, вместо да нахранят бедните! “ – таман тази позиция ме накара да се замисля. Защо въобще са строени пирамидите, Партенонът, Колизеумът, Венеция, Флоренция и прочие монументи на експлоататорските съсловия, откакто парите можеше да се раздадат на бедните, те да ги изядат и да ги изакат във прослава на историческия материализъм!
Защо строят една катедрала в продължение на епохи, вместо да си гледат кефа? Защо? По доста аргументи, първата от които е историческата памет. Човек без родова памет, без историческа памет, без схващане за континуитет е най-обикновено животно. Симпатично, добродушно, пухкаво, благо, почтено, само че въпреки всичко животно. Пък и по този начин би трябвало. Представяте ли си какво щеше да е, в случай че вашето добиче в обора живееше със самочувствието, че е директен потомък на хайдут-Сидеровия бивол Гольо, а пък свинята ви – принцеса от коляното на Еримантския глиган!
Добичетата би трябвало да гледат по-малко в предишното и повече в бъдещето –
към сияйния комунизъм, към един свят без войни и неравноправие, към завоюването на дълбокия Космос и така нататък Но въпреки това, всяка свиня мечтае да бъде принцеса и по тази причина са местата като Лувъра, наклонената кула в Пиза, Акропола, в това число и Нотр Дам де Парѝ.
Не бойте се: да дариш 100 или 200 милиона за реституция на катедрала не значи да късаш от залъка на сиромасите, тъй като „ освен с самун ще живее човек “ (Мат. 4:4). Едно общество да живее в мир със себе си и да поставя задружни старания в грандиозни каузи е потребно както за милиардери, по този начин и за просяци.
Разбира се, тези, съгласно които случилото се с Нотр Дам не е „ огромен праз “, не са доста. Повечето хора скубят коси и се бият в гърдите, че „ част от нас изгоря “, „ гори сърцето на Франция “, „ цивилизацията към този момент не е същата “ и така нататък Те са хора, които осъзнават, въпреки и по своему, смисъла на историческата памет, за която стана дума нагоре.
Но нали Средновековието беше непоносимо?
Нали то задушаваше Човека в отровната прегръдка на Църквата, която изгаряше на клада всеки, който твърдеше, че Земята не е плоска, същата черква, която изобрети инквизицията, с цел да побива свободомислещи и прогресивни вещици на прът, и която провежда кръстоносните походи, поради които образованите демократични европейци през днешния ден се усещат гузни и не смеят да погледнат в очите арабите, даже когато арабите пощипват образованите демократични европейки пред катедралите. Коя история, коя просвета, коя цивилизация жалят днешните европейци, когато се подпали някоя катедрала? Техните предшественици по време на „ великата “ френска гражданска война най-малко бяха наясно със себе си, та унищожиха съвсем до основи същата тая Нотр Дам, без да им мигне окото и без да страдат от непотребни угризения. Точно както и дедите на днешните набожни руснаци евразийци гръмнаха катедралата „ Христос Спасител “ през 1931.
– Чакай в този момент! – ще ме прекъсне някой. – Нали щяхме да приказваме за морала на антихриста, какво общо има всичко това?
Спокойно.
Ние към този момент приказваме за него и има доста общо. Какво е морал?
Моралът е визията ни за положително и зло. На нея се градят системите от полезности. Мнозина споделят, че нашата цивилизация може в миналото и да е била християнска, само че към този момент не е, тъй като обществото е секуларно и мултикултурно. Всъщност аз настоявам, че нашата цивилизация надълбоко в основите си е християнска и не може да бъде друга. Кое прави нашата цивилизация неповторима? Хуманизмът. Уважението към човешката персона, от която произтича всичко останало.
Правени са десетки опити да се систематизират полезностите ни. Попадал съм на описи с по над 240 обособени полезности. Но в основата постоянно е едно и също – индивидът. Което не е напълно по този начин при другите цивилизации. Откъде е този хуманизъм? Много просто! – ще отговорите. – От Ренесанса! Безспорно, по този начин е. След рухването на Константинопол през 1453 византийската интелигенция всеобщо емигрира на запад с библиотеките си, само че също по този начин е правилно, че стотина години по-рано чумата изтребва повече от половината от европейското население, което прави всеки обособен човешки живот необичаен и извънредно скъп по един чужд до този миг метод. Въпреки чумата обаче самобитният европейски „ фетиш “ към човешката персона не идва единствено от мощно намалелия брой на индивидите.
Днес полезности, зад които всички застават, са персоналната цялост, достолепието, правото на индивида да се развива, толерантността към другите, част от която е все по-остро оспорваният мултикуртурализъм, справедливостта, отговорността и така нататък Всичко това произлиза от фундаменталната концепция на християнството за индивида като облик и сходство божие . Ние не почитаме, не обичаме индивида, тъй като е приветлив, благ и добър или тъй като ни прави скъпи услуги. Ние почитаме и обичаме индивида дори когато е чужд и - освен това – би трябвало да го обичаме даже когато ни е зложелател, тъй като е облик на Бог. А по какъв начин можеш да мразиш Бог, какво ще те сполети, в случай че Го мразиш? Ето го християнството!
Бидейки облик и сходство, индивидът е еднообразно скъп, без значение дали е император или плебей. Византийските императори са носили на поясите си акакии – торбички с пръст, които не им разрешавали да не помнят в какво ще се трансфорат, преди да се показват пред лицето на своя Творец. Ето го християнството! Ето го фундамента на нашата хуманистична, демократична и толерантна цивилизация. Всеки от нас е християнин по рождение, даже когато афишира себе си за безбожник.
Заедно с хуманизма и любовта съществена полезност на християнската цивилизация е и свободата. Свободата не е единствено право на обособената персона, гарантиращо нейното достолепие и развиване. Тя е нейно обвързване, а съгласно някои – дори и нейно наказване. Човек може да се реализира единствено по един-единствен метод: откакто по природа е кадърен да разграничава положително и зло, посредством свободната си воля да избере положителното. Единствен индивидът има свободна воля и заради тази причина единствен той е виновен за делата си. Ако отнемете от индивида свободната му воля, ще го освободите и от отговорността за постъпките му. В модерния свят това се мъчи да реализира детерминизмът.
Човек, обич и независимост – на тази истина се гради християнството и точно тъй като е Истина, то е освен вяра (връзка с Бога), само че и неповторима идеология, даваща неповторима и присъща физиономия на една цяла цивилизация, която назоваваме „ европейска “.
Кой е антихристът?
Казват, че ще пристигна като елементарен човек – нито Бог, нито дявол. Но може да го преглеждаме и като абстракция – индивидът, отхвърлил Богочовека Христос, с цел да прогласи себе си за човекобог . Човекът, гордо презрял Царството Божие, с цел да построи парадайса тук, на земята, в този живот. Противно на ширещото се разбиране, безбожник не значи „ срещу “, а „ вместо “ Христос. Антихристът не се опълчва намерено на Иисус, а се показва за Него. Той идва със същия морал. Моралът и на комунизма, и на другите тоталитаризми, и на актуалния атеистичен свят е всъщност християнски морал, единствено че без Христос, т.е. антихристовски морал. Добро ли е положителното, когато не е в името на Бог? Резултатите ли ще бъдат съдени, или желанията? Доброто, в случай че не е осмислено посредством Бог, възгордява индивида, кара го самичък себе си да мисли за господ, а гордостта е изворът на всяко зло. Да, може някои филантропски акции да имат краткотрайно добър резултат, може да наподобява, че смъкват парадайса на земята, само че в последна сметка не са положително.
Затова, когато пламне катедрала, не гори туристическа забележителност, а гори знак, предузнаване на Царството Божие. Затова, когато влезем в катедрала не със свещ, а с фотоапарат в ръка, когато влезем без религия и примирение, колкото и да сме морални, колкото и да сме добродетелни в личните си очи, дано знаем, че служим на антихриста. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ