Притча, която всеки трябва да прочете
Притча, която всеки би трябвало да прочете, е разказана в античните книги. Имало едно село в пустинята. Било дребен оазис с дребен извор… И от единствено себе си се схваща, че водата на това място е била ценена повече от златото. Вода в пустинята!
Хората ценели всяка капка, покривали я от слънцето, с цел да не се изпари, и я употребявали извънредно деликатно. Това село било посетено от пасажер, който, като останал там замалко, траял по-нататък по пътя си.
Разхождайки се през пустинята и мислейки за тежкия живот в изоставеното село, той видял първокласен замък. Пътешественикът влезнал вътре и бил учуден от украсата, буйната градина с фонтани и езера. Бил в необикновен контрастност с това, което видял в селото.
И тогава той попитал господарката на двореца:
– Кажете ми, господарке, имате ли необикновено количество вода?
– Да, пътешественико. Точно по този начин е, имаме вода.
– Има ли във вашата земя чешми, езера, водопади и цели хангари, цялостни с прясна вода?
– Ти си прав. Защо питаш за това? – прецизирала домакинята.
– Всичко е доста просто. Вие имате такова изобилно благосъстояние, а в селото посред пустинята има хора, които на практика нямат вода. Те са небогати и ценят всяка капка. Ценят водата повече от златото и скъпоценните камъни. Защо не споделиш източниците си с тях? Защо не им дадеш вода? В последна сметка, няма да станете по-бедни. Не се разорявай. Но можете да спасите доста животи!
Домакинята помълчала за момент, а по-късно дала отговор:
-Знаеш ли, пътнико, какво ще стане, в случай че дам на тези хора вода? Първия път ще си спомнят за мен с благополучие. Те ще ми благодарят. Ще бъда издигната до небето и оповестена за щерка на боговете.
Вторият път ще одобряват подаръка ми за даденост. И тогава ще дойдат и ще стартират да желаят още такива „ дарове “.
Вижте още забавни публикации – алегория
