Балканско село брани с артилерия ниви и градини
Притиснато сред горите на Широка планина от север и Язова планина от юг, село Превела – на 30 км от Монтана, е впило къщи в каменистата земя и се мъчи със зъби и нокти да оцелее. Хората се борят с беднотия и безработица, нивите и градините – със сухата пръст и естествените стихии. За да си опазят прехраната и спокойствието за утрешните дни, локалните поданици даже са основали лична артилерия. Дулата на самоделните оръдия – вид черешово топче, не са ориентирани към пътищата и противников елементи, а право в небето. Мястото, откъдето дебнат естествените бедствия и най-страшното от тях – градоносните облаци. Повечето от жителите на Превала, останали в бащините домове след 30 години промени и инциденти, претърпяват със земеделие в персоналните дворове и частите ниви сред скали и дървета. Затова, зададе ли се мрачен облак над чукарите, треперят като клони на трепетлика. Ледените части унищожават многомесечен труд и отглежданата с тъга и любов продукция за трапезата и децата по градовете. И с цел да ги опазят, балканджиите зареждат самоделните топчета и гърмят по черните сенки на небосклона.
“Тук земята е малко, реколтата – скъпа и по тази причина се грижим за нея като за най-голямо благосъстояние. Ние сме на края на България, никой не се сеща за нас. В региона няма и ракетни площадки за битка с градушките. Затова сами се пазим.”, споделя кметът на Превала Иван Вълчаров. Градушките са били камшик за стопаните в балканското село от остарели времена. Още когато барутът и пушкалата не са били познати, хората гонели градоносните кавалкади с вълшебства и молебствия. Клетвите против ледените бомбардировки още се помнят и употребяват в селото, описват балканджиите.
“От бабите си знаем, че би трябвало да вземем секира, да насочим острието є към облака и да викаме с всички сили: Малеее, у-у-у-у… Свети Ранджеле, развърни го!”, споделя Рада Тодорова. Словата от колоритния торлашки акцент са магическият апел към свети Рангел – архангел Михаил Душевадец, да върне назад цялостния с лед облак и да избави селото. Женските гласови офанзиви против градоносните облаци имали триумф, настояват старите хора. След тях облаците постоянно подминавали селото, а гласовитите булки преграквали и млъквали най-малко за седмица, смеят се дядовци. Ролята на дамите в битката с естествените стихии в Превала обаче съществено намаляла след първите десетилетия на предишния век. Мъжете се върнали от Първата международна война по домовете си с рани, медали и с пушки под шинелите. И вместо с крясъци почнали да плашат ледените облаци с гърмежи. Към пукотевицата при градоносна заплаха се включили и ловците.
По времето на комунизма обаче властта обрала противозаконните пушки, а след това и забранила на авджиите да гърмят в обитаемо място. И тогава локалният ловджия и ВиК експерт Любомир Тодоров, основал Превалската артилерия. Градобойните оръдия са снаряжени от ВиК тръби с по-голям диаметър, запушени в долния край с дървено трупче или консервна кутия. Топчето се насочва към пълзящия над селото мрачен облак и в гърлото му се мята запалена мощна пиратка. Трясъкът е като на същинска гаубица, а пушекът обгръща улици и къщи с гъста мъгла. Първият пукот обаче е единствено сигнал за масирана оръдейна офанзива към небесата. В селото са готови към 20 оръдия и зададе ли се заплаха, мъжете ги измъкват отдолу под навесите и над Превала се понася страшна канонада. Тогава, уплашени, облаците свръщат встрани.
“Това не е магия, а просвета. Резонансът от изстрелите и основаните въздушни талази изтласкват облаците с лед настрана от селото”, твърдят локалните поданици. Откакто Превала обстрелва градоносните нашественици със самоделните топчета град в региона не е удрял, удостоверява и кметът Вълчаров. Последната страшна градушка, съсякла ниви и градини до корен, била в далечната 1982 година, спомнят си най-старите балканджии. Бедствието тогава е запомнено освен поради тежките загуби на стопаните, а и със сценката, разиграла се в двора на баба Гроздена. Докато всички оплаквали със сълзи чушки, домати, картофи и лозя, баба Гроздена се смеела удовлетворена и нареждала “Бий, дедо Боже, да се до капчица затърка, тая пуста пукница!”. Старицата се радвала, че градушката накълцала на салата гроздето и няма да има вино за мъжа и зетя є, които толкоз обичали да си пийват, че даже имали в запаса шише, спуснато с въже в дупката на външната тоалетна, наречена в Северозапада “нужник”. След тая паметна градушка селото застанало нащрек и почнало да дебне непрекъснато облаците над връх Типчен и Църни връх. Зададе ли се подут от ледени части мрачен исполин, някой подава сигнал и пукотевицата почва.
Описанието на градоносен облак в планинското село е по-колоритно и от гърмежа на топчетата. “Първо тунти, тунти, след това се зацърни и като тресне и като лисне, та отнесе”, изясняват балканджиите. Опазената от ледената сеч годишна продукция е същинско богатство за Превала. С картофи, чушки и домати от градините хората в селото претърпяват зимата, а цели кервани с буркани отпътуват за градовете у нас и в чужбина.
“Селото в миналото е било с 1800 поданици. Сега сме останали към 400. Имаме доста хора в Испания, Италия и Германия, лете и есен си идват да видят родините, пък и да си вземат зимнина. Не че там гладуват, само че друго е продукцията от родния дом”, споделя кметът Вълчаров. Той е измежду най-опитните ловци и артилеристи и има в дома си две оръдия. Едното ориентирано към връх Типчен, другото към Църни връх. Но с изключение на топчия, кметът е и безжалостен страж на локалните обичаи. Учител по обучение, Вълчаров е основал фолклорна натрупа, съхранила торлашки песни, танци и традиции, с които гостуват по подиуми в района, страната, че и зад граница.
В началото на юни в Превала всяка година се прави събор, за който идват деца и внуци от близо и надалеч и почват веселби, песни и хора. Заради цялостните с диви плодове поляни в селото е построено към този момент по европроект малко предприятия за сладка. С пари от Европа е основан и ландшафтен парк “Широка планина”. Наскоро немец е изискал да направи и работилница за произведения от ковано желязо.
Всяко лято в Превала се организират и мотосъбор, и рок фестивал, които огласят с гръм и тропот по-силно и от самоделните топчета планината. “Може да сме малко и забравени от всички, но не се предаваме нито на мизерията, нито пред стихиите!”, декларират балканджиите.
“Тук земята е малко, реколтата – скъпа и по тази причина се грижим за нея като за най-голямо благосъстояние. Ние сме на края на България, никой не се сеща за нас. В региона няма и ракетни площадки за битка с градушките. Затова сами се пазим.”, споделя кметът на Превала Иван Вълчаров. Градушките са били камшик за стопаните в балканското село от остарели времена. Още когато барутът и пушкалата не са били познати, хората гонели градоносните кавалкади с вълшебства и молебствия. Клетвите против ледените бомбардировки още се помнят и употребяват в селото, описват балканджиите.
“От бабите си знаем, че би трябвало да вземем секира, да насочим острието є към облака и да викаме с всички сили: Малеее, у-у-у-у… Свети Ранджеле, развърни го!”, споделя Рада Тодорова. Словата от колоритния торлашки акцент са магическият апел към свети Рангел – архангел Михаил Душевадец, да върне назад цялостния с лед облак и да избави селото. Женските гласови офанзиви против градоносните облаци имали триумф, настояват старите хора. След тях облаците постоянно подминавали селото, а гласовитите булки преграквали и млъквали най-малко за седмица, смеят се дядовци. Ролята на дамите в битката с естествените стихии в Превала обаче съществено намаляла след първите десетилетия на предишния век. Мъжете се върнали от Първата международна война по домовете си с рани, медали и с пушки под шинелите. И вместо с крясъци почнали да плашат ледените облаци с гърмежи. Към пукотевицата при градоносна заплаха се включили и ловците.
По времето на комунизма обаче властта обрала противозаконните пушки, а след това и забранила на авджиите да гърмят в обитаемо място. И тогава локалният ловджия и ВиК експерт Любомир Тодоров, основал Превалската артилерия. Градобойните оръдия са снаряжени от ВиК тръби с по-голям диаметър, запушени в долния край с дървено трупче или консервна кутия. Топчето се насочва към пълзящия над селото мрачен облак и в гърлото му се мята запалена мощна пиратка. Трясъкът е като на същинска гаубица, а пушекът обгръща улици и къщи с гъста мъгла. Първият пукот обаче е единствено сигнал за масирана оръдейна офанзива към небесата. В селото са готови към 20 оръдия и зададе ли се заплаха, мъжете ги измъкват отдолу под навесите и над Превала се понася страшна канонада. Тогава, уплашени, облаците свръщат встрани.
“Това не е магия, а просвета. Резонансът от изстрелите и основаните въздушни талази изтласкват облаците с лед настрана от селото”, твърдят локалните поданици. Откакто Превала обстрелва градоносните нашественици със самоделните топчета град в региона не е удрял, удостоверява и кметът Вълчаров. Последната страшна градушка, съсякла ниви и градини до корен, била в далечната 1982 година, спомнят си най-старите балканджии. Бедствието тогава е запомнено освен поради тежките загуби на стопаните, а и със сценката, разиграла се в двора на баба Гроздена. Докато всички оплаквали със сълзи чушки, домати, картофи и лозя, баба Гроздена се смеела удовлетворена и нареждала “Бий, дедо Боже, да се до капчица затърка, тая пуста пукница!”. Старицата се радвала, че градушката накълцала на салата гроздето и няма да има вино за мъжа и зетя є, които толкоз обичали да си пийват, че даже имали в запаса шише, спуснато с въже в дупката на външната тоалетна, наречена в Северозапада “нужник”. След тая паметна градушка селото застанало нащрек и почнало да дебне непрекъснато облаците над връх Типчен и Църни връх. Зададе ли се подут от ледени части мрачен исполин, някой подава сигнал и пукотевицата почва.
Описанието на градоносен облак в планинското село е по-колоритно и от гърмежа на топчетата. “Първо тунти, тунти, след това се зацърни и като тресне и като лисне, та отнесе”, изясняват балканджиите. Опазената от ледената сеч годишна продукция е същинско богатство за Превала. С картофи, чушки и домати от градините хората в селото претърпяват зимата, а цели кервани с буркани отпътуват за градовете у нас и в чужбина.
“Селото в миналото е било с 1800 поданици. Сега сме останали към 400. Имаме доста хора в Испания, Италия и Германия, лете и есен си идват да видят родините, пък и да си вземат зимнина. Не че там гладуват, само че друго е продукцията от родния дом”, споделя кметът Вълчаров. Той е измежду най-опитните ловци и артилеристи и има в дома си две оръдия. Едното ориентирано към връх Типчен, другото към Църни връх. Но с изключение на топчия, кметът е и безжалостен страж на локалните обичаи. Учител по обучение, Вълчаров е основал фолклорна натрупа, съхранила торлашки песни, танци и традиции, с които гостуват по подиуми в района, страната, че и зад граница.
В началото на юни в Превала всяка година се прави събор, за който идват деца и внуци от близо и надалеч и почват веселби, песни и хора. Заради цялостните с диви плодове поляни в селото е построено към този момент по европроект малко предприятия за сладка. С пари от Европа е основан и ландшафтен парк “Широка планина”. Наскоро немец е изискал да направи и работилница за произведения от ковано желязо.
Всяко лято в Превала се организират и мотосъбор, и рок фестивал, които огласят с гръм и тропот по-силно и от самоделните топчета планината. “Може да сме малко и забравени от всички, но не се предаваме нито на мизерията, нито пред стихиите!”, декларират балканджиите.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ