Най-срамният провал на военните в СССР
Присвояването на държавни средства не е нещо ново, а в противен случай. Хората постоянно се изкушават да бъркат в кацата с мед и руските военни не са изключение. Харчат големи пари, провалят се тотално, само че нямат смелостта да признаят за големия гаф. Докладват за сполучливи проби, споделят, че всичко е наред, само че в действителност една от главните стратегически системи за сигурност, виновна за откриването на междуконтинентални балистични ракети, въобще не работи. И всичко стартира по този начин.
През 60-те години на предишния век, във Вишегородски регион на Киевска област, покрай град Николаев, започва построяването на модел на късовълнов надхоризонтален радар със секретното име “Дуга-Н ” ЗГРЛС, основан по време на Студената война за разкриване на междуконтинентални балистични ракети още на стадий изстрелване. Принципът на работа е основан на отражението на радиосигнали от йоносферата, заради което е наименуван “надхоризонтален ” тримерен вълнов радар. На доктрина станцията “покрива ” голяма повърхност: в случай че се сложи в Украйна, тя би трябвало да “вижда ” цялото въздушно пространство на Китай и даже по-далеч. Липсва на картите
Конструкцията е съзнателно направена голяма, само че въобще не е маркирана на картите. Приемната антена е висока 135 метра и необятна 300 метра. Тя е оборудвана с 330 вибрационни детайла с дължина 15 метра и широчина към 50 сантиметра. Контролната постройка е необятна повече от 90 метра и е оборудвана с 26 двуетажни предавателни детайла. Вътре във всеки от тях са основани работни напрежения до 40 000 волта. Първата апаратура е несполучлива: поражда спешна обстановка, по време на която няколко десетки души са ранени, а други са убити от електричество. Настройката на системата лишава още една година: извършени са проби с изстрелване на ракети от Тихия океан и Далечния изток в посока полигона Нова Земя, а “Дуга ” ги вижда с възможност до 0,8 против едно. Това е публично обявено.
И по този начин, въз основа на модела в Николаев, е решено да се сътвори друга надхоризонтална бойна радарна станция. Това е “Дуга-2 ” с нараснало равнище на надеждно разкриване до 9000 км против 3000 в предходната версия. Приемната част е ситуирана в гарнизона “Чернобил-2 ” (на 10 километра от едноименната атомна електроцентрала), а предавателната антена е конфигурирана покрай град Любич (Черниговска област).
Станцията е пусната на пробно дежурство през 1979 година, само че безрезултатно. До 1986 година е осъвременена, само че това не є оказва помощ да премине тестванията. След злополуката в Чернобил е спряна от употреба и по-голямата част от оборудването е извадено от нея.
Сляпа за врага
Какъв е казусът? Дори инсталацията, издигната в Николаев, “вижда ” единствено личните си ракети: тези, на които е тествана. Тя не разпознава подготвителните “вражески ” ракети, т.е. тези, изстреляни не от Съветския съюз, а от “врага ”. Интересното е, че “Дуга ” съвършено заглушава риболовните радиостанции: в радиоприемниците се чува пулсиращо блъскане, което задграничните медии назовават “руски кълвач ”. Но неправилната работа на първия модел въобще не се трансформира в спънка за построяването на “Дуга-2 ” край Чернобил, тъй като в отчетите се споделя, че станцията работи добре.
Още по-интересното и неразумно е, че след построяването на ЗГРЛС в Чернобил-2, руските управляващи, без да чакат резултатите, издигат друга сходна конструкция в Комсомолск на Амур. Когато първата не съумява да проработи, формалното пояснение е “неправилен ъгъл на йоносферата ”. Когато и далекоизточната антена не се задейства, военните оповестяват, че повредата се дължи на разстройства, които пречат на засичането на обособени изстрелвания на ракети. А в този момент най-интересната част.
Какво прави Америка по това време? Докато руските военни учени безрезултатно се борят да усъвършенстват “Дуга ”, харчейки колосални суми пари в името на сигурността, американците също изобретяват аналогични антени. Но или капиталистическата страна не желае да заплаща за нещо, което не дава резултати, или приключване на информация от руските уреди способства за това - планът за надхоризонтален радар в Съединените щати е спрян доста бързо.
Край на плана
Историята, която съществува известно време за руски съоръжения, откриващи изстреляни балистични ракети, се оказва измислена поради американците. Те обаче є имат вяра единствено отчасти: няколко пъти афишират, че ще изстрелят ракети, само че не го вършат! Съветските военни обаче по това време рапортуват на началниците си за 100% прихващане.
Вероятно, в случай че планът “Дуга ” съществуваше по-дълго време, учените биха могли да намерят метод да прихващат ракети с висока степен на възможност. Но това не е несъмнено. В реалност, Дуга-2, на която се разпореждат най-големи очаквания, е застрашена от затваряне през 1986 година: заради повредата в Чернобилската атомна електроцентрала употребата є е извънредно рискова и по тази причина до 1988 година станцията е спряна от употреба.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Украйна има намерение да усъвършенства най-малко една от станциите, само че се сблъска с финансови проблеми: нужни са над милион и половина $. Днес станцията в някогашния Чернобил-2 е привлекателна за авантюристи, до момента в който другата е съвсем изцяло разрушена.
През 60-те години на предишния век, във Вишегородски регион на Киевска област, покрай град Николаев, започва построяването на модел на късовълнов надхоризонтален радар със секретното име “Дуга-Н ” ЗГРЛС, основан по време на Студената война за разкриване на междуконтинентални балистични ракети още на стадий изстрелване. Принципът на работа е основан на отражението на радиосигнали от йоносферата, заради което е наименуван “надхоризонтален ” тримерен вълнов радар. На доктрина станцията “покрива ” голяма повърхност: в случай че се сложи в Украйна, тя би трябвало да “вижда ” цялото въздушно пространство на Китай и даже по-далеч. Липсва на картите
Конструкцията е съзнателно направена голяма, само че въобще не е маркирана на картите. Приемната антена е висока 135 метра и необятна 300 метра. Тя е оборудвана с 330 вибрационни детайла с дължина 15 метра и широчина към 50 сантиметра. Контролната постройка е необятна повече от 90 метра и е оборудвана с 26 двуетажни предавателни детайла. Вътре във всеки от тях са основани работни напрежения до 40 000 волта. Първата апаратура е несполучлива: поражда спешна обстановка, по време на която няколко десетки души са ранени, а други са убити от електричество. Настройката на системата лишава още една година: извършени са проби с изстрелване на ракети от Тихия океан и Далечния изток в посока полигона Нова Земя, а “Дуга ” ги вижда с възможност до 0,8 против едно. Това е публично обявено.
И по този начин, въз основа на модела в Николаев, е решено да се сътвори друга надхоризонтална бойна радарна станция. Това е “Дуга-2 ” с нараснало равнище на надеждно разкриване до 9000 км против 3000 в предходната версия. Приемната част е ситуирана в гарнизона “Чернобил-2 ” (на 10 километра от едноименната атомна електроцентрала), а предавателната антена е конфигурирана покрай град Любич (Черниговска област).
Станцията е пусната на пробно дежурство през 1979 година, само че безрезултатно. До 1986 година е осъвременена, само че това не є оказва помощ да премине тестванията. След злополуката в Чернобил е спряна от употреба и по-голямата част от оборудването е извадено от нея.
Сляпа за врага
Какъв е казусът? Дори инсталацията, издигната в Николаев, “вижда ” единствено личните си ракети: тези, на които е тествана. Тя не разпознава подготвителните “вражески ” ракети, т.е. тези, изстреляни не от Съветския съюз, а от “врага ”. Интересното е, че “Дуга ” съвършено заглушава риболовните радиостанции: в радиоприемниците се чува пулсиращо блъскане, което задграничните медии назовават “руски кълвач ”. Но неправилната работа на първия модел въобще не се трансформира в спънка за построяването на “Дуга-2 ” край Чернобил, тъй като в отчетите се споделя, че станцията работи добре.
Още по-интересното и неразумно е, че след построяването на ЗГРЛС в Чернобил-2, руските управляващи, без да чакат резултатите, издигат друга сходна конструкция в Комсомолск на Амур. Когато първата не съумява да проработи, формалното пояснение е “неправилен ъгъл на йоносферата ”. Когато и далекоизточната антена не се задейства, военните оповестяват, че повредата се дължи на разстройства, които пречат на засичането на обособени изстрелвания на ракети. А в този момент най-интересната част.
Какво прави Америка по това време? Докато руските военни учени безрезултатно се борят да усъвършенстват “Дуга ”, харчейки колосални суми пари в името на сигурността, американците също изобретяват аналогични антени. Но или капиталистическата страна не желае да заплаща за нещо, което не дава резултати, или приключване на информация от руските уреди способства за това - планът за надхоризонтален радар в Съединените щати е спрян доста бързо.
Край на плана
Историята, която съществува известно време за руски съоръжения, откриващи изстреляни балистични ракети, се оказва измислена поради американците. Те обаче є имат вяра единствено отчасти: няколко пъти афишират, че ще изстрелят ракети, само че не го вършат! Съветските военни обаче по това време рапортуват на началниците си за 100% прихващане.
Вероятно, в случай че планът “Дуга ” съществуваше по-дълго време, учените биха могли да намерят метод да прихващат ракети с висока степен на възможност. Но това не е несъмнено. В реалност, Дуга-2, на която се разпореждат най-големи очаквания, е застрашена от затваряне през 1986 година: заради повредата в Чернобилската атомна електроцентрала употребата є е извънредно рискова и по тази причина до 1988 година станцията е спряна от употреба.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Украйна има намерение да усъвършенства най-малко една от станциите, само че се сблъска с финансови проблеми: нужни са над милион и половина $. Днес станцията в някогашния Чернобил-2 е привлекателна за авантюристи, до момента в който другата е съвсем изцяло разрушена.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




