На сцената Кисимов правел от бозата боб
Привечер на 16 август 1965 година България е като попарена. Току-що радиото е съобщило, че при автомобилна злополука в град Балчик е умрял националният актьор и лауреат на Димитровска премия Константин Кисимов. В идващите дни се разчуват и детайлностите: Големият артист е бил на рецитал в някакво военно отделение. На връщане от казармата войничето, което карало раздрънкания джип, изгубило ръководството му по стръмната улица и се блъснало в някакъв дувар. Ребро се забило в сърцето на мъжа до него. Това е краят: безразсъден и непредвиден. Защото тогава Кисимов е на 68 години, кипи от сила. Играе в по три представления дневно. Малцина са българите от далечните села и дребни градчета, които са го гледали в Народния спектакъл, само че всички го знаят и обичат, тъй като, когато и по радиоточката и на най-далечното село на Странджа гръмне: „ О Шипка! Три деня младите дружини по какъв начин прохода бранят ”... -всеки оставя работата си и залепя ухо на радиоапарата. А поемата „ Кочо “, разплаква цяла България.
Константин Кисимов е роден на 16 април преди 121 години във Велико Търново. Баща му е приключил Роберт лицей и право в Кембридж. Логично е, той да упорства и синът му да тръгне по този път. Така и става. Константин се дипломира като правист, само че не се затваря в някоя задушлива адвокатска адвокатска фирма или прокурорски кабинет. Приятелите, които го познават най-добре, го поучават да не си губи времето, а да последва гения си. Явява се на изпит в трагичната школа на Народния спектакъл. Приет е от първия път и това е най-щастливото събитие както за него, по този начин и за най-голямата българска театрална сцена.
Незабравимият, неотдавна напуснал ни артист Николай Николаев, който държеше в торбата със спомените и приказките цялата история на Народния спектакъл разказваше:
„ Професорът ни Кръстьо Мирски доста държеше още като студенти да се качваме на същинска сцена. През 1962 година, когато слага „ Хъшове “ в Народния, той ме взе да играя Бръчков. Ролята на Странджата е поверена на чудесния артист Генчо Димитров. След премиерата Тодор Живков идва на почерпката, хвали ни. В един миг бай Косьо, който не участваше в този театър, отива при него и нещо му шепне на ухото. И тогава Живков споделя:
Мирослав Миндов, Иван Братанов, Константин Кисимов във кино лентата „ Под игото”
„ Другарю Мирски, до мен седи огромният български актьор Константин Кисимов. Преди двадесет и пет години той бе превъзходен в ролята на Странджата. Аз съм го гледал. И в този момент ви апелирам, отново да му дадете опция да се изяви в този образ”. Мирски споделя единствено: „ Добре”. И още на другия ден стартират подготовките. „ Само че бай Косьо, който за огромно благополучие ме прибра в гримьорната си, си знае текста от 1937 година. Той е много по-различен, само че ние се съобразяваме с него” -разказваше Бате Николай.
Идва време за премиерата. Кисимов пита гардеробиера на театъра с какъв костюм ще играе. И тогава този неповторим човек - бай Стоян, му носи антерийката с етикет от 1937. Потта, засъхнала по нея преди толкоз години, я е втвърдила, тъй че като я слага на масата, тя остава права.
Започва представлението. Македонски, великият Стефан Гецов, вкарва Бръчков-младия Николаев в кръчмата на Странджата.
„ Хъш ли ще ставаш”- пита го воеводата. След това ги кани-„ Сядайте на масата. Готвя боб”.
За тази сцена в тенджерата реквизиторите нормално слагали боза, само че на Константин Кисимов това не му стига. Той се е вживял в ролята си: реже, моркови, чушки. Очите му сълзят от лука. Поднася паниците. Всички сърбат шумно. По някое време Гецов се обръща с тил към публиката и плюе назад в чинията: „ Косьо, каква е тази гнусота, бе”. Но това по никакъв начин не смущава Кисимов. При него всичко би трябвало да е същинско. И в живота, и на сцената.
В изявление пред „ ШОУ “, преди няколко години, режисьорът Веселин Икономов, отдалечен родственик на Кисимов, споделя за странностите на своя фамозен родственик: „ Всеки ден той излизал от вкъщи си с десния крайник. По пътя минавал по тъкмо избрани места и стъпвал по едни и същи плочки. Преди зрелище обикалял някои пространства в театъра с ритуална цел. Преди да излезе на сцената, пипал дръжката на прозореца на секретарката. Обичал да допира всичко желязно, счита, че това му дава мощ.”
Дребен на растеж, само че извънредно грациозен Кисимов е безукорен джентълмен. С неповторимото си подарък слово и възприятие за комизъм, той омайвал дамите, които нямали нищо срещу, да се отдадат на ласките му.
На 38 години се среща с осемнадесетгодишната Лиляна. Женят се след година. Раждат му се трима сина.
„ За него играта на сцената била богослужение. Той се вживявал безрезервно в функциите си и държал да изпипа и най-малкия детайл”- споделя Икономов.- Когато играел Колчо в “Под игото”, десетина минути преди спектакъла отивал на сцената и сядал на софрата на чорбаджи Марко. Там имало чиния току- що донесена топла шкембе супа. Така, разговаряйки с “децата на чорбаджи Марко”, артистът изсърбвал чорбата. После изваждал ритуално един дълъг бял пешкир и се избърсвал и най-после отивал до огледалото в коридора, пипал се, говорел, с цел да се вживее оптимално в облика
Днес три улици във Велико Търново носят имената на членове от семейството Кисимови. Първата е кръстена на артиста Константин Кисимов. Другата е наречена на неговия чичо Пандели Кисимов - изтъкнат активист на националноосвободителното придвижване през 60-те и 70-те години на XIX век. Третата улица носи името на Евгения Кисимова - баба на фамозния артист и създателка на първото женско сдружение у нас.
А в центъра на София, на една от фасадите на постройките на улица „ Московска, “ е неговият барелеф: Тук живя... Всъщност той още е жив. И постоянно ще бъде...
Исак ГОЗЕС
Константин Кисимов е роден на 16 април преди 121 години във Велико Търново. Баща му е приключил Роберт лицей и право в Кембридж. Логично е, той да упорства и синът му да тръгне по този път. Така и става. Константин се дипломира като правист, само че не се затваря в някоя задушлива адвокатска адвокатска фирма или прокурорски кабинет. Приятелите, които го познават най-добре, го поучават да не си губи времето, а да последва гения си. Явява се на изпит в трагичната школа на Народния спектакъл. Приет е от първия път и това е най-щастливото събитие както за него, по този начин и за най-голямата българска театрална сцена.
Незабравимият, неотдавна напуснал ни артист Николай Николаев, който държеше в торбата със спомените и приказките цялата история на Народния спектакъл разказваше:
„ Професорът ни Кръстьо Мирски доста държеше още като студенти да се качваме на същинска сцена. През 1962 година, когато слага „ Хъшове “ в Народния, той ме взе да играя Бръчков. Ролята на Странджата е поверена на чудесния артист Генчо Димитров. След премиерата Тодор Живков идва на почерпката, хвали ни. В един миг бай Косьо, който не участваше в този театър, отива при него и нещо му шепне на ухото. И тогава Живков споделя:
Мирослав Миндов, Иван Братанов, Константин Кисимов във кино лентата „ Под игото”
„ Другарю Мирски, до мен седи огромният български актьор Константин Кисимов. Преди двадесет и пет години той бе превъзходен в ролята на Странджата. Аз съм го гледал. И в този момент ви апелирам, отново да му дадете опция да се изяви в този образ”. Мирски споделя единствено: „ Добре”. И още на другия ден стартират подготовките. „ Само че бай Косьо, който за огромно благополучие ме прибра в гримьорната си, си знае текста от 1937 година. Той е много по-различен, само че ние се съобразяваме с него” -разказваше Бате Николай.
Идва време за премиерата. Кисимов пита гардеробиера на театъра с какъв костюм ще играе. И тогава този неповторим човек - бай Стоян, му носи антерийката с етикет от 1937. Потта, засъхнала по нея преди толкоз години, я е втвърдила, тъй че като я слага на масата, тя остава права.
Започва представлението. Македонски, великият Стефан Гецов, вкарва Бръчков-младия Николаев в кръчмата на Странджата.
„ Хъш ли ще ставаш”- пита го воеводата. След това ги кани-„ Сядайте на масата. Готвя боб”.
За тази сцена в тенджерата реквизиторите нормално слагали боза, само че на Константин Кисимов това не му стига. Той се е вживял в ролята си: реже, моркови, чушки. Очите му сълзят от лука. Поднася паниците. Всички сърбат шумно. По някое време Гецов се обръща с тил към публиката и плюе назад в чинията: „ Косьо, каква е тази гнусота, бе”. Но това по никакъв начин не смущава Кисимов. При него всичко би трябвало да е същинско. И в живота, и на сцената.
В изявление пред „ ШОУ “, преди няколко години, режисьорът Веселин Икономов, отдалечен родственик на Кисимов, споделя за странностите на своя фамозен родственик: „ Всеки ден той излизал от вкъщи си с десния крайник. По пътя минавал по тъкмо избрани места и стъпвал по едни и същи плочки. Преди зрелище обикалял някои пространства в театъра с ритуална цел. Преди да излезе на сцената, пипал дръжката на прозореца на секретарката. Обичал да допира всичко желязно, счита, че това му дава мощ.”
Дребен на растеж, само че извънредно грациозен Кисимов е безукорен джентълмен. С неповторимото си подарък слово и възприятие за комизъм, той омайвал дамите, които нямали нищо срещу, да се отдадат на ласките му.
На 38 години се среща с осемнадесетгодишната Лиляна. Женят се след година. Раждат му се трима сина.
„ За него играта на сцената била богослужение. Той се вживявал безрезервно в функциите си и държал да изпипа и най-малкия детайл”- споделя Икономов.- Когато играел Колчо в “Под игото”, десетина минути преди спектакъла отивал на сцената и сядал на софрата на чорбаджи Марко. Там имало чиния току- що донесена топла шкембе супа. Така, разговаряйки с “децата на чорбаджи Марко”, артистът изсърбвал чорбата. После изваждал ритуално един дълъг бял пешкир и се избърсвал и най-после отивал до огледалото в коридора, пипал се, говорел, с цел да се вживее оптимално в облика
Днес три улици във Велико Търново носят имената на членове от семейството Кисимови. Първата е кръстена на артиста Константин Кисимов. Другата е наречена на неговия чичо Пандели Кисимов - изтъкнат активист на националноосвободителното придвижване през 60-те и 70-те години на XIX век. Третата улица носи името на Евгения Кисимова - баба на фамозния артист и създателка на първото женско сдружение у нас.
А в центъра на София, на една от фасадите на постройките на улица „ Московска, “ е неговият барелеф: Тук живя... Всъщност той още е жив. И постоянно ще бъде...
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ