Притча за това колко е лесно да се влюбиш, но

***

Обикновено семество. Тя и той. Ева и Боян. Сякаш женени от епохи. Рутината е превзела всекидневието им, умъртвила е романтиката посред им.
Всяка вечер Боян се връща изтощен от работа, изсулва обувките си в антрето и по чорапи се замъква до дивана. Вдига краката си на масичката пред себе си, пуска тв приемника на спортния канал и отваря вестника. Най-сетне отмора! Най-сетне успокоение! Само в случай че можеше жена му да не е толкоз шумна в кухнята. „ Еваааа, по-внимателно, де! Опитвам се да си умря! Имах ужасяващ ден в офиса! “ („ Какво й става отново!? – недоволства на разум Боян. – Не можеш да й угодиш! Вечно е кисела, все се цупи! Въобще не схваща какъв брой ми е мъчно с тази скапана работа! И оня чук, който ми сложиха за началник! И това в случай че е началник! Само подрежда, нарежда… всеки ден ново 20! А Ева… каква беше… красива, усмихната, нежна… И какъв брой секси беше, какъв брой изкусителна… по какъв начин ме съблазняваше с поглед… и по какъв начин се галеше в мен… А сега… цяла усойница! И по какъв начин се е запуснала… “)
Ева е в кухнята. Приготвя вечерята и трепери от гняв. „ Леле, по какъв начин желая да счупя нещо! Ще взема да тресна в пода грозната купа, дето майка му я донесе! Как ме нервира тая дърта скумрия! И той по какъв начин ме нервира! Тишина ще му вардя! Дори не ме целуна за добър вечер! Не се интересува от мен! Не пита по какъв начин съм или по какъв начин е минал денят ми! Не се обади да ревизира имам ли потребност от нещо! А преди постоянно питаше… Всичко правя сама! И извършването на покупки, и готвенето, и чистенето! А в този момент и тишина желае! Писна ми! Той пита ли ме аз какво желая?! А какъв беше преди… благ, грижлив, нежен… И цветя ми купуваше, и на спектакъл ме водеше… и все гледаше да ме погали, да ме допре, да ме дръпне към себе си… Такъв саможивец е станал! И по какъв начин се е запуснал… “

***

Няколко дни по-късно. Сценарият се повтаря. След вечерята, Ева, през зъби: „ Ще изхвърлиш ли боклука? “. „ Не можа ли самичък да се сетиш, – мисли си – все аз те напомням! “. Боян изсумтява едно „ Аха “ и помъква кофата. „ Сега ли откри да ме занимаваш с такива нелепости! “, мърмори си под носа.

Боклукът е изхвърлен. Боян стои пред входа и пали цирага. Има потребност да отпусне, преди да се върне горе. „ Момче, прощавай, ще ми дадеш ли цигара? “. Треперещата ръка на възрастен мъж се протяга към него. „ Къде пък ми се лепна тоя?! “ Оглежда го с присвити очи. Слаб, изкривен, палтото му – опърпано, обувките – остарели несъмнено колкото е той самият. Но някак си наподобява чист… Не като просяк… Някак не наподобява на просяк… Старецът обръща към него светлите си очи. Така му припомнят за някого… И за какво му се усмихва? „ Усмивката му е една такава, странна “ – мисли си Боян, до момента в който вади кутията с цигари от джоба си. „ Ето, вземи ги всичките. Аз имам още “. (Той ли изрече тези думи?! Какво го прихваща?!) „ Впрочем, искаш ли да ти донеса нещо за ядене? Тя, жена ми, таман сготви? “ „ Благодаря ти, момче! Благодаря ти! “ („ Абе, какво ми става?!, – приказва си Боян. – Съвсем полудях! Ама с този стрес, нищо чудно да ми се разхлопа нещо… Е, няма по какъв начин. Предложих храна, ще нося… “)

„ Ева, постави в една кутия нещо за ядене. На един дъртак ще дам… “ Ева го поглежда под око. Изненадана е. Боян ненавижда да се занимава с бедните. Все се нервира, когато тя им дава лепта. Все й изяснява, че някаква мафия ги провела, че всичко било бутафория, че бабите и дядовците по улиците били по-богати и от двама им, взе дружно. Какво ли е станало…

Боян подава кутията на стареца, и един самун. „ Ето ти и 10 лв., да имаш “. Старецът отблъсква парите. „ Не ми трябват пари, момче. Те не са значими. Друго е важното… “ Гласът му е топъл и спокоен. И успокоителен някак… мъдър… вечен…. „ Какво най-вече искаш, момче? Какво е желанието на сърцето ти? “ „ Да ме покачат “, съвсем изрича Боян, само че се стопира. („ Защо ме разпитва? И аз за какво съм тръгнал да му давам отговор? Ама очевидно вечерта е странна, карай… Какво най-вече желая?… “) „ Да бях се оженил за някоя друга. За някоя, която да ме обича и поддържа, и схваща, да ме желае и да цени “. „ Ще бъде, както искаш. “ „ Моля!? “ „ Ще извърша желанието ти. Ще имаш по-добър живот. Но не мога ей по този начин да сменя жена ти. Ще е някак съмнително. Обещавам ти обаче, че ще я трансформира в жената-мечта, която заслужаваш. Истинска богиня ще я направя. Всеки ден ще трансформирам по малко характера и външността й. Но и ти би трябвало да се промениш – помни, че не е елементарно да си заслужен за богиня! “ („ Тоя дедик напълно е изтрещял, – мисли си Боян. – Ама май и аз не му правя отстъпка, щом седнал съм и го чувам! Ще взема да си вървя вече… “) „ Лека нощ, старче “, усмихва се снизходително Боян и отваря входната врата. „ Лека нощ, момче. И иди целуни своята Ева – почнала е към този момент да се трансформира в богиня… “ Боян стопира като жилнат. Обръща се внезапно. Няма никой. Откъде знае името на Ева?… Ама че странна вечер…

В асансьора не стопира да мисли за стареца. Не е допустимо. Винаги е бил практик. Прагматик. Какви са тези нелепости. И изобщо какво му стана тази вечер…

Влиза в хола и сяда на дивана. Вестникът е в ръцете му, само че мислите му са другаде. Какъв ли щеше да е животът, в случай че можеха да се случват такива чудеса?!

Ева е в кухнята. Откакто Боян излезе с кутията, не стопира да мисли. Какво ли е обърнало сърцето му? Но по този начин благо й стана. И подобен беше сладостен, и един забързан… Изведнъж й се прищява да го целуне. Застава зад него и леко го допира по рамото. Боян подвига взор сюрпризиран. Ева се усмихва. Очите й… Светли, усмихнати, топли… същите като на стареца… Изведнъж му се прищява да я целуне… Придърпва я към себе си и устните им се сливат…

На идващия ден Боян няма самообладание да си тръгне от работа. През цялото време е мислил единствено за това. Ами в случай че в действителност старецът е бил някой вълшебник?! И от кое място знаеше името й? Сигурен беше, че не го е споменавал… Пък и малко ли пишат в интернет за такива хора? Появяват се някъде и с едно махване на ръката трансформират нечий живот… И за силите чете наскоро… че всички сме мисли и енергия… Ами в случай че старецът е трансформирал мислите и силата на Ева посредством своите? Ако в действителност я трансформира в богиня?…
„ Ох, не мога да се прибера по този начин! Ще й купя цветя! Любимите й цветя! Знам, че е налудничаво, само че той ми сподели, че би трябвало да съм достоен… за моята жена-мечта… “

Ева го посреща на врата. Облякла е обичаната му рокля, косата й е чиста и цялата ухае на свежо. Притиска се в него и го целува нежно. Тялото й е топло и някак примамващо… Ръката му обгръща кръста й, лицето му потъва в косите й… Поглежда към масата. Вечерята е сервирана, горят свещи… Боян е като обаян. „ Старецът беше прав! Не знам по какъв начин, само че беше прав! Жена ми е божествена! Жена ми е друга! Ах, по какъв начин мечтаех за това!… Благодаря ти, старче, благодаря ти! “
Ева поглежда цветята и се изчервява. Не помни по кое време за последно й правил такава изненада. Очите й се насълзяват. А Боян я гледа в унес. „ Колко е красива, цялата сияе! И какъв брой е тиха и кротка, нежна, топла! Моята прелестна богиня! “

Сядат на масата и Ева му сервира. Сготвила е телешкото, което знае, че обича. За него, за нейния Боян. Изведнъж се сеща нещо и скача от масата. „ Извинявай, забравих да пусна обичаното ти предаване – знам, че през целия ден го чакаш. И новия вестник ти купих… “
Боян я гледа с страхопочитание. Колко е прелестно за теб да се грижи богиня! „ Не ми би трябвало тв приемникът. И вестниците не ми трябват. Нужна си ми единствено ти. Кажи по какъв начин мина денят ти. И какво искаш да вършим на следващия ден? Почивен ден е. Къде ти се върви? “
Ева примигва и сепнато се усмихва. Отвикнала е на такова внимание. Иска й се да му отвърне със същото. „ А на теб къде ти се върви, какво ти се прави? “ „ На спектакъл, в случай че искаш. Взел съм два билета, да те изненадам. Но преди този момент да минем по магазините, нещо ново да ти купим.. “ („ Нищо няма да ти липсва, всичко ще ти дам, и ще се грижа за теб, и ще те обичам, богиньо моя “ – прибавя си на разум Боян.)
Ева го гледа с учудване. Очите й греят от деликатност. Цялата излъчва обич. „ Боже, каква хубост “, мисли си Боян. Но внезапно се вледенява. („ Ева в действителност се трансформира в жената-мечта… ами в случай че към този момент не съм мъжът-мечта за нея, в случай че си тръгне от мен, в случай че реши, че не й подобавам? Как да я опазя, до момента в който е още с мен… “)
„ Искаш ли… да си имаме дете? “ Ева не може да повярва на ушите си. Колко дълго време, безпределно дълго време мечтаеше за това, какъв брой го молеше, какъв брой се надяваше. А той все отхвърляше. А сега… „ Аз… подготвен съм. Искам го. Ще бъда най-щастливият мъж на света, в случай че се съгласиш да имаш дете от мен, богиньо моя… “

***

„ С прелестен живот ме подари ориста! Благодаря и на теб, старче! За богинята, която ми прати! И че ми оказа помощ да стана заслужен за нея “, мисли си Боян, до момента в който подава ръка на внучето си. Двамата потеглят на разходка в парка, а Ева ги изпраща на вратата и се усмихва…

Хората до нас, държанието им към нас, мислите им за нас са проекция на нас самите, на нашите страсти, на нашата настройка. Обичайте и ще бъдете обичани. Докосвайте и ще бъдете докосвани. Прощавайте и ще получите амнистия. Търсете и ще бъдете откривани. Защото светът е отражение на нашите мисли…

Автор: Гергана Лабова
Инфо: gnezdoto.net