КРС иска по-тежки регулации – без пазарна обосновка и в противоречие на политиката в ЕС
Призивите за „ промени в регулаторите “ най-лесно можем да ги разберем , когато някой ослепителен образец за безконтролна корист с въздействие покаже какъв брой е значимо решенията да се взимат обективно, транспарантно и умело. Знаем по какъв начин КЕВР може да подвига цените на тока и водата без никаква логичност. Знаем и по какъв начин на различен регулатор лиши повече от 2 години да се произнесе за какво нарастна олиото, написа.
И до момента в който резултатите от някои образци се виждат незабавно от всички, един различен регулатор - Комисията за контролиране на известията, съвсем тихомълком с решение от 22 февруари т.г. предложи връщането на най-тежката форма на регулация върху инфраструктурата. На процедура КРС желае да анулира решението си от 2019 година за дерегулация на свободния и конкурентен пазар у нас. И всичко това се случва на фона на апелите в Европейския съюз за дерегулация в телеком бранша.
Какво съставлява предлагането на КРС?
КРС направи предлагането си след обзор на пазара за достъп до физическа инфраструктура. Това се отнася до инфраструктурата, употребена от телекомуникационните оператори за създаване на техните мрежи. Операторите разчитат на два вида инфраструктура: стълбове и канали. В България стълбове могат да се употребяват за създаване на телекомуникационни мрежи във всички общини с население под 10 000 души. Стълбовете са по-евтини и лесни за потребление. В резултат на това по-голямата част от телекомуникационната инфраструктура в България разчита на стълбове, до момента в който каналите се употребяват най-вече в огромните градове. Каналите са по-скъпи за потребление, тъй като изискват разкопаване на улици за полагане на кабели подземен.
Макар стълбовете и каналите да са взаимозаменяеми, КРС насочва своя обзор единствено върху каналната мрежа. В него се заключава, че Vivacom e доминирал в тази мрежа, защото съставлява близо половината от каналите, които сега се намират в България.
До 2019 година единствено Vivacom беше законово задължена да дава достъп до своите канали, с цел да могат други оператори да ги употребяват за създаване на мрежи. От 2019 година страната одобри по този начин наречената „ симетрична регулация “, т.е. операторите трябваше да дават достъп до мрежите на останалите. Този метод сътветства на правилата на Европейски Съюз. Сега обаче КРС предлага да се върнем към обстановката, в която Виваком е отделена от останалите и единствено тя има регулаторно обвързване във връзка с каналите.
Каква е действителната пазарна обстановка, която КРС подценява?
Българският пазар на закрепени широколентови услуги е мощно конкурентен. Виваком регистрира дял от към 40% на този пазара, следван от А1 с 30%. Останалата част от пазара се образува от към 640 районни и локални оператори, които дружно съставляват към 30%. В последните години Виваком закупи няколко по-малки оператора, само че това не трансформира картината. Общият брой на по-малките оператори се е нараснал от 627 през 2017 година на 641 през 2022 година
Факт е, че над 83% от популацията на България през днешния ден се радва на избор от най-малко два оператора, а над 67% - на избор от най-малко три. А конкуренцията ще се ускорява, откакто и трите мобилни оператора - Виваком, А1 и Йетел оферират закрепен широколентов достъп посредством мобилните си мрежи на всички места в България.
Стълбовете на електроразпределителните сдружения са съществена инфраструктура за разрастване на телекомуникационни мрежи. Публично налични данни на КРС демонстрират, че телекомуникационните оператори разчитат на към 640 000 стълба и към 13 104 км канална мрежа.
Дори водещият оператор Виваком разчита на използването на инфраструктурата на стълбовете за почти 43% от мрежата си. Предпоставките за всеобщото потребление на стълбове са първо, че националното законодателство разрешава телекомите да построяват мрежите си въздушно посредством тази инфраструктура в обитаеми места под 10 000 поданици, и второ, инсталирането на телекомуникационни мрежи на стълбове е по-лесно от потреблението на канална мрежа.
„ Специално отношение “ единствено към един оператор!
Странно е, че макар тези данни КРС предлага да наложи регулация единствено върху каналната мрежа на Виваком, която покрива едвам 5-6% от обитаемоте места в България, или към 40% от всички семейства. До огромна част от тези семейства стигат и канални мрежи на съперниците на Виваком.
Към момента над 620 оператора не разчитат на достъп до каналната мрежа на Виваком, с цел да дават услуги на своите клиенти. За последните пет години останалите оператори са построили минимум 1500 км канална мрежа, което се равнява на към 30% от дължината на каналната мрежа на Виваком.
В края на април КРС разгласява позицията си за метода на потребление на мрежата от стълбове на електроразпределителните сдружения, с цел да се обезпечи място за евакуиране на " трета и четвърта електронни съобщителни мрежи " на всеки дирек. Това е неоспорим мотив за необятното потребление на тази инфраструктура. Подобна позиция на регулаторния орган допуска, че има сериозен интерес към потреблението на тъкмо този вид инфраструктура и то от четири паралелни мрежи, т.е. мрежи на четири оператора.
Какво значи това за потребителите?
В Европа от дълго време са прозрели, че вложенията в телекомуникационна инфраструктура би трябвало да се подтикват, с цел да има мощна конкуренция сред телекомите – тъй като от конкуренцията печелят потребителите. За задачата би трябвало да се отстрани бюрокрацията, която забавя внедряването на високоскоростни мобилни и закрепени мрежи. Това е незабавна задача, тъй като телеком секторът се нуждае от по-голям мащаб за вложения в мощности, които да отговорят на потребностите на потребителите. Един от проблемите е непрестанно възходящият трафик на данни, който се чака съвсем да се утрои през идващите пет години. И този проблем освен няма да бъде решен, само че ще бъде и изчерпателен, в случай че се вкарат тежките форми на регулация, които желае регулаторът КРС.
Срещу европейските регулации!
Предложението на КРС е в несъгласие с позицията, дефинирана в новата „ Бяла книга “ на Европейската комисия, отдадена на потребностите на континента от цифрова инфраструктура – и дерегулацията на каналната мрежа е посочена като едно от решенията за угаждане на тези потребности.
Еврокомисията дава ясно да се разбере, че регулирането на забележителна пазарна мощ не е целесъобразно в области, в които има най-малко две самостоятелни мрежови инфраструктури. В България съвсем всички семейства имат достъп до най-малко две самостоятелни инфраструктури. В тази „ Бяла книга “, оповестена при започване на годината, България е дадена като положителен образец. След това обаче идва странното и към този момент необяснимо решение на КРС.
КРС също не взема поради новоприетата специфична регулация на физическата инфраструктура на европейско равнище посредством признатия към този момент правилник, който визира ограниченията за понижаване на разноските за разрастване на гигабитови електронни съобщителни мрежи. Съгласно този правилник държавните органи (съответно и КРС) преди всичко следва да основат предпоставки за вложения във физическа инфраструктура при идентични правила за всички притежатели на такава инфраструктура. Фактически КРС подценява забележителното влияние на посочената нова регулация и това разумно води до неправилни заключения и оферти без ограничения за вложения в интерес на крайните консуматори.
И до момента в който резултатите от някои образци се виждат незабавно от всички, един различен регулатор - Комисията за контролиране на известията, съвсем тихомълком с решение от 22 февруари т.г. предложи връщането на най-тежката форма на регулация върху инфраструктурата. На процедура КРС желае да анулира решението си от 2019 година за дерегулация на свободния и конкурентен пазар у нас. И всичко това се случва на фона на апелите в Европейския съюз за дерегулация в телеком бранша.
Какво съставлява предлагането на КРС?
КРС направи предлагането си след обзор на пазара за достъп до физическа инфраструктура. Това се отнася до инфраструктурата, употребена от телекомуникационните оператори за създаване на техните мрежи. Операторите разчитат на два вида инфраструктура: стълбове и канали. В България стълбове могат да се употребяват за създаване на телекомуникационни мрежи във всички общини с население под 10 000 души. Стълбовете са по-евтини и лесни за потребление. В резултат на това по-голямата част от телекомуникационната инфраструктура в България разчита на стълбове, до момента в който каналите се употребяват най-вече в огромните градове. Каналите са по-скъпи за потребление, тъй като изискват разкопаване на улици за полагане на кабели подземен.
Макар стълбовете и каналите да са взаимозаменяеми, КРС насочва своя обзор единствено върху каналната мрежа. В него се заключава, че Vivacom e доминирал в тази мрежа, защото съставлява близо половината от каналите, които сега се намират в България.
До 2019 година единствено Vivacom беше законово задължена да дава достъп до своите канали, с цел да могат други оператори да ги употребяват за създаване на мрежи. От 2019 година страната одобри по този начин наречената „ симетрична регулация “, т.е. операторите трябваше да дават достъп до мрежите на останалите. Този метод сътветства на правилата на Европейски Съюз. Сега обаче КРС предлага да се върнем към обстановката, в която Виваком е отделена от останалите и единствено тя има регулаторно обвързване във връзка с каналите.
Каква е действителната пазарна обстановка, която КРС подценява?
Българският пазар на закрепени широколентови услуги е мощно конкурентен. Виваком регистрира дял от към 40% на този пазара, следван от А1 с 30%. Останалата част от пазара се образува от към 640 районни и локални оператори, които дружно съставляват към 30%. В последните години Виваком закупи няколко по-малки оператора, само че това не трансформира картината. Общият брой на по-малките оператори се е нараснал от 627 през 2017 година на 641 през 2022 година
Факт е, че над 83% от популацията на България през днешния ден се радва на избор от най-малко два оператора, а над 67% - на избор от най-малко три. А конкуренцията ще се ускорява, откакто и трите мобилни оператора - Виваком, А1 и Йетел оферират закрепен широколентов достъп посредством мобилните си мрежи на всички места в България.
Стълбовете на електроразпределителните сдружения са съществена инфраструктура за разрастване на телекомуникационни мрежи. Публично налични данни на КРС демонстрират, че телекомуникационните оператори разчитат на към 640 000 стълба и към 13 104 км канална мрежа.
Дори водещият оператор Виваком разчита на използването на инфраструктурата на стълбовете за почти 43% от мрежата си. Предпоставките за всеобщото потребление на стълбове са първо, че националното законодателство разрешава телекомите да построяват мрежите си въздушно посредством тази инфраструктура в обитаеми места под 10 000 поданици, и второ, инсталирането на телекомуникационни мрежи на стълбове е по-лесно от потреблението на канална мрежа.
„ Специално отношение “ единствено към един оператор!
Странно е, че макар тези данни КРС предлага да наложи регулация единствено върху каналната мрежа на Виваком, която покрива едвам 5-6% от обитаемоте места в България, или към 40% от всички семейства. До огромна част от тези семейства стигат и канални мрежи на съперниците на Виваком.
Към момента над 620 оператора не разчитат на достъп до каналната мрежа на Виваком, с цел да дават услуги на своите клиенти. За последните пет години останалите оператори са построили минимум 1500 км канална мрежа, което се равнява на към 30% от дължината на каналната мрежа на Виваком.
В края на април КРС разгласява позицията си за метода на потребление на мрежата от стълбове на електроразпределителните сдружения, с цел да се обезпечи място за евакуиране на " трета и четвърта електронни съобщителни мрежи " на всеки дирек. Това е неоспорим мотив за необятното потребление на тази инфраструктура. Подобна позиция на регулаторния орган допуска, че има сериозен интерес към потреблението на тъкмо този вид инфраструктура и то от четири паралелни мрежи, т.е. мрежи на четири оператора.
Какво значи това за потребителите?
В Европа от дълго време са прозрели, че вложенията в телекомуникационна инфраструктура би трябвало да се подтикват, с цел да има мощна конкуренция сред телекомите – тъй като от конкуренцията печелят потребителите. За задачата би трябвало да се отстрани бюрокрацията, която забавя внедряването на високоскоростни мобилни и закрепени мрежи. Това е незабавна задача, тъй като телеком секторът се нуждае от по-голям мащаб за вложения в мощности, които да отговорят на потребностите на потребителите. Един от проблемите е непрестанно възходящият трафик на данни, който се чака съвсем да се утрои през идващите пет години. И този проблем освен няма да бъде решен, само че ще бъде и изчерпателен, в случай че се вкарат тежките форми на регулация, които желае регулаторът КРС.
Срещу европейските регулации!
Предложението на КРС е в несъгласие с позицията, дефинирана в новата „ Бяла книга “ на Европейската комисия, отдадена на потребностите на континента от цифрова инфраструктура – и дерегулацията на каналната мрежа е посочена като едно от решенията за угаждане на тези потребности.
Еврокомисията дава ясно да се разбере, че регулирането на забележителна пазарна мощ не е целесъобразно в области, в които има най-малко две самостоятелни мрежови инфраструктури. В България съвсем всички семейства имат достъп до най-малко две самостоятелни инфраструктури. В тази „ Бяла книга “, оповестена при започване на годината, България е дадена като положителен образец. След това обаче идва странното и към този момент необяснимо решение на КРС.
КРС също не взема поради новоприетата специфична регулация на физическата инфраструктура на европейско равнище посредством признатия към този момент правилник, който визира ограниченията за понижаване на разноските за разрастване на гигабитови електронни съобщителни мрежи. Съгласно този правилник държавните органи (съответно и КРС) преди всичко следва да основат предпоставки за вложения във физическа инфраструктура при идентични правила за всички притежатели на такава инфраструктура. Фактически КРС подценява забележителното влияние на посочената нова регулация и това разумно води до неправилни заключения и оферти без ограничения за вложения в интерес на крайните консуматори.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ