Притеснително нищожен е броят на подаваните сигнали за корупция и

Притеснително незабележим е броят на подаваните сигнали за корупция и спор на ползи. Хората, които са открили нарушавания и корупционни схеми, се слагат в уязвима позиция, когато би трябвало да дават повече данни, а това ги възпира. Това сподели юрист Лора Георгиева от неправителствената организация Антикорупционния фонд, представена от БНР.

Според нея има ограничавания на законодателно равнище, които би трябвало да се преодолеят, с цел да могат сигналоподателите да са по-активни. Една от бариерите пред тях е високата степен на индивидуализация, те освен, че не са аноними, само че се показват с трите си имена. Ако не дадат тези данни, сигналът въобще не се преглежда, сподели тя.

Като позитивна регистрира смяната в уредбата, която към този момент не изисква даване на ЕГН.

Вече 6 години следим работата на антикорупционните институции - на прокуратурата и Антикорупционната комисия, акцентира тя. 

Последният план на АКФ наблюдава по какъв начин работят органите за противопоставяне на корупцията на локално равнище. В проучването са включени 27 общини с друг профил. Изводите са, че дефицитите, които се виждат на национално равнище, съществуват и на локално, изясни Георгиева.

От АКФ като неточност регистрират практиката антикорупционните органи да се задействат единствено по сигнал. Не правят никакви активност по лична самодейност в границите на пълномощията си, сподели Георгиева.

Адвокатът сподели, че не престават да наблюдават случая с рибарското пристанище " Карантината ", който стигна до вниманието на Европрокуратурата.