Паметникът на Лола, която чете Монтескьо
Приятели, от няколко дни не дремя. Сън не ме хваща, огромен проблем ми се стовари на главата. Видяхте ли и вие паметникът на Стоян Денчев, открит от самия Стоян Денчев в двора на Библиотекарския, който бе изработен на университет от... да, познахте, Стоян Денчев? Той, от бронз, чете Монтен. Елегантна работа. Интелектуална.
Без смешка, доста хубава статуя са му направи на господин професора по осведомителни технологии и библиотекарство или квото там учат в Библиотекарския. Не, няма подигравка към този университет в думите ми. Това е най-успешното образователно заведение в България и се е потвърдило през годините като ковачница на кандидат-премиери, предприемачи, доста необичайно развити интелектуалци и елементарни ватмани. Пардон, доста необичайно се написа дружно. Или не.
Да погледнем единствено към листата с видни абитуриенти. Делян Пеевски, Алексей Петров, твърди се, че даже самият Евгени Минчев е приключил този ослепителен университет, въпреки че за последния това може и да е подъл слух, пуснат от някой недоброжелател, който желае да му урони престижа на индивида. В светските среди са огромни интриганти, да ви кажа.
Всъщност няма черно на бяло доказателства и за самия Пеевски. Изобщо, това е един университет, който е ковачница на националната сигурност и всичко в него е загадка. Какво учат, по какъв начин го учат и кой го учи. Какво по-голямо доказателство, че националната сигурност е в сигурни ръце, крайници, глави и търбуси? Специално потърсих кои хора преподават и кои приключват там около елементарната парлама. Медиите не са единомислещи през годините. Разни кирливи антибългарски медии като вестник „ Капитал “ настояват, че там преподават хора от Държавна сигурност. Не, че няма доказателства – ачик-ачик са си от листата на Комисията по досиетата, обаче би трябвало ли да се вглеждаме все в кусурите, а? А и кой по-добре ще ви образова на „ осведомителни технологии “ от ДС-ченгетата в Унибит? Как да събереш информацията и по какъв начин да я използваш след това – с такива познания какъв брой народ стана министър председател, прокурор, политик, ехе... Така че другият изцапан вестник „ Сега “ да ми яде ушите с неговата публикация „ Ако не ставаш за нищо, записваш национална сигурност “. Все отново има и справедливи медии като „ Стандарт “, които пишат: „ Унибит е Пазителят на познанието - образованието е стъпка, която всеки прави, с цел да усъвършенства себе си, да се ориентира в света. Прави го с отворени очи от любознание в най-различни направления, с цел да знае, да може, да бъде просветен, образован, сериозен и съзнателен. Защото образованият човек е човек, който познава себе си и преодолява компликациите пред това знание. “ (това последното изречение звучи като засегнатост, само че нейсе)
Разбрахте ли, дегенерати и неграмотници от СУ и сходни кирливи университетчета? Срещнах дори една публикация, в която се споделя по какъв начин ректорът на Унибит Денчев подарил часовник „ Ришельо “ на един от гост-преподавателите. В „ Климент Охридски “ някой подарявал ли е часовници? А нещо друго? Нищо, нали, единствено знаят да взимат. Такси, време, нерви...
Та, откогато видях паметника, аз не дремя, другари. Едно, че съм учила в СУ и в чужбина, и очевидно ни монумент ще ми повдигнат, ни часовник ще ми дадат. И второ – в случай че въпреки всичко съумея в тоя живот и завърша и аз нашенската Бръшлянова лига - Унибит, аз какво да чета на моя монумент един ден? Стоян Денчев чете Монтен. Аз дали да не чета Монтескьо? Все отново това е най-умният човек, който познавам. Както и нейния подражател Шарл. Даже в едната ръка бих желала да държа едната книга на Монтескьо, а в другата – другата книга на Монтексьо. Те така и така са единствено две. Важното е да са в оригинал. Искам взорът ми е да е насочен напред – към сияйни съдбини или друго такова факсимиле. Да виждам мъдро, проникновено, с оптимизъм и лека мъка. Оптимизмът е поради гражданското ни бъдеще, а горчивината идва от селяндурското ни настояще. Много ми е значимо да нямам бръчки и корените да са боядисаии. И в случай че може бюстът с един номер повечко. Или два. Но да не е пошло. Интелектуално по този начин... Освен двете ми книги и интелектуалните цици, доста бих се радвала и в случай че ми сложат и два часовника - по един на всяка ръка. За да се знае какъв брой висши имам. И да не са „ Ришельо “, те са единствено 100-200 $. Нека да са „ Монблан “. Не поради цената, аз да не съм новобогаташ. А поради тая хубава алитерация – Монтен, Монтескьо, Монблан.. Ах, мон шери, мон амур и мон дьо. И ние знаеме езици, кво си мислите.
Също по този начин не съм сигурна дали желая да седнал съм на скамейка като господин Денчев, да съм права, с цел да се вижда какъв брой ми е дълго бедрото и угрижен взорът, или да съм полегнала, че аман па, да ви кажа, цел живот тичам и седнал съм да работя, най-малко на паметника ми да съм си легнала и аз като хората. И в случай че може и един тв приемник да добавят към скулптурата със скандинавски сериал. Лежа си, значи, виждам си хем двете книги, хем двата часовника, хем напред към сияйните съдбини, хем си бича сериалчето и си почивам. Ей тва е моята скулптура, другари. Приемете тези ми думи като наследство и един ден, като му пристигна времето, да знаете какво да вършиме. Че да не изваждам досиетата...
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Без смешка, доста хубава статуя са му направи на господин професора по осведомителни технологии и библиотекарство или квото там учат в Библиотекарския. Не, няма подигравка към този университет в думите ми. Това е най-успешното образователно заведение в България и се е потвърдило през годините като ковачница на кандидат-премиери, предприемачи, доста необичайно развити интелектуалци и елементарни ватмани. Пардон, доста необичайно се написа дружно. Или не.
Да погледнем единствено към листата с видни абитуриенти. Делян Пеевски, Алексей Петров, твърди се, че даже самият Евгени Минчев е приключил този ослепителен университет, въпреки че за последния това може и да е подъл слух, пуснат от някой недоброжелател, който желае да му урони престижа на индивида. В светските среди са огромни интриганти, да ви кажа.
Всъщност няма черно на бяло доказателства и за самия Пеевски. Изобщо, това е един университет, който е ковачница на националната сигурност и всичко в него е загадка. Какво учат, по какъв начин го учат и кой го учи. Какво по-голямо доказателство, че националната сигурност е в сигурни ръце, крайници, глави и търбуси? Специално потърсих кои хора преподават и кои приключват там около елементарната парлама. Медиите не са единомислещи през годините. Разни кирливи антибългарски медии като вестник „ Капитал “ настояват, че там преподават хора от Държавна сигурност. Не, че няма доказателства – ачик-ачик са си от листата на Комисията по досиетата, обаче би трябвало ли да се вглеждаме все в кусурите, а? А и кой по-добре ще ви образова на „ осведомителни технологии “ от ДС-ченгетата в Унибит? Как да събереш информацията и по какъв начин да я използваш след това – с такива познания какъв брой народ стана министър председател, прокурор, политик, ехе... Така че другият изцапан вестник „ Сега “ да ми яде ушите с неговата публикация „ Ако не ставаш за нищо, записваш национална сигурност “. Все отново има и справедливи медии като „ Стандарт “, които пишат: „ Унибит е Пазителят на познанието - образованието е стъпка, която всеки прави, с цел да усъвършенства себе си, да се ориентира в света. Прави го с отворени очи от любознание в най-различни направления, с цел да знае, да може, да бъде просветен, образован, сериозен и съзнателен. Защото образованият човек е човек, който познава себе си и преодолява компликациите пред това знание. “ (това последното изречение звучи като засегнатост, само че нейсе)
Разбрахте ли, дегенерати и неграмотници от СУ и сходни кирливи университетчета? Срещнах дори една публикация, в която се споделя по какъв начин ректорът на Унибит Денчев подарил часовник „ Ришельо “ на един от гост-преподавателите. В „ Климент Охридски “ някой подарявал ли е часовници? А нещо друго? Нищо, нали, единствено знаят да взимат. Такси, време, нерви...
Та, откогато видях паметника, аз не дремя, другари. Едно, че съм учила в СУ и в чужбина, и очевидно ни монумент ще ми повдигнат, ни часовник ще ми дадат. И второ – в случай че въпреки всичко съумея в тоя живот и завърша и аз нашенската Бръшлянова лига - Унибит, аз какво да чета на моя монумент един ден? Стоян Денчев чете Монтен. Аз дали да не чета Монтескьо? Все отново това е най-умният човек, който познавам. Както и нейния подражател Шарл. Даже в едната ръка бих желала да държа едната книга на Монтескьо, а в другата – другата книга на Монтексьо. Те така и така са единствено две. Важното е да са в оригинал. Искам взорът ми е да е насочен напред – към сияйни съдбини или друго такова факсимиле. Да виждам мъдро, проникновено, с оптимизъм и лека мъка. Оптимизмът е поради гражданското ни бъдеще, а горчивината идва от селяндурското ни настояще. Много ми е значимо да нямам бръчки и корените да са боядисаии. И в случай че може бюстът с един номер повечко. Или два. Но да не е пошло. Интелектуално по този начин... Освен двете ми книги и интелектуалните цици, доста бих се радвала и в случай че ми сложат и два часовника - по един на всяка ръка. За да се знае какъв брой висши имам. И да не са „ Ришельо “, те са единствено 100-200 $. Нека да са „ Монблан “. Не поради цената, аз да не съм новобогаташ. А поради тая хубава алитерация – Монтен, Монтескьо, Монблан.. Ах, мон шери, мон амур и мон дьо. И ние знаеме езици, кво си мислите.
Също по този начин не съм сигурна дали желая да седнал съм на скамейка като господин Денчев, да съм права, с цел да се вижда какъв брой ми е дълго бедрото и угрижен взорът, или да съм полегнала, че аман па, да ви кажа, цел живот тичам и седнал съм да работя, най-малко на паметника ми да съм си легнала и аз като хората. И в случай че може и един тв приемник да добавят към скулптурата със скандинавски сериал. Лежа си, значи, виждам си хем двете книги, хем двата часовника, хем напред към сияйните съдбини, хем си бича сериалчето и си почивам. Ей тва е моята скулптура, другари. Приемете тези ми думи като наследство и един ден, като му пристигна времето, да знаете какво да вършиме. Че да не изваждам досиетата...
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ