6 тайни на Вселената, които ще ви удивят
Приямвада Натараджан е професор по астрономия и физика в Йейлския университет. За своя принос в проучването на тъмната материя, тъмната сила, черните дупки и други астрофизични обекти, тя е получила доста научни награди и влиятелни звания. Тя знае за Вселената това, което ние не знаем, и е подготвена да показа своите открития и секрети в книгата „ Карта на Вселената: главните хрумвания, които изясняват устройството на космоса “.
Тайна №1. „ Неподвижните “ звезди се движат
От антични времена се радваме на величието на нощното небе, формирано от хиляди неподвижни светлинни точки – звезди, които се издигат и залязват по едно и също време.
През 1718 година обаче Едмънд Халей, вторият по значимост астроном в Кралство Англия, открива, че координатите на звездите последователно се трансформират. Например звездите Сириус, Арктур и Алдебаран са се отдалечили от местата, разказани от древногръцкия астроном Хипарх преди към 2000 години. Очевидно „ закрепените “ звезди блуждаят.
Тайна №2. Не сме единствените
През 20-те години били открити други галактики. Станало ясно, че Млечният път е единствено една група от звезди измежду мнозина други. Днес имаме изображения и данни за няколко милиона галактики.
Много галактики са толкоз далечни, че тяхната светлина, която виждаме, е зародила, когато Вселената е била в зачатъчно състоения. Тоест на възраст от милиард години при сегашните 13,8 милиарда.
Тайна №3. Гърците раздрусали теорията за основаването на света
Едва по времето на античните гърци човешкият светоглед стартира да разчита на логичност, информация и обстоятелства. Появата им на международната сцена раздрусала теорията за основаването на света, съгласно която Вселената си почивала на гърба на костенурка, която била подкрепена изпод от друга костенурка … и така нататък
Това разбиране (понякога с леки вариации) доминира до 6-ти век. пр.н.е. Но спрямо известните градове и царства на Античността, в това число Йерусалим и Вавилон, зараждащият се гръцки свят носел нещо напълно друго, ново и стремглаво.
Тайна №4. Компасът е изобретен поради фън шуй
Магнитният компас, изобретен в Китай към 200 година прочие н. е., станал инструментът, който в последна сметка оказва огромно въздействие върху геодезията. Произведени благодарение на магнитна желязна руда, материал, който се намира естествено в магнетитовата руда, тези устройства реагират на земното магнитно поле.
В тези дни обаче компасите се употребявали единствено като фън шуй принадлежности, т.е. те помагали за хармонизирането на околното пространство. Едва към 1040 година китайците стартират да употребяват компасите за навигация по суша, в това число за военни цели. Трябвало да минат още 100 години, до момента в който компасът почне да бъде употребен от моряците.
Тайна №5. Земната окръжност е измерена през най-дългия ден
Една от първите забележителности в картографията станало измерването през 240 година прочие н. е. на обиколката на Земята от гръцкия астроном Ератостен. Той забелязал, че в град Сиена (днешен Асуан, Египет) няма лятна сянка по време на лятното слънцестоене по обяд.
Той знаел, че в Александрия, родният му град, ситуиран под Нил в северен Египет, в същия ден Слънцето не се намира строго по вертикала над града. Затова той измерил разликата в позицията на светилото, като пресметнал ъгъла, който хвърлял сянка върху висока кула в Александрия.
С помощта на геометрията и дистанцията сред градовете, които му били известни, той получил обиколката на Земята, единствено с 16% отличаваща се от днешната й стойност, или с към 40 000 км.
Тайна №6. Математиката дала нови благоприятни условия за проучване на космоса
През II век. астроном, математик, картограф и астролог от гръцко-египетски генезис на име Клавдий Птолемей направил идната стъпка в разбирането на придвижването на небесните тела.
След като наследил от Хипарх данните отпреди 300 години, той сравнил всички астрономически таблици и геометрични модели на гръцките учени под формата на обстоен етюд – „ Алмагест “. Но Птолемей не просто събрал данните. Той основал нов модел на небето, който отговарял на всички тях!
Физическият модел на света на Птолемей се състоял от вградени сфери и неговите комплицирани таблици разрешили да се изчислят бъдещите позиции на планетите. За всяка планета той употребявал четири наблюдения за дълъг интервал от време, което дало оптимално преимущество при премерване на техните цикли.
