Стефка Костадинова пред Марица: Пловдив и Рим ме зареждат ...
Привличат ме като магнит Старият град и Гребната база, където като дете спортувах и играех от заран до вечер
Нощта пред върха беше друга, мощ ми дадоха 80 000 фенове на трибуните
Щастлива съм, че скочих 209 см пред очите на своя идол - олимпийската шампионка Сара Симеони
Стефка Костадинова носи същата сила, усмивка и сексапил като на 22 години. Тогава, когато сложи нереалния си връх. Онзи ден великата пловдивчанка чества рожден ден и на драго сърце направи равносметка пред „ Марица “.
- Добър ден, уповавам се, ви намираме в положително здраве, по какъв начин се справяте с пандемията - чисто физически, а и прочувствено?
- Нормално, както всички българи. Пазим се, с цел да сме здрави, и прецизно следваме всички здравни ограничения. Стремя се да се зареждам с повече позитивизъм в тези сложни времена, даже в последно време виждам по-малко и за малко вести, защото отвред ни заливат отрицателни новини. Съсредоточила съм се в работата в Олимпийския комитет, а свободното време избирам да извозвам в разходки из планината, това доста ме зарежда. Поначало съм оптимист и имам вяра, че ще излезем по-силни от сегашната обстановка.
- Разкажете ни повече за Пловдив и детството, в коя махала израснахте, по какъв начин минаваха дните ви?
- Израснах до Гребната база, къщата ни бе покрай спортния комплекс и естествено всяко свободно време се впускахме в игри и съревнования. Беше прелестно време, спортувахме от заран до вечер, едно хубаво потомство от цялостни с сила и ненаситни на игри деца. Не всички от моите връстници учеха в спортното учебно заведение, само че бяхме дружно, а и до ден сегашен си останахме другари. Благодарна съм на своите близки, учители, треньори, другари – на всички, които по някакъв метод са съдействали да се изградя като персона. Обичам Пловдив, в него съм се родила, израснала, построила като човек, като състезател. Въздухът, атмосферата, позитивизмът на този град постоянно са ме зареждали, зареждат ме и през днешния ден.
Пред Олимпийския музей в Лозана
- Обичате ли да се връщате в този момент там, пазите ли другарства от тези дни?
- При всяка опция бързам да се върна в Пловдив, да се срещна с другари, близки и познати. Сега, в тази конюнктура обаче това става по-рядко. Ежедневието ми е много натоварено, най-близките ми хора също са в София, само че в никакъв случай не пропущам да бъда в родния град, когато мога.
- Кои са обичаните ви кътчета в Пловдив?
- Старият град и Гребната база. Това се местата, които ме притеглят като магнит. Никога няма да ми омръзне да се разхождам из тях, да чувствам неповторимата атмосфера, която излъчват. За мен те са заредени с сила, а това ми дава сили и ме изпълва с положителни страсти. За жал, обстановката сега не разрешава да се виждам както преди с приятелите, да се събираме в стеснен кръг, пропущаме годишнини и мотиви да бъдем дружно. Но това ще свърши и ще наваксаме. Убедена съм, че ще преодолеем това тестване с умеенето да преоценим и да открием неща, които преди подминавахме като дадености.
- Каква ученичка бяхте и по кое време решихте да акцентирате върху спорта?
- Бях доста живо дете, непрекъснато в придвижване, по през целия ден спортувах и играех. Във втори клас започнах с плуване и до четвърти се увличах от тренировките в басейна. След това в пети клас аплайвах в Спортното учебно заведение, тогава се ориентирах към леката атлетика и тя ме плени - както е видно, вечно. Никога не съм била гимнастичка, не знам от кое място се появи това, че първо съм се занимавала с гимнастика.
- Кога разбрахте, че може да станете играч от международна височина? Кои бяха идолите ви, преди вие самата да станете първенец?
- Не беше бързо и елементарно. Пътят до върха е много дълъг и сложен, а при спортистите е съпроводен с доста ограничения и изморителни тренировки. Постепенно, с успехите и с все по-добрите за възрастта ми резултати, започнах да имам по-големи цели. Това обаче ме натовари с още по-тежки тренировки и отговорности. Всичко пристигна с времето си и с доста труд, неизменност. Като госпожица се възхищавах на италианската звезда в бранша за скок височина Сара Симеони. После ориста подреди по този начин събитията, че сложих международния връх от 209 см пред очите на своя идол в бранша - олимпийската шампионка Сара Симеони.
- Атлетиката е извънредно тежък спорт, нищо че я назоваваме лека. Режим, хранене, по какъв начин едно момиче съумява да се оправи с всичко това?
- Не бе леко, само че когато си си сложил високи цели и резултати, всичко остава на назад във времето. За това ми помагаше целият щаб от експерти край мен, за което съм им доста признателна. Макар и самостоятелен спорт, триумфите в атлетиката не идват без помощта на хората край теб.
- Никога не изневерихте на състезателен клуб „ Тракия “, имахте ли „ ухажвания “ от Левски и ЦСКА с оферти за пагони, жилища, постове?
- Не желая да се връщам в годините, само че щом съм останала в „ Тракия “, значи съм оценила, това, което този клуб, а и Пловдив са създали за мен. Имам доста другари от други клубове, бяхме противници в надпреварите, само че останахме близки, и през днешния ден постоянно се виждаме.
С Томас Бах
- Звучи необикновено, само че през 1984 година Людмила Андонова сложи връх от 207 см, а през 1987 вие го подобрихте. Смятахте ли, че толкоз бързо може да „ детронирате “ сънародничката ни ?
- Тогава въобще не са ми минавали такива мисли. Бях очевидец на международния връх на Люси, беше приказен скок, съвършен. Това бе следващото доказателство за силата, класата и продуктивността на българската школа в тази дисциплинираност. Ние имаме феноменални състезателки, като стартираме от първата международна рекордьорка Йорданка Благоева, по-късно Людмила и всички, които прелитаха над двата метра и с десетилетия ни правеха горди като българи. Винаги благодаря на всяка една от моите съотборнички, на тези български звезди в скока на височина, тъй като без тях аз нямаше да се изградя като мощен играч, като първенец и рекордьор. Тяхната конкуренция оказа помощ България и до през днешния ден да държи международния връх в скока на височина при дамите.
- Огромната конкуренция на финала ли ви стимулира за върха или нещо друго?
- И това, само че и публиката. Препълнените трибуни, тези 80 хиляди въодушевени фенове на Олимпийския стадион в Рим ми оказаха голяма поддръжка. Италианската столица и до през днешния ден си остава обичан град освен поради върха, а поради атмосферата, поради историята и неповторимия заряд, който носи.
- Винаги запитвам великите спортисти за нощта преди великото съревнование: по какъв начин спахте, имаше ли необикновен сън, знак от ориста?
- Е, нещо доста скрито ме питате, а и ме връщате много назад… Всяка нощ преди огромно съревнование е друга. За да не се товаря ненужно, избрах да не деля нощите на значими и не чак толкоз, това ми помагаше да бъда спокойна на другия ден в значими тествания. Да, онази нощ в Рим бе друга, само че щом съм съумяла, значи рецептата е „ проработила “…
- Едно благопожелание за себе си и за българите за ЧРД?
- В днешната обстановка преди всичко - да сме здрави, по-късно всичко може да се реализира. За себе си не върша дълготрайни проекти. Силно искам и се надявам на олимпиадата в Токио да имаме повече мотиви за горделивост и национална самочувствие. Всички наши спортисти със заслужени квоти са способни на влиятелно присъединяване и триумфи и се надявам да ни зарадват с това да чуваме българския химн в японската столица това лято.
Топ 5 на най-великите спортисти
- А коя беше най-голямата и надарена ваша съперничка или пък съпернички през годините? Поддържате ли в този момент контакти?
- Нямам в визията си най-голяма и изявена съперничка. Имала съм доста - като стартираме от упоменатите българки и преминем през десетки изявени представителки на водещи в света школи. Всички те са ме подтикнали да бъда все по-добра и мощна, да стигна до върха, за което съм им признателна. С доста от някогашните ми съпернички и до през днешния ден поддържаме близки контакти и постоянно се виждаме.
- Интересен ми е вашият топ 5 на най-великите спортисти на нашето време. Аз стартирам със Стефка, Бубка, Карл Люис, Джеки Джойнър, Юсейн Болт и спирам да мисля, че ще се поправя 100 пъти...
- Благодаря за мястото в класацията, само че считам, че всеки, който е стигнал до международния връх, който е международен и олимпийски първенец, заслужава да е в елитна класификация на топ спортистите. А най-заслужилите откриха място в открития неотдавна цифров музей на Световната атлетическа асоциация.
Бях подготвена на всичко, с цел да стигна до олимпийската купа
- Вероятно ви е писнало да се приказва за олимпийската купа, само че... бяхте ли се отчаяла, че след толкоз години триумфи най-ценното злато в спорта ви бягаше?
- Да, и аз, а и всички знаеха, че това е последният ми късмет, което правеше натискът върху мен още по-голям. Но пък към този момент имах голям опит, претърпяла бях какво ли не… А и толкоз доста желаех успеха. Статистици пресметнаха, че Атланта през 1996 година стана очевидец на най-класното съревнование в олимпийската история. Аз обаче бях подготвена на всичко, с цел да стигна до задачата. И съм щастлива, че съумях, че българското знаме се развя най-високо пред погледа на близо 100 000 фенове на стадиона и милиарди по целия свят.
- Как се събират сили след раждане, какво ви струваше?
- Върнах се в бранша доста скоро откакто родих - на шестия месец към този момент бях на международно състезание. В Гьотеборг през лятото на 1995 година задачата ми бе просто да се върна в топ форма. Не знаех какъв брой време ще ми е нужно, с цел да скачам още веднъж на международно равнище, така че си бях сложила задача да вляза във финала. В течение на надпреварата обаче скоковете ми потеглиха и почувствах, че още веднъж съм подготвена за нещо огромно. Бях спокойна, нямах концепция фикс безусловно да съм първа, само че всичко в този ден ми вървеше като по вода. Така стигнах до втората си международна купа навън.
Опитът от спорта доста ми оказва помощ в БОК
- По-трудно ли е в този момент като началник на БОК? Ще се оправи ли светът да има от малко малко естествена олимпиада в Токио?
- Това са радикално разнообразни неща. Сега в БОК отговорностите са други, само че с цел да се оправям, доста ми оказва помощ това, че съм била дълго време състезател в международния хайлайф. Иначе разликата е голяма - като състезателка имах задача единствено да упражнявам и да скачам високо, като за мен се грижеше цялостен щаб. Сега пък аз би трябвало да се грижа за доста хора, така че да се осъществят оптимално. Много ми оказва помощ опитът от претърпяното в елитния спорт, наред с контактите, които съм построила.
- Как обичате да прекарвате почивните дни и часове, имате ли нови пристрастености, занимания?
- В последно време отстранявам от ден на ден време на разходките и кросовете в гората и в планината. Това е нещо, което доста ме зарежда в сегашната обстановка. През всички сезони разходките и бягането измежду природата ме изпълват с сила и положителни страсти. Почти всеки ден върша това и по този начин се стоварвам от всекидневието.
- Как е синът ви, с какво се занимава, в случай че не е загадка?
- Жив и здрав е и се занимава с това, което харесва и обича.
Нощта пред върха беше друга, мощ ми дадоха 80 000 фенове на трибуните
Щастлива съм, че скочих 209 см пред очите на своя идол - олимпийската шампионка Сара Симеони
Стефка Костадинова носи същата сила, усмивка и сексапил като на 22 години. Тогава, когато сложи нереалния си връх. Онзи ден великата пловдивчанка чества рожден ден и на драго сърце направи равносметка пред „ Марица “.
- Добър ден, уповавам се, ви намираме в положително здраве, по какъв начин се справяте с пандемията - чисто физически, а и прочувствено?
- Нормално, както всички българи. Пазим се, с цел да сме здрави, и прецизно следваме всички здравни ограничения. Стремя се да се зареждам с повече позитивизъм в тези сложни времена, даже в последно време виждам по-малко и за малко вести, защото отвред ни заливат отрицателни новини. Съсредоточила съм се в работата в Олимпийския комитет, а свободното време избирам да извозвам в разходки из планината, това доста ме зарежда. Поначало съм оптимист и имам вяра, че ще излезем по-силни от сегашната обстановка.
- Разкажете ни повече за Пловдив и детството, в коя махала израснахте, по какъв начин минаваха дните ви?
- Израснах до Гребната база, къщата ни бе покрай спортния комплекс и естествено всяко свободно време се впускахме в игри и съревнования. Беше прелестно време, спортувахме от заран до вечер, едно хубаво потомство от цялостни с сила и ненаситни на игри деца. Не всички от моите връстници учеха в спортното учебно заведение, само че бяхме дружно, а и до ден сегашен си останахме другари. Благодарна съм на своите близки, учители, треньори, другари – на всички, които по някакъв метод са съдействали да се изградя като персона. Обичам Пловдив, в него съм се родила, израснала, построила като човек, като състезател. Въздухът, атмосферата, позитивизмът на този град постоянно са ме зареждали, зареждат ме и през днешния ден.
Пред Олимпийския музей в Лозана
- Обичате ли да се връщате в този момент там, пазите ли другарства от тези дни?
- При всяка опция бързам да се върна в Пловдив, да се срещна с другари, близки и познати. Сега, в тази конюнктура обаче това става по-рядко. Ежедневието ми е много натоварено, най-близките ми хора също са в София, само че в никакъв случай не пропущам да бъда в родния град, когато мога.
- Кои са обичаните ви кътчета в Пловдив?
- Старият град и Гребната база. Това се местата, които ме притеглят като магнит. Никога няма да ми омръзне да се разхождам из тях, да чувствам неповторимата атмосфера, която излъчват. За мен те са заредени с сила, а това ми дава сили и ме изпълва с положителни страсти. За жал, обстановката сега не разрешава да се виждам както преди с приятелите, да се събираме в стеснен кръг, пропущаме годишнини и мотиви да бъдем дружно. Но това ще свърши и ще наваксаме. Убедена съм, че ще преодолеем това тестване с умеенето да преоценим и да открием неща, които преди подминавахме като дадености.
- Каква ученичка бяхте и по кое време решихте да акцентирате върху спорта?
- Бях доста живо дете, непрекъснато в придвижване, по през целия ден спортувах и играех. Във втори клас започнах с плуване и до четвърти се увличах от тренировките в басейна. След това в пети клас аплайвах в Спортното учебно заведение, тогава се ориентирах към леката атлетика и тя ме плени - както е видно, вечно. Никога не съм била гимнастичка, не знам от кое място се появи това, че първо съм се занимавала с гимнастика.
- Кога разбрахте, че може да станете играч от международна височина? Кои бяха идолите ви, преди вие самата да станете първенец?
- Не беше бързо и елементарно. Пътят до върха е много дълъг и сложен, а при спортистите е съпроводен с доста ограничения и изморителни тренировки. Постепенно, с успехите и с все по-добрите за възрастта ми резултати, започнах да имам по-големи цели. Това обаче ме натовари с още по-тежки тренировки и отговорности. Всичко пристигна с времето си и с доста труд, неизменност. Като госпожица се възхищавах на италианската звезда в бранша за скок височина Сара Симеони. После ориста подреди по този начин събитията, че сложих международния връх от 209 см пред очите на своя идол в бранша - олимпийската шампионка Сара Симеони.
- Атлетиката е извънредно тежък спорт, нищо че я назоваваме лека. Режим, хранене, по какъв начин едно момиче съумява да се оправи с всичко това?
- Не бе леко, само че когато си си сложил високи цели и резултати, всичко остава на назад във времето. За това ми помагаше целият щаб от експерти край мен, за което съм им доста признателна. Макар и самостоятелен спорт, триумфите в атлетиката не идват без помощта на хората край теб.
- Никога не изневерихте на състезателен клуб „ Тракия “, имахте ли „ ухажвания “ от Левски и ЦСКА с оферти за пагони, жилища, постове?
- Не желая да се връщам в годините, само че щом съм останала в „ Тракия “, значи съм оценила, това, което този клуб, а и Пловдив са създали за мен. Имам доста другари от други клубове, бяхме противници в надпреварите, само че останахме близки, и през днешния ден постоянно се виждаме.
С Томас Бах
- Звучи необикновено, само че през 1984 година Людмила Андонова сложи връх от 207 см, а през 1987 вие го подобрихте. Смятахте ли, че толкоз бързо може да „ детронирате “ сънародничката ни ?
- Тогава въобще не са ми минавали такива мисли. Бях очевидец на международния връх на Люси, беше приказен скок, съвършен. Това бе следващото доказателство за силата, класата и продуктивността на българската школа в тази дисциплинираност. Ние имаме феноменални състезателки, като стартираме от първата международна рекордьорка Йорданка Благоева, по-късно Людмила и всички, които прелитаха над двата метра и с десетилетия ни правеха горди като българи. Винаги благодаря на всяка една от моите съотборнички, на тези български звезди в скока на височина, тъй като без тях аз нямаше да се изградя като мощен играч, като първенец и рекордьор. Тяхната конкуренция оказа помощ България и до през днешния ден да държи международния връх в скока на височина при дамите.
- Огромната конкуренция на финала ли ви стимулира за върха или нещо друго?
- И това, само че и публиката. Препълнените трибуни, тези 80 хиляди въодушевени фенове на Олимпийския стадион в Рим ми оказаха голяма поддръжка. Италианската столица и до през днешния ден си остава обичан град освен поради върха, а поради атмосферата, поради историята и неповторимия заряд, който носи.
- Винаги запитвам великите спортисти за нощта преди великото съревнование: по какъв начин спахте, имаше ли необикновен сън, знак от ориста?
- Е, нещо доста скрито ме питате, а и ме връщате много назад… Всяка нощ преди огромно съревнование е друга. За да не се товаря ненужно, избрах да не деля нощите на значими и не чак толкоз, това ми помагаше да бъда спокойна на другия ден в значими тествания. Да, онази нощ в Рим бе друга, само че щом съм съумяла, значи рецептата е „ проработила “…
- Едно благопожелание за себе си и за българите за ЧРД?
- В днешната обстановка преди всичко - да сме здрави, по-късно всичко може да се реализира. За себе си не върша дълготрайни проекти. Силно искам и се надявам на олимпиадата в Токио да имаме повече мотиви за горделивост и национална самочувствие. Всички наши спортисти със заслужени квоти са способни на влиятелно присъединяване и триумфи и се надявам да ни зарадват с това да чуваме българския химн в японската столица това лято.
Топ 5 на най-великите спортисти
- А коя беше най-голямата и надарена ваша съперничка или пък съпернички през годините? Поддържате ли в този момент контакти?
- Нямам в визията си най-голяма и изявена съперничка. Имала съм доста - като стартираме от упоменатите българки и преминем през десетки изявени представителки на водещи в света школи. Всички те са ме подтикнали да бъда все по-добра и мощна, да стигна до върха, за което съм им признателна. С доста от някогашните ми съпернички и до през днешния ден поддържаме близки контакти и постоянно се виждаме.
- Интересен ми е вашият топ 5 на най-великите спортисти на нашето време. Аз стартирам със Стефка, Бубка, Карл Люис, Джеки Джойнър, Юсейн Болт и спирам да мисля, че ще се поправя 100 пъти...
- Благодаря за мястото в класацията, само че считам, че всеки, който е стигнал до международния връх, който е международен и олимпийски първенец, заслужава да е в елитна класификация на топ спортистите. А най-заслужилите откриха място в открития неотдавна цифров музей на Световната атлетическа асоциация.
Бях подготвена на всичко, с цел да стигна до олимпийската купа
- Вероятно ви е писнало да се приказва за олимпийската купа, само че... бяхте ли се отчаяла, че след толкоз години триумфи най-ценното злато в спорта ви бягаше?
- Да, и аз, а и всички знаеха, че това е последният ми късмет, което правеше натискът върху мен още по-голям. Но пък към този момент имах голям опит, претърпяла бях какво ли не… А и толкоз доста желаех успеха. Статистици пресметнаха, че Атланта през 1996 година стана очевидец на най-класното съревнование в олимпийската история. Аз обаче бях подготвена на всичко, с цел да стигна до задачата. И съм щастлива, че съумях, че българското знаме се развя най-високо пред погледа на близо 100 000 фенове на стадиона и милиарди по целия свят.
- Как се събират сили след раждане, какво ви струваше?
- Върнах се в бранша доста скоро откакто родих - на шестия месец към този момент бях на международно състезание. В Гьотеборг през лятото на 1995 година задачата ми бе просто да се върна в топ форма. Не знаех какъв брой време ще ми е нужно, с цел да скачам още веднъж на международно равнище, така че си бях сложила задача да вляза във финала. В течение на надпреварата обаче скоковете ми потеглиха и почувствах, че още веднъж съм подготвена за нещо огромно. Бях спокойна, нямах концепция фикс безусловно да съм първа, само че всичко в този ден ми вървеше като по вода. Така стигнах до втората си международна купа навън.
Опитът от спорта доста ми оказва помощ в БОК
- По-трудно ли е в този момент като началник на БОК? Ще се оправи ли светът да има от малко малко естествена олимпиада в Токио?
- Това са радикално разнообразни неща. Сега в БОК отговорностите са други, само че с цел да се оправям, доста ми оказва помощ това, че съм била дълго време състезател в международния хайлайф. Иначе разликата е голяма - като състезателка имах задача единствено да упражнявам и да скачам високо, като за мен се грижеше цялостен щаб. Сега пък аз би трябвало да се грижа за доста хора, така че да се осъществят оптимално. Много ми оказва помощ опитът от претърпяното в елитния спорт, наред с контактите, които съм построила.
- Как обичате да прекарвате почивните дни и часове, имате ли нови пристрастености, занимания?
- В последно време отстранявам от ден на ден време на разходките и кросовете в гората и в планината. Това е нещо, което доста ме зарежда в сегашната обстановка. През всички сезони разходките и бягането измежду природата ме изпълват с сила и положителни страсти. Почти всеки ден върша това и по този начин се стоварвам от всекидневието.
- Как е синът ви, с какво се занимава, в случай че не е загадка?
- Жив и здрав е и се занимава с това, което харесва и обича.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ