Притокът на чуждестранни работници е изиграл решаваща роля за икономическия

Притокът на задгранични служащи е изиграл решаваща роля за икономическия напредък на еврозоната през последните години, компенсирайки пониженото работно време и по-ниските действителни заплати. Това съобщи президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в тирада по време на годишния симпозиум на Федералния запас на Съединени американски щати в Джаксън Хоул, съобщи Ройтерс.

Според Лагард, миграцията към Европейски Съюз е довела популацията на блока до рекордни равнища, макар спада в раждаемостта. Тя акцентира, че нарастването на броя на служащите от страни отвън еврозоната е било един от главните фактори, подкрепящи стопанската система, даже при наклонност към по-малко работни часове и намаление на виталния стандарт в някои браншове.

„ Въпреки че през 2022 година задграничните служащи представляваха едвам към 9% от общата работна мощ, те образуваха половината от нейния напредък през последните три години, “ съобщи Лагард. „ Без този принос изискванията на пазара на труда щяха да бъдат по-напрегнати, а производството – по-ниско. “

Тя посочи, че Брутният вътрешен продукт на Германия би бил с към 6% по-нисък по отношение на 2019 година без присъединяване на задгранични служащи, а и мощното икономическо възобновяване на Испания след пандемията от Ковид-19 значително се дължи на тяхното присъединяване.

Според данни на Евростат, популацията на Европейски Съюз е достигнало рекордните 450,4 млн. души през 2024 година, като чистата имиграция за четвърта поредна година компенсира естествения демографски спад.

Въпреки икономическите изгоди, процесът е довел до политическо напрежение. В редица страни се следи напредък на крайнодесните партии, подкрепяни от гласоподаватели, недоволни от миграционната политика. В Германия новото държавно управление даже спря стратегиите за събиране на фамилии и презаселване на мигранти, пробвайки се да ограничи електоралния отлив към „ Алтернатива за Германия “ (АзГ).