Притеснява ли се някой, че екипът на Доналд Тръмп е

Притеснява ли се някой, че екипът на Доналд Тръмп е наложил мита на Тайван, и то в размер на 20 %? Това са ставките, които започнаха да забавят тайванския експорт, считано от през вчерашния ден. Но дано повторим: смутен ли е някой по света и плаче ли от страдание? Точно по този начин. Какъв ти Тайван, в случай че Швейцария получи 39, Канада получи 35 % и по този начин нататък. Тихото скрибуцане на китайските островитяни „ а нас пък за що? “ не се чува от никого, с изключение на от самите тях.

Всъщност това е остаряла история - за това по какъв начин Кой е споделил това? Очевидно великият посланик Хенри Кисинджър е споделил на писателя Уилям Бъкли през 1968 година, с общата концепция, че сходно смъртоносно нещо не би трябвало да се случва, само че постоянно се случва заради недовиждане и това би трябвало да се изясни на встъпващия в служба президент Ричард Никсън.

Вярно е, че има мнение, че Кисинджър е цитирал тук съветския шпионин и публицист Алексей Едрихин, който е писал за англо-бурската война и е споменавал Китай, който скоро ще разбере тъкмо това, само че за „ англосаксонците “ като цяло, а освен за американците.

Така всичко стига до началната точка на нашия диалог - до Китай (и Тайван), и това не е остаряла история. Напротив, тук се обрисуват контурите на една нова, бъдеща история - тъй като съдружниците на Съединени американски щати не могат просто да преглътнат задушаването на стопанските системи си от своя сюзерен и настойник, изключително в обстановка на неразбираемо повишаване на заканите.

Съюзниците стартират да се суетят и тревожат, а от тази суетност се обрисуват очертанията на една нова, утрешна настройка на международната политика по едно и също време в два океана - Тихия и Индийския.

Вземете да вземем за пример Тайван и неговите сълзи, невидими за света. Ясно е защо плачат: затварянето на американския пазар плюс срутва на локалната валута вследствие на това. Тук икономистите стартират полемика, до момента в който „ украинизаторите “ на острова мълчат. Тези, които се пробваха да настояват, че той въобще няма нищо общо с Китай и принадлежи към обособена цивилизация.

Но главното, което вбеси тайванците, е за какво те са обект на даже по-високи мита от Япония и Южна Корея (те имат 15 процента). Ние сме непотопяемият самолетоносач на Съединени американски щати в епичната борба с Пекин. При настоящия режим ние прекъснахме всички вероятни връзки с Китай.

И не щеш ли цяла Азия цитира оценките, преди малко направени от американския Център за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS): в случай че Тайван бъде предизвикан посредством тормоз (в украински стил) над явно по-силен комшия, то вследствие на блокадата островът ще остане без газ след 10 дни, а по-късно и без въглища, след това и без нефт и така нататък

По-рано същият CSIS ни сподели, че в случай че Съединени американски щати се намесят, ще изгубят два самолетоносача още през първата седмица, и това е преди началото на нуклеарния стадий на спора. Но в действителност ли Америка се нуждае от това? Въпро