Страната, в която емигрантите се връщат у дома заради виното
Привлечен от носталгията и от мощните обичаи на Ливан във винопроизводството, през 2010 година Махер Харб напуща работата си като финансов съветник в Париж и се завръща в своята татковина.
Той стартира да обработва парцелите на своето семейство, изоставени по време на гражданската война, засаждайки ги с лозови масиви, написа Reuters.
Седем години по-късно винарната му пуска на пазара първата си комерсиална годишна продукция и търси благоприятни условия за експорт, защото интерес към нея демонстрират няколко компании от Европа. 36-годишният ливанец става част от все по-мащабната винена промишленост в страната, която връща към живот изоставените земи по време на войната от 1975 до 1990 година
След многочислените талази от стопански емигранти през последните десетилетия, през днешния ден доста от тези хора се завръщат по родните си места, дружно със своите капитали.
" Да се откажа от сполучливата си кариера в Европа не беше елементарно решение. Но го взех, тъй като обичам земята си и тъй като Ливан го заслужава ", споделя Махер Харб, който живее в пристанищния град Батрун.
И до момента в който ливанската стопанска система се бори с икономическата застоялост, възходящото дългово задължение и политическата инерция, триумфите на локалните винопроизводители могат да послужат като добър образец за останалите браншове, търсещи благоприятни условия за износ.
Традициите на винопроизводството в средиземноморската страна датират още от времето на финикийците.
Ливан е ситуиран на юг, спрямо множеството европейски винопроизводители, само че планинските масиви, които се издигат над горещата и влажна крайбрежна линия на страната, оферират съвършен климат за развъждане на лозя.
Глобалният интерес към локалните сортове също се усилва, само че потенциалът на ливанските винопроизводители към момента е относително невисок. Страната създава по 8-9 милиона бутилки годишно, до момента в който Италия, която е водещият международен производител на вино, може да се похвали с годишна годишна продукция от 5-6 млрд бутилки.
Цената на производството в Ливан също е по-висока, спрямо водачите в този бранш.
Затова локалните винарни се стремят към основаване на характерен жанр, който да е основан на качеството, а не на количеството. Освен това все по-голяма част от тях залагат на локалните сортове, а не на всеобщия импорт от Франция, желан до неотдавна.
" Много хора ме питаха за какво внасяме грозде от други страни, откакто в Ливан се прави вино от 4000 години ", споделя Джо Асад Тума, шеф на фамилната винарна Chateau St Thomas, която чества своя 20-годишен празник.
По данни на Ливанската асоциация на винопроизводителите общите продажби на бранша възлизат на към 500 млн. щатски $ годишно, само че резултатът върху районната стопанска система е значителен, написа още Reuters.
Преди 20 години Наджи Бутрос се отхвърля от финансовата си кариера в Лондон и Ню Йорк и се завръща в родното си село Бамдун, ситуирано наоколо до столицата Бейрут, с цел да отлежда лозя. В предишното селцето е било известна курортна дестинация, само че е безусловно унищожено след войната.
" Когато се върнахме в Бамдун, селото беше съвсем обезлюдено. В учебното заведение бяха останали 30 деца, а в този момент са над 200 ", споделя той.
Бутрос започва своя бизнес с три имота, наследени от родителите му. Впоследствие и други емигранти му дават личните си земи, с цел да ги обработва. Днес неговата маза Chateau Belle-Vue разполага с ресторант и къща за посетители, а бизнесът съумява да върне живота в селото и да генерира поток от туристи.
Много от ливанските винопроизводители употребяват евтината работна ръка от прилежаща Сирия, само че Наджи Бутрос избира да наема местнтите хора, когато пристигна време за гроздобер.
" Горд съм, че синовете на Бамдун живеят на своята лична земя ", споделя той. /profit.bg
Той стартира да обработва парцелите на своето семейство, изоставени по време на гражданската война, засаждайки ги с лозови масиви, написа Reuters.
Седем години по-късно винарната му пуска на пазара първата си комерсиална годишна продукция и търси благоприятни условия за експорт, защото интерес към нея демонстрират няколко компании от Европа. 36-годишният ливанец става част от все по-мащабната винена промишленост в страната, която връща към живот изоставените земи по време на войната от 1975 до 1990 година
След многочислените талази от стопански емигранти през последните десетилетия, през днешния ден доста от тези хора се завръщат по родните си места, дружно със своите капитали.
" Да се откажа от сполучливата си кариера в Европа не беше елементарно решение. Но го взех, тъй като обичам земята си и тъй като Ливан го заслужава ", споделя Махер Харб, който живее в пристанищния град Батрун.
И до момента в който ливанската стопанска система се бори с икономическата застоялост, възходящото дългово задължение и политическата инерция, триумфите на локалните винопроизводители могат да послужат като добър образец за останалите браншове, търсещи благоприятни условия за износ.
Традициите на винопроизводството в средиземноморската страна датират още от времето на финикийците.
Ливан е ситуиран на юг, спрямо множеството европейски винопроизводители, само че планинските масиви, които се издигат над горещата и влажна крайбрежна линия на страната, оферират съвършен климат за развъждане на лозя.
Глобалният интерес към локалните сортове също се усилва, само че потенциалът на ливанските винопроизводители към момента е относително невисок. Страната създава по 8-9 милиона бутилки годишно, до момента в който Италия, която е водещият международен производител на вино, може да се похвали с годишна годишна продукция от 5-6 млрд бутилки.
Цената на производството в Ливан също е по-висока, спрямо водачите в този бранш.
Затова локалните винарни се стремят към основаване на характерен жанр, който да е основан на качеството, а не на количеството. Освен това все по-голяма част от тях залагат на локалните сортове, а не на всеобщия импорт от Франция, желан до неотдавна.
" Много хора ме питаха за какво внасяме грозде от други страни, откакто в Ливан се прави вино от 4000 години ", споделя Джо Асад Тума, шеф на фамилната винарна Chateau St Thomas, която чества своя 20-годишен празник.
По данни на Ливанската асоциация на винопроизводителите общите продажби на бранша възлизат на към 500 млн. щатски $ годишно, само че резултатът върху районната стопанска система е значителен, написа още Reuters.
Преди 20 години Наджи Бутрос се отхвърля от финансовата си кариера в Лондон и Ню Йорк и се завръща в родното си село Бамдун, ситуирано наоколо до столицата Бейрут, с цел да отлежда лозя. В предишното селцето е било известна курортна дестинация, само че е безусловно унищожено след войната.
" Когато се върнахме в Бамдун, селото беше съвсем обезлюдено. В учебното заведение бяха останали 30 деца, а в този момент са над 200 ", споделя той.
Бутрос започва своя бизнес с три имота, наследени от родителите му. Впоследствие и други емигранти му дават личните си земи, с цел да ги обработва. Днес неговата маза Chateau Belle-Vue разполага с ресторант и къща за посетители, а бизнесът съумява да върне живота в селото и да генерира поток от туристи.
Много от ливанските винопроизводители употребяват евтината работна ръка от прилежаща Сирия, само че Наджи Бутрос избира да наема местнтите хора, когато пристигна време за гроздобер.
" Горд съм, че синовете на Бамдун живеят на своята лична земя ", споделя той. /profit.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ