Приятелю Кириакос, ние не те заплашваме, ако ти не ни

„ Приятелю Кириакос, ние не те заплашваме, в случай че ти не ни заплашваш “. Това е посланието, което Реджеп Тайип Ердоган декларира, че ще съобщи на гръцкия министър-председател по време на идната им среща, като акцентира, че „ никое предизвикателство не е непреодолимо посредством разговор, учреден на взаимна благосклонност “.

В извънредно изявление за „ Катимерини “, 24 часа преди плануваното си идване в Атина, турският президент преглежда редица въпроси, свързани с гръцко-турските връзки. Ердоган акцентира визията си за „ нова страница “ в двустранните връзки, учредена на правилото „ печеля-печелиш “.

Въпрос : Г-н президент, наскоро говорихте за „ нова страница “ в турско-гръцките връзки и за формула за превъзмогване на разликите, от която печелят всички. Какво тъкмо имате поради под това?

Ердоган: Гърция е наш комшия и ще продължим да бъдем съседи. Имаме обща география и споделяме едно и също море. Дишаме еднакъв въздух. Взаимно сме свързани от нашето минало. Между нас не престават да съществуват нерешени въпроси. И двете ни страни признават тази действителност. От нас обаче зависи дали ще позволим тези въпроси да провокират напрежение и различия сред нашите държавни управления и нашите нации. Именно в този подтекст приказвах за „ нова страница “ в връзките ни и за правилото „ печеля-печелиш “. Този принцип е характерен на метода на Турция към интернационалните връзки и дипломацията. Като преодоляваме безпроблемно разликите посредством разговор и намираме допирни точки, всички можем да извлечем изгоди. Напоследък набрахме позитивна динамичност в оформянето на връзките ни с Гърция в тази рамка. Бяха обновени неактивни двустранни механизми. Каналите за разговор са отворени и действат на всички равнища. Взаимните визити са чести. Водени от взаимно доверие, ние сме подготвени да засилим съдействието в области, които са от основно значение за нашите страни и за района като цяло. Сега и двете страни са виновни за укрепването, институционализирането и насърчаването на това съгласие. Вярвам, че господин Мицотакис споделя същото предпочитание. Декларацията за другарски връзки и добросъседско съдействие, която се надяваме да подпишем в Атина на 7 декември, също ще официализира ясно това взаимно желание.

Въпрос: Двете страни претърпяха интервал на засилено напрежение, като през 2020 година съвсем стигнаха до ръба на боен спор. И Вие, и министър-председателят Мицотакис бяхте на поста тогава, както и в този момент. Какво се е трансформирало? Какво ще кажете на господин Мицотакис по време на срещата ви в Атина?

Ердоган: Вие попитахте какво се е трансформирало. От наша позиция нищо не се е трансформирало. Никога не сме гледали на Гърция като на зложелател или противник. Както всяка нация, ние търсим другари, а не врагове. Често наблягам убеждението ни, че всички проблеми със съседите ни, изключително с Гърция, могат да бъдат преодолени. Според нас скорошната смяна се дължи на променената гръцка позиция към нас. Гърция наподобява схваща, че ние сме нация, която е подготвена да подаде ръка за другарство. Точно както поредно сме реагирали уверено на тези, които заплашват сигурността, териториалната целокупност и националните ползи на нашия народ, по този начин оставаме отворени за поощряване на съдействието и другарството. Вярвам, че господин Мицотакис схваща това и вижда, че ние откровено желаем да преодолеем проблемите сред Гърция и Турция и да продължим да развиваме връзките си. Аз също виждам сходен метод у него и това е радващо. Попитахте ме какво бих споделил на Мицотакис. Ще му кажа следното: Приятелю Кириакос, ние не те заплашваме, в случай че ти не ни заплашваш. Нека засилим съдействието си във всички браншове - стопанска система, търговия, превоз, енергетика, опазване на здравето, технологии, обучение и юношески въпроси. Нека взаимно да опазим историческото и културното завещание на нашите нации. Независимо дали става въпрос за въпроси, свързани с Егейско море, съдействие против противозаконната имиграция или решение на настоящите проблеми, свързани с турското малцинство в Гърция, никое предизвикателство не е непреодолимо посредством разговор, учреден на взаимна благосклонност. На първо място, нашите нации твърдо поддържаха и двете държавни управления на тазгодишните избори, което даде опция на нас и на господин Мицотакис да предприемем решителни и градивни стъпки напред.

Въпрос: Смятате ли, че Турция и Гърция могат да се спогодят да отнесат въпроса за континенталния шелф до Международния съд? Как можем да подсигуряваме продължаващото успокоение в Егейско море, даже в случай че главните въпроси не бъдат решени в близко бъдеще?

Ердоган: Както споделих, имам вяра, че проблемите ще бъдат решени в подтекста на разговора и положителната воля. Разбира се, има доста взаимосвързани проблеми, които би трябвало да бъдат решени в допълнение към континенталния шелф. Трябва да ги разгледаме сложно. Избирателният метод би бил неправилен. Не можем да се съсредоточим върху някои въпроси, като подценяваме други. Защото всички те са взаимосвързани. Когато се търси интернационално правораздаване, нито един въпрос не би трябвало да остане забранен. Преди всичко би трябвало самоуверено да обсъждаме всички проблеми и тъкмо да насочваме публичното мнение. Решаващият фактор се крие в нашата ангажираност за разрешаването на тези въпроси. Нашата решителност е непоколебима. Когато наблюдавате напъните ни за разрешаване на споровете в заобикалящата ни среда и способността ни да резервираме дипломатическо успокоение, можете да възприемете вероятността на Турция и нейната дарба да взема решение проблемите по кротичък път. Нашата откровеност и нашият апел са недвусмислени. Вярвам, че в случай че Гърция схване сходен метод, свободен от външна интервенция, можем да тръгнем по позитивна траектория към построяването на спокойно бъдеще за нашите нации.

Въпрос : Изявлението, което нееднократно сте правили: „ Една нощ може да дойдем ненадейно “, е внушило възприятие на опасност у доста гърци. Как ще отговорите на опасенията им дали това изказване остава годно?

Ердоган: Както преди малко загатнах, от нас би трябвало да се опасяват единствено тези, които ни заплашват. Заявихме, че ще действаме бързо против терористичните детайли, застрашаващи сигурността на страната ни, и направихме нужното. Унищожихме и ще унищожим огнищата на тероризма. Това е бил поредният ни отговор на тези, които оспорват нашата териториална целокупност, единение и единодушие, и това няма да се промени. Опазването на нашата татковина и обезпечаването на мира в страната ни е изконно право и не трябва да има подозрение, че ще го упражним в цялостна степен против всички терористични центрове.

Гърция не е наш зложелател, а скъп член на съюза, от който сме част. Нещо повече, ние сме съседи, ще си останем съседи и би трябвало взаимно да зачитаме правата и виталните ползи на другите. Гръцкият народ, с който съжителстваме от епохи, добре схваща какъв брой нежни можем да бъдем, когато подаваме ръка за другарство. Те са наясно с приемането и искреността, заложени в нашата просвета. Искаме да укрепим връзките си, учредени на взаимно съгласие, и да живеем спокойно в този географски район. Ние сме нация, която поредно демонстрира, че думите ни не са изречени без цел. Западните медии се пробват да изопачат думите ми.

Въпрос: Вярвате ли, че в Егейско море и Източното Средиземноморие има енергийни ресурси? Как могат да се правят изследвания, в случай че двете страни не могат да реализират единодушие за установяване на границите на континенталния шелф?

Ердоган: Определянето на това дали има енергийни ресурси зависи по-скоро от научните проучвания, в сравнение с от моето персонално мнение. Както виждаме, по този въпрос са извършени и не престават да се организират обещаващи изследвания. Средиземно и Егейско море са басейни, богати на естествени запаси. В сегашния интернационален подтекст обезпечаването и поддържането на енергийната сигурност от стратегическа позиция се трансформира в основен въпрос. В този смисъл съществуват благоприятни условия и вероятности за съдействие, изключително в Средиземноморието. Оценката на капацитета на такова съдействие може да способства освен за енергийната сигурност на страните от района, само че и за решаването на политически въпроси. Опитите за политическо потребление на тези капацитети обаче крият риск от неефективно потребление на ресурсите. Вярваме, че силата е детайл на съдействие и обща изгода сред всички страни и общества, и желаеме да позволяваме разликите посредством разговор. Предпочитаме съдействието и сме подготвени за него. Ето за какво на два пъти предложих организирането на всеобхватна конференция за опциите на Източното Средиземноморие. За страдание, в началото Европейски Съюз резервира безмълвие по това предложение. Мълчанието не взема решение проблеми. По сходен метод Севернокипърската турска република предложи взаимна обработка на запасите и систематизиране на приходите до постигането на изцяло решение на острова. Ние поддържаме това предложение. След като и други страни в района се движат в тази посока, за какво двете страни на острова да не си сътрудничат? В Егейско море има многочислени въпроси, по които можем да си сътрудничим. Всички те са ориентирани към подсилване на мира и просперитета за актуалните и бъдещите генерации.

Въпрос: Превръщането на „ Света София “ в джамия шокира мнозина в Гърция и на Запад. Какво докара до това решение и има ли проект за скорошно обновяване на богословското учебно заведение в Халки?

Ердоган: Ние пазим този незабравим храм с рядко срещано в човешката история старание и почитание, като предоставяме на цялото човечество опцията да се възползва материално и духовно от този превъзходен монумент. Изпълнението и напъните за запазване на храма през последните 570 години са доказателство за педантичния метод на нашата страна към този въпрос през цялата история. Започнахме огромни работи по джамията „ Ая София “ в Кебир, следвайки реставрацията, осъществена по времето на Мимар Синан. Като знак на мира и приемането, джамията „ Ая София “ ще продължи да бъде отворена за гости от всички религии и убеждения.

Що се отнася до богословското учебно заведение в Халки, всички частни висши образователни заведения в нашата страна бяха национализирани през 1971 година с решение на Конституционния съд. Това решение се отнася освен за Богословското учебно заведение, само че и за всички частни висши образователни заведения в нашата страна. Тъй като нямаше публично висше образователно заведение, към което Богословското учебно заведение да бъде трансферирано, то нямаше юридически статут и активността му беше прекъсната. Днес възобновяването на активността на Богословското учебно заведение в Халки е допустимо единствено посредством цялостни законодателни промени. От друга страна, Патриаршията във Фенер не поддържа възобновяването на образованието в учебното заведение под егидата на държавен университет, зависещ на законодателството на Съвета за висше обучение.

Въпрос: Миграционните потоци в Егейско море са противоречив въпрос от доста години. Могат ли двете страни да си сътрудничат директно за решаването и управлението на този проблем? Може ли Европейски Съюз да изиграе някаква роля?

Ердоган: Свидетели сме на доста повишаване на миграционните придвижвания по света, провокирано както от политическа неустойчивост, по този начин и от разнообразни опасения. За страдание незаконни структури се възползват от тези обстановки, с цел да се възползват от отчаянието на хората, което води до обилни облаги. Както постоянно сме казвали, тази обстановка не е проблем, който страните могат да преодолеят сами. В последна сметка противозаконната имиграция е общо предизвикателство, което изисква общи старания.

Естествено, като страна ние продължаваме да поставяме огромни старания в битката с противозаконната миграция. Важно е Европейски Съюз да поддържа страната ни в тази област. В резултат на това е належащо да се приложат взаимни ограничения, които да подсигуряват заслужено систематизиране на тежестите и отговорностите за справяне с първопричините за миграцията. Това съдействие следва да се простира оттатък границите на Турция и Гърция или миграционните придвижвания в Егейско море; то изисква всеобхватни, световни старания, включващи цялата интернационална общественост. Непрекъснато сме изразявали готовността си за откровено съдействие по този въпрос и продължаваме да го вършим. Нещо повече, миграцията е комплициран въпрос, който ще продължи да стои на дневен ред в международен мащаб даже в случай че геополитическите спорове спрат. Очаква се изменението на климата, с следствията от климатичната миграция, да изостри още повече това предизвикателство в бъдеще. Ето за какво пред лицето на този проблем би трябвало да създадем трайни решения и функционални механизми. Необходим е холистичен метод за търсене на ефикасни формули за решение на този комплициран проблем.

Въпрос: Бяхте доста сериозен към Запада и Израел във връзка с казуса в Газа. Турция също по този начин е член на НАТО и стратегически сътрудник на доста западни страни. Възниква въпросът: Принадлежи ли Турция към Запада? Как ще отговорите на този въпрос?

Ердоган: Турция се причисли към НАТО дружно с Гърция преди 71 години. Както знаете, критерият да бъдеш считан за западен или европейски се простира оттатък участието в Европейски Съюз. Нещо повече, в подтекста на връзките с Европейски Съюз, датиращи от 1963 година, ние сме страна, която е в същия митнически съюз и има статут на претендент за участие. В това отношение Турция, със своята демократична конструкция и полезностите, които отстоява, се приближава в огромна степен до страните членки на Европейски Съюз и НАТО. Тя също по този начин е член-основател на доста от така наречен западни интернационалните организации, по-специално на Организация на обединените нации и Европейския съвет. Ние постоянно сме били гласът на справедливостта, правораздаването и съвестта в интернационалните връзки. В сходство с това схващане ние се движим напред в интернационалното развиване, а главната ни цел е да бъдем от вярната страна на историята. Отговорът на Турция на несправедливото и нечовешко отношение към палестинския народ, комбиниран с готовността ни да подлагаме на критика Израел за дейности, които са в очевидно несъгласие с интернационалното право, филантропичното право и правата на индивида, е значителен аспект от уговорката за реализиране на тази цел. Като се има поради, че доста западни страни заемат все по-сходни позиции, осъществяването на това морално обвързване от страна на Турция във връзка с палестинския въпрос не поражда подозрения дали тя " принадлежи на Запада " или не. Вместо да се слагат под въпрос ориентацията и позицията на Турция, вниманието би трябвало да се концентрира върху случаите, в които някои западни страни могат да подценен полезностите, които твърдо отстояват. Мълчанието във връзка с бруталността в Газа е най-яркият образец за това. Като се опълчва на геноцида в Газа, нашата страна също по този начин пази главните полезности на западното общество. В Газа се нарушават главните права на хора от всички възрасти, даже на бебета. Съответства ли на западните полезности мълчанието в отговор на грубото нарушение на правата на индивида, систематичната окупация на земи и домове на хора, незачитането на правото на благосъстоятелност и отричането на правото на палестинците да дефинират бъдещето си? Бомбардировките на лечебни заведения, нападенията над учебни заведения, бежански лагери, пазари и убийствата на цивилни жители подхождат ли на западните полезности? Дали напътствието към хората в Газа да „ отидат на юг “ и последвалите бомбардировки на тези, които следват тази посока, отразяват позиция, възприета от Запада? И в този момент моят въпрос е: Дали Турция и страните, които съзнателно мълчат по тези въпроси, принадлежат към Запада? /БГНЕС