Отидоха си вече селските лета, а кухнята на баба отдавна на бухти не ухае
Притихна под лозата шумната компания. Градината пустее, а аз чувствам отминали ухания. На сочни розови домати и краставици, които леко горчат. На съскащ сайдер в стъклени чаши и доста, доста полски цветя.
Как желая да се върна там, където бяхме повече, където бяхме доста. " Нека да е доста, доста на душмани ", както споделяше моята прабаба…
Където бяхме радостни, безгрижни и деца, а нашите родители към момента грешаха по младежкии не желаеха да идва есента. Мечтая си за къщата, за двора и за сянката на остарялата лоза, за пейката едничка, която всички ни събра. Мечтая за белот под уличната лампа, за стражари и апаши до тъма. Липсват ми даже щурчетата и мирисът на окосената трева.
iStock
Още помня по какъв начин се наелектризираше въздухът преди летните стихии, по какъв начин се криехме в дребната стая от светкавици, гръмотевици и всяка горест и в унес слушахме единствената радио периодичност.
Старата чешма пресъхна и моете дете няма да пие от нея жадно вода. Няма да заспи под дебелата орехова сянка или да обели на улицата колена. Остават единствено спомените - за къщата с дребните стаи, за масата с шарена мушама, отрупана с най-вкусната селкса храна. За лятната кухня на баба и бухтите, които разтапят сърца.
iStock
За хляба от фурната остаряла, чиято вкусна коричка чести ставаше мотив за война. За звезди в нощното небе и за това хлапе, което чакаше някоя да падне, с цел да си пожелае света.
Тиха е към този момент къщата, кухнята ухае на давност, дворът пустее уединен, а пейката никого не приютява. Отидоха си селските лета, отидоха си бухтите на прабаба, към този момент по-различен е светът, приели сме го и някак всичко продължава…
Как желая да се върна там, където бяхме повече, където бяхме доста. " Нека да е доста, доста на душмани ", както споделяше моята прабаба…
Където бяхме радостни, безгрижни и деца, а нашите родители към момента грешаха по младежкии не желаеха да идва есента. Мечтая си за къщата, за двора и за сянката на остарялата лоза, за пейката едничка, която всички ни събра. Мечтая за белот под уличната лампа, за стражари и апаши до тъма. Липсват ми даже щурчетата и мирисът на окосената трева.
iStock Още помня по какъв начин се наелектризираше въздухът преди летните стихии, по какъв начин се криехме в дребната стая от светкавици, гръмотевици и всяка горест и в унес слушахме единствената радио периодичност.
Старата чешма пресъхна и моете дете няма да пие от нея жадно вода. Няма да заспи под дебелата орехова сянка или да обели на улицата колена. Остават единствено спомените - за къщата с дребните стаи, за масата с шарена мушама, отрупана с най-вкусната селкса храна. За лятната кухня на баба и бухтите, които разтапят сърца.
iStock За хляба от фурната остаряла, чиято вкусна коричка чести ставаше мотив за война. За звезди в нощното небе и за това хлапе, което чакаше някоя да падне, с цел да си пожелае света.
Тиха е към този момент къщата, кухнята ухае на давност, дворът пустее уединен, а пейката никого не приютява. Отидоха си селските лета, отидоха си бухтите на прабаба, към този момент по-различен е светът, приели сме го и някак всичко продължава…
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ