Притчата за талантите, притчата за десетте разумни и неразумни девици,

...
Притчата за талантите, притчата за десетте разумни и неразумни девици,
Коментари Харесай

Велики вторник: Има ли светлина в нас, която да свети навън?

Притчата за гениите, притчата за десетте рационални и неразумни девици, очакващи Младоженеца, и тази за праведните и неправедните – това са единствено част от поученията на Господ Исус Христос, свързани с Велики вторник, които свещеник Живко Тончев избра за тематика на своята графа.

Притчата за гениите разкрива по какъв начин един стопанин, преди да замине в далечна страна вика при себе си трима от прислужниците си, давайки на единия 5 гения, на другия 2 и на третия един гений, със заръката да търгуват с тях, до момента в който той се върне. /Ев. от Матей 25:13/

Всъщност това са били близо 10 млн. лева днешни пари, един гений се равнява на 30 кг. злато.

„ Ние всички сме разнообразни като хора, само че имаме дадени от Бога блага. Едни имат ослепителен разум, други артистичен гений, трети имат майсторски умения или просто са надарени да основават взаимоотношения… В тази алегория на Господ Исус се споделя, че господарят след време вика всеки един от прислужниците си с цел да им изиска сметка, какво са създали с това, което им е дал. Този, на който бяха дадени най-вече беше удвоил облагата за господаря си, вторият, който получава два гения, беше съумял да направи от тях четири гения. Последният, на който беше обещано минимум не беше направил нищо с даденият му гений и надлежно нищо не беше спечелил с него, тъй като както се споделя в притчата го беше заровил. Господарят му го попита, за какво не е създал това, което му е било обещано, или най-малко да го съобщи на банкерите, с цел да има рента от вложеното. И тук има въпрос и към нас през днешния ден – какво вършим с нашите блага? Използваме ли ги, оценяваме ли това, което имаме, умножаваме ли го? Можем ли да бъдем за благословение за другите, с това, което Бог ни е дал и популяризираме ли Го, посредством това, което сме получили от Него? Това са въпроси, на които всеки самичък би трябвало да си отговори “, прецизира свещеник Живко Тончев.

Той дава образец и насочва предизвикателство и с притчата за праведните и неправедните, в която Господ демонстрира, по какъв начин да служим на хората към нас, на тези, които се нуждаят или срещат неналичия:

„ Гладен бях и ме нахранихте. Жаден бях и ме напоихте. Гол бях и ме облякохте. Болен бях и ме посетихте. В тюрма бях и ме споходихте. Тогава праведните ще попитат: Господи, по кое време те видяхме гладен, жаден, гол, болен или в тюрма?. А Царят в отговор ще им каже: Истина ви споделям: тъй като сте създали това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го създали “ /Ев. от Матей 25:35/

„ Всъщност, предизвикването към нас хората е да следваме тези две най-основни заповеди в Писанията – да почитаме Бога и да обичаме близък си. Дори да можем и нещо напълно малко да сторим за хората към нас, то това е направено в името на Господа и обещанието Му е, по никакъв начин няма да загубим премията си “, споделя още свещеник Тончев.

Последната алегория, посредством която той оправя въпрос към хората е обвързвана с рационалните и неразумните девици, които пазят своите светилници запалени.

Можем ли пръскаме светлина на открито към хората, в случай че няма светлина в самите нас, от къде идва тя и по какъв начин се поддържа светлината в индивида – цялата тематика, чуйте в звуковия файл от свещеник Живко Тончев:
Източник: darik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР