Притеснително е, че не се води разговор как са ускорим

Притеснително е, че не се води диалог по какъв начин са ускорим икономическия напредък, а се стига до въпроса дали е добре да харчим толкоз доста пари, които нямаме и дали е по-добре да се придържаме към по-консервативна фискална политика и да харчим в рационални граници. Тук има две заблуди, едната е, че в случай че продължаваме с 3% недостиг и пораства Брутният вътрешен продукт, съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт ще си остане същото, като новата нула е -3. Това не е правилно. За да остане съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт 20% би трябвало Брутният вътрешен продукт да пораства с 15% годишно, в случай че дефицитът е 3%. При политика -3% и растеж от 3% дългът ще се усили от 21% на 28% към Брутният вътрешен продукт към 2026 година, а в безспорен размер ще се усили с близо 30 милиарда лева, и лихвите ще се усилят близо 4 пъти. Втората илюзия е, че парите се влагат в напредък. Това сподели Васил Велев, ръководител на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в студиото на „ Денят онлайн " по NOVA NEWS.

В годините, в които имахме максимален напредък, имахме бюджет с остатъци, имахме обществени вложения към Брутният вътрешен продукт доста по-големи от тези, които в този момент се залагат, имаше и растеж на Брутният вътрешен продукт от 6-7% и растеж на заплатите от 15-20%, без да вършим такива дефицити, сподели той.

Взимаме големи задължения, вършим недостиг от над 6 милиарда лева и споделяме, че го влагаме в обществени вложения, а те са 10 милиарда лева, изясни специалистът. Но огромна част от парите са по еврофондове и 10 милиарда лева са 5% към Брутният вътрешен продукт, добави той, като уточни, че преди сме имали над 5% без да взимаме дълг.

Няма буфери, а приходите са планувани доста с напрежение, заложен е мощно оптимистичен растеж на Брутният вътрешен продукт, а стопанската система се забавя, сподели специалистът.

Рискът да се отдалечим от еврозоната е защото при нас инфлацията е по-голяма от тази, която би трябвало да бъде, според критериите, сподели Велев и уточни, че по вторият индикатор, бюджетния недостиг, не се изпълнят изискванията, а това ще е решаващо. Василев изясни, че не са подкрепили бюджета, защото той ще спънка по пътя на страната ни към еврозоната.

Велев разяснява и налога „ донос-бонус ", като уточни, че се отварят необятно вратите за саморазправи. Той е на мнение, че ДДС-то би трябвало да бъде еднообразно за всички.

Най-добре за България е „ Лукойл " да работи в най-благоприятен режим, да продава на положителни цени качествени горива, да печели добре и да заплаща налозите в страната, счита Велев.