Защо на 50 трябва да изглеждам като на 30?
Приятелката ми има проблем – купила подмладяваща козметика за доста пари.
Фактът, че това е машинация, тя разбра единствено вкъщи. Сега тя има заем и пенсия, и този заем би трябвало да бъде изплатен.
Тя не е сама, доста дами попаднаха в този капан – поради страха от бръчки и други
признаци на възраста. Хитрите продавачи знаят за тези комплекси и манипулират: „ Какво извънредно лице имате!
Изглеждате на 50 години! Но с нашата козметика …
Ако ми бяха споделили това, щях да отговоря: „ Какво ви е грижа? Изглеждам на възрастта си – какво от това? Защо като съм на 50, би трябвало да наподобявам като на 30?
Разбира се, желанието да бъдете по-привлекателни е естественото положение на женския разум. Винаги е било по този начин във всички столетия. Великата Клеопатра приемала млечно-медни бани (или е легенда?) и други „ богати и известни ” също не изостават. В същото време разсъдъкът допуска, че можете да изглеждате по-добре, просто постоянно се грижите за себе си, без да харчите пари за “модерна ” козметика и процедури.
Също по този начин ми наподобява необичайно, когато споделят: „ Аз съм на 50, само че към момента се чувствам като на 18 години! ” Какъв флирт? Какво значи да си млада по душа?
Защо се срамим освен от външните признаци на стареене, само че и от обстоятелството, че сме се трансформирали? Защо не се гордеем с обстоятелството, че в този момент сме по-умни, по-мъдри? Какво е това – „ на 18 се чувствам “? Какво е това – да правиш глупави неща, да се влюбваш в неверни хора, да се тревожиш за външния си тип, да вярваш на всеки,и да си доверчив простак?
По някаква причина това се смята за готино. “Млада душа ” и “стара душа ” – какво е това?
Да придобиеш мозъка си, да израстваш, да знаеш повече, да разбираш по-добре себе си и
хората, да различаваш същинските полезности от лъжливите, да имаш лично мнение по всеки въпрос, да не се тревожиш за дреболии – това е съзряване на душата. Той не е наличен за 18-годишни. Никой от нас, в действителност, няма в 50+ “млада душа ”
Според мен би трябвало да се гордеем с тъкмо противоположното, с обстоятелството, че при 50+ ние сме
достатъчно умни и мъдри, с цел да не вършим глупави неща.
Веднъж видях фотография на съученици, които честваха 50 години от дипломирането в своя клас. В същото време те се обличаха като ученички – в учебни униформи и бели престилки, вързаха вратовръзки, мислейки, че е занимателно … Уви, не провокирах нищо друго с изключение на отчаяние. Това не беше смешно, а тъжно да се гледа …
В съпоставяне с 18-годишните, най-сетне получаваме независимост. Колкото по-възрастен,
толкова по-свободен! Това, което желая, го върша! Само свободните хора са щастливи, които разрешават да вършат всичко, които им са желае. В младостта си ние бунтуваме, само че подвластен от родителската дума,и от мнението на нашите връстници.
И едвам в този момент, в 50+, разбираме, че можем да живеем както желаеме. Можем да приемем или да не приемем нашата възраст,нашите неточности, бръчки и д.р неща.
Ключовата дума е „ приеми “, това е плюс.
Честно казано, не желая отново да съм на 18. Сега пребивавам доста по-добре, тъй като вътрешните ми промени са нищо спрямо външните. Те ме радват доста повече, в сравнение с да скърбя от възраста си.
Разбира се, скърбя за моята другарка! Ще направя всичко, с цел да й оказа помощ освен да си върне парите, само че и да откри независимост. Свобода да бъде такава каквато е.
