Водолази откриха тайнствен остров край устието на р. Камчия
Привидно липсващ загадъчен остров наоколо до устието на р. Камчия е най-новото изобретение на учени от НИМ, научи " 24 часа ".
Островът съставлява риф с издължена форма, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Водолазен екип, управителен от зам.-директора на Националния исторически музей проф. доктор Иван Христов, работили на два стадия - през месеците септември и ноември 2023 година
Проучванията са част от план „ Подводни археологически изследвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия) ".
Учените допускат, че е допустимо в предишното рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал.
Този остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година – 1750 година В огромна част от картите в този интервал усещане вършат изображенията на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава.
Специалистите от Института по океанология във Варна споделят, че през Средновековието е следено намаляване на морското ниво. Очевидно през този интервал бреговата линия е била друга от актуалната и е изцяло предстоящо да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от голяма важност за средновековните навигатори (места за укриване при мощни ветрове, рифови рискове и др.).
Вероятно подобен е казусът с острова пред устието на Камчия, именуван от локалните риболовци „ Камчийския камък ".
Учените разкрили останките на потопен транспортен съд от Османския интервал - от него на морското дъно лежи чудесно непокътнат дървен кил. Водолазите изваждили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележимите при стихия плитко стърчащи морски рифове.
Друга находка на водолазния екип е оловен слитък, който достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол, съгласно ръководителя на изследванията.
Това е първата находка в български териториални води от подобен темперамент и датировка.
Друг извънредно необичаен предмет е древногръцки съд, употребен в езическите култове като контейнер за светена вода.
Ритуалният съд е направен от дялан камък и е първия сходен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително необичаен е и на сушата.
Дали каменният предмет попада наоколо до устието на р. Камчия от потопен транспортен съд или е бил на място в рамките на крайморско светилище остава мистерия. Но не е инцидентно,че водолазите откриват половинка каменен щок умишлено засечен като подарък за светилище от пътуващи моряци.
При подводните изследвания са открити амфори и стоманени котви от разнообразни исторически интервали.
Островът съставлява риф с издължена форма, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Водолазен екип, управителен от зам.-директора на Националния исторически музей проф. доктор Иван Христов, работили на два стадия - през месеците септември и ноември 2023 година
Проучванията са част от план „ Подводни археологически изследвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия) ".
Учените допускат, че е допустимо в предишното рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал.
Този остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година – 1750 година В огромна част от картите в този интервал усещане вършат изображенията на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава.
Специалистите от Института по океанология във Варна споделят, че през Средновековието е следено намаляване на морското ниво. Очевидно през този интервал бреговата линия е била друга от актуалната и е изцяло предстоящо да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от голяма важност за средновековните навигатори (места за укриване при мощни ветрове, рифови рискове и др.).
Вероятно подобен е казусът с острова пред устието на Камчия, именуван от локалните риболовци „ Камчийския камък ".
Учените разкрили останките на потопен транспортен съд от Османския интервал - от него на морското дъно лежи чудесно непокътнат дървен кил. Водолазите изваждили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележимите при стихия плитко стърчащи морски рифове.
Друга находка на водолазния екип е оловен слитък, който достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол, съгласно ръководителя на изследванията.
Това е първата находка в български териториални води от подобен темперамент и датировка.
Друг извънредно необичаен предмет е древногръцки съд, употребен в езическите култове като контейнер за светена вода.
Ритуалният съд е направен от дялан камък и е първия сходен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително необичаен е и на сушата.
Дали каменният предмет попада наоколо до устието на р. Камчия от потопен транспортен съд или е бил на място в рамките на крайморско светилище остава мистерия. Но не е инцидентно,че водолазите откриват половинка каменен щок умишлено засечен като подарък за светилище от пътуващи моряци.
При подводните изследвания са открити амфори и стоманени котви от разнообразни исторически интервали.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ