Приятелите му от театъра го наричат Шахо. Той е на

Приятелите му от театъра го назовават Шахо. Той е на 21. Сирийски емигрант. Името му значи орел. Преди 8 години избягал от Сирия дружно със фамилията си. Точно преди да стартира войната. Не подозорил, че ще стигне до театъра в България.

Шахин Шехзен: Ами, беше доста ужасно. Защото ти бягаш от мястото, където си роден, където ти имаш другари, родственици, а отиваш някъде, където ти не знаеш какво е, аз не знаех какво е България, просто вървяхме и не знаехме до каква степен ще стигнем. Просто да избягаме от този пъкъл.
Историята му стартира от Камишли, градче в североизточна Сирия. Там всяка вечер дребният Шахо играел пиеси на родителите си. Имитирал съседи, баби и дядовци. Но за фамилията настъпили сложни времена. Баща му членувал в кюрдска партия срещу държавното управление на Башар Асад. И Шахо постоянно виждал по какъв начин прибират татко му в ареста.
Шахин Шехзен: „ Последният път, хората от партията му споделиха: „ По - добре да избягаш, тъй като идващият път няма да се прибереш. “
Така почнало тяхното дълго пресичане на граници. Тръгнали за България. Нелегално. Семейство бежанци, които желали просто да оживеят.
Шахин Шехзен: Пътят от Турция в България беше извънредно сложен, тъй като по едно време се стъмни. Никой нямаше с нас, ние бяхме сами, то беше гора и ти не знаеш накъде да поемеш. Всичко ти е еднообразно, най-големият боязън беше да не се върнем в Турция. “
Но ориста си знае работата. Стигнали в София като по знамение. Шахо приключил учебното заведение по телекомуникации. После внезапно обърнал посоката. Явил се на изпит в НАТФИЗ с монолог от пиесата „ Кръстопът чартърен “. Тя споделя за воин, който се намира в непозната страна, а хората там не го схващат.
Шахин Шехзен: Когато аплайвах, бяхме от 5 години в България. Същите неприятности имах, само че не ги мислех и се пробвах да ги пренебрегвам, само че когато се качих на сцената и им споделих, този монолог нямаше по какъв начин да ги пренебрегвам. Аз си споделях казуса. Нещо, което най-вече ме боли, че хората не те схващат. Не всички, несъмнено има прелестни хора и доста хора ми помогнаха тука в България, другари, преподаватели. “
Сега към този момент е 4-та година студент. Получил непредвиден късмет. Режисьорът Нина Димитрова му дала основна роля в пиесата „ Ревизорът “ в Сатиричния спектакъл. Там Шахо се трансформира в градоначалник. Образ, който не вярвал, че може да изиграе.
Нина Димитрова: Шахин е страховит смешник. И той играе един доста чудноват градоначалник, нормално градоначалниците са груби, съществени, нали това е визията. А той е по-различен. Той е шмекер, той се върти, тъкмо по този начин както би трябвало да вършат тези мижитурки, които участват в този театър. Тези мишоци, овластени, които като получат власт, не знаят, нямат лимит. А в това време като напече ситуацията са по-ниски от тревата. И Шахо това го реализира. “ Денис Хаят: Шахчето е един сириец, страховит човек, неповторим сътрудник. Много добър сътрудник, на който постоянно можеш да разчиташ. “
Денис влиза в ролята на ревизора. Двамата с Шахо си партнират на сцената, другояче са другари от години. Помагат си и се учат един от различен, под режисурата на Нина. Заедно съумяват да накарат публиката да се смее до сълзи на героите, които са оглупели от лакомия и суетност.
Денис Хаят: Имахме доста оферти да излезем отвън страната, да изиграем „ Ревизор “, само че не можахме, тъй като Шаха, не може да излиза. “
Шахин Шехзен няма българско поданство, само че живее в България от 8 години. Има персонална карта и паспорт с филантропичен статут. С тях той може да напусне България, само че не и да се върне. Родителите му отпътували за Германия, обаче той решил да остане.
Българска национална телевизия: Оказва се, че твоята обичана България е нещо като затвор за теб. Шахин Шехзен: Че е затвор, затвор е, само че е и парадайс. Искам просто да съм свободен, да изляза, да се върна, желая да видя нашите, родителите ми, майка ми, татко ми, брат ми, те са в Германия, не съм ги виждал от 3 години. И това към този момент този проблем почва да въздейства и на другите хора към мен, хората от класа ми. Ние имахме опция да заминем в 3 страни, отвън България да играем, само че заради тая причина аз не мога да отпътува и те не могат да заминат. “
Шахо обича България, въпреки че не е българин. Избягал е от Сирия, само че не я е не запомнил. Сега е по средата на пътя си.
Шахин Шехзен: Когато кажеш, че си сириец - ти или си терорист или с нещо друго те свързват. И аз се пробвах да им обясня, че там откъдето пристигам има много забавни неща. Които може да научите, както на мен ми беше забавно да науча български език. И да остана в България, тъй като доста ми харесва. “
Научил се да живее на място, където не всички го схващат. Преминал границата, с цел да стигне до театъра. Всичко му следва. Но му се коства, че е научил най-важното:
Шахин Шехзен: Аз сега върша един монолог по театрална тирада и там основно, има една имитация, която се повтаря несъмнено 10 пъти. „ Има положителни хора на всички места. Има положителни хора на всички места. Трябва това да го разберем. “