Могат ли историческите български общности зад граница да решат демографската криза?
Привличането на историческите български общности зад граница към България е една от опциите, които Българска академия на науките преглежда за преодоляване на демографската рецесия.
Доклад на тази тематика бе показан на конференция от доц. доктор Спас Ташев от Института за проучване на популацията и индивида към Българската академия на науките за плана, предоставен на академията от държавното управление.
Според Националната тактика за българските жители и историческите български общности по света, историческите български общности са формирани от " лица от български генезис, с българско национално съзнание с непознато или с непознато и с българско поданство ". В тях са включени:
- Българи в Република Македония;
- Българи в Руската федерация
- Българи и българи-гагаузи в Република Молдова и Украйна;
- Българи в Румъния;
- Българи в Гърция;
- Българи в Република Турция;
- Българи в Република Сърбия;
- Българи в Западните Балкани.
Историческите български общности зад граница неведнъж са засягани като тематика в политическия дискурс, като в редица стратегически документи те са обсъждани като евентуално решение на демографските проблеми в страната.
Още през 1989 година са признати няколко разнообразни по характера си закони, които преглеждат тази група като " демографски запас ", който би могъл да бъде притеглен в страната за противопоставяне на евентуална демографска рецесия.
През 1994 година се приема решение членовете на тези общности, преселили се обратно в България, да бъдат финансово подпомагани от страната. Тази процедура обаче е прекъсната още през 1996 година заради липса на средства.
Същата година е взето друго решение, което още веднъж преглежда привличането на исторически български общности зад граница като способ за понижаване " демографските диспропорции в развиването на другите видове региони: обезлюдени, планински, гранични и други ". Поради настъпилата през 1997 г. криза и последвалата промяна на държавното управление обаче, стратегията така и не е приложена.
През 2015 година бе призната и улеснена процедура по приемането на бежански статус от българите в Украйна, само че броят на възползвалите се остана нищожен.
Според проучването, извършено от доц. Ташев, броят на историческите български групи зад граница е високомерен и непълен да образува обилни имиграционни потоци към България или да съставлява решение на демографската рецесия.
Настрани от количествения проблем, анкетно изследване, извършено тази година, демонстрира, че измежду историческите български общества зад граница липсват и " значими настройки за заселване в България ".
Според Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване ", под 5% от взелите българско поданство членове на тези общности в периода 2001-2016 година, се откриват в България. Дори още по-малко са тези, които вършат отчисления в НЗОК и Национален осигурителен институт.
" В редица държавни стратегически документи безпричинно се основават свръхочаквания, че посредством подобен вид заселвания могат да се повлияят значително демографските индикатори на популацията на България ", изяснява доцент Ташев.
Той предлага количественият метод да бъде сменен с първокласен, защото политиката на всеобщо даване на български поданства на представители на тези общности не е ефикасна. Той поучава страната да се концентрира върху построяването на устойчиви връзки със задграничните български общности и да ги преглежда единствено като " възможен демографски запас ".
Като добра процедура доцент Ташев цитира политиката на други страни, които вместо да дават поданства на членовете на сходни общности, ги доставят единствено със характерни документи, позволяващи правото на престояване, благосъстоятелност и работа в рамките на страната.
Целият отчет, наред с останалите научни проучвания, прегледани на конференцията, ще можете да прочетете в идващия брой на списание " Население ", който ще излезе при започване на 2019 г.
Доклад на тази тематика бе показан на конференция от доц. доктор Спас Ташев от Института за проучване на популацията и индивида към Българската академия на науките за плана, предоставен на академията от държавното управление.
Според Националната тактика за българските жители и историческите български общности по света, историческите български общности са формирани от " лица от български генезис, с българско национално съзнание с непознато или с непознато и с българско поданство ". В тях са включени:
- Българи в Република Македония;
- Българи в Руската федерация
- Българи и българи-гагаузи в Република Молдова и Украйна;
- Българи в Румъния;
- Българи в Гърция;
- Българи в Република Турция;
- Българи в Република Сърбия;
- Българи в Западните Балкани.
Историческите български общности зад граница неведнъж са засягани като тематика в политическия дискурс, като в редица стратегически документи те са обсъждани като евентуално решение на демографските проблеми в страната.
Още през 1989 година са признати няколко разнообразни по характера си закони, които преглеждат тази група като " демографски запас ", който би могъл да бъде притеглен в страната за противопоставяне на евентуална демографска рецесия.
През 1994 година се приема решение членовете на тези общности, преселили се обратно в България, да бъдат финансово подпомагани от страната. Тази процедура обаче е прекъсната още през 1996 година заради липса на средства.
Същата година е взето друго решение, което още веднъж преглежда привличането на исторически български общности зад граница като способ за понижаване " демографските диспропорции в развиването на другите видове региони: обезлюдени, планински, гранични и други ". Поради настъпилата през 1997 г. криза и последвалата промяна на държавното управление обаче, стратегията така и не е приложена.
През 2015 година бе призната и улеснена процедура по приемането на бежански статус от българите в Украйна, само че броят на възползвалите се остана нищожен.
Според проучването, извършено от доц. Ташев, броят на историческите български групи зад граница е високомерен и непълен да образува обилни имиграционни потоци към България или да съставлява решение на демографската рецесия.
Настрани от количествения проблем, анкетно изследване, извършено тази година, демонстрира, че измежду историческите български общества зад граница липсват и " значими настройки за заселване в България ".
Според Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване ", под 5% от взелите българско поданство членове на тези общности в периода 2001-2016 година, се откриват в България. Дори още по-малко са тези, които вършат отчисления в НЗОК и Национален осигурителен институт.
" В редица държавни стратегически документи безпричинно се основават свръхочаквания, че посредством подобен вид заселвания могат да се повлияят значително демографските индикатори на популацията на България ", изяснява доцент Ташев.
Той предлага количественият метод да бъде сменен с първокласен, защото политиката на всеобщо даване на български поданства на представители на тези общности не е ефикасна. Той поучава страната да се концентрира върху построяването на устойчиви връзки със задграничните български общности и да ги преглежда единствено като " възможен демографски запас ".
Като добра процедура доцент Ташев цитира политиката на други страни, които вместо да дават поданства на членовете на сходни общности, ги доставят единствено със характерни документи, позволяващи правото на престояване, благосъстоятелност и работа в рамките на страната.
Целият отчет, наред с останалите научни проучвания, прегледани на конференцията, ще можете да прочетете в идващия брой на списание " Население ", който ще излезе при започване на 2019 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ