Пристрастяващите мозъчни импланти застрашават идентичността на човека(снимка: CC0 Public Domain) Изследователи

Пристрастяващите мозъчни импланти заплашват идентичността на индивида
(снимка: CC0 Public Domain)

Изследователи рисуват мрачна картина на корпоративното бъдеще, когато в приложимост ще навлязат всеобщо интерфейсите мозък-компютър. Те ще са пристрастяващи колкото опиоидите, които са в центъра на здравен скандал в Съединени американски щати, поради 500 хиляди жертви от безконтролното потребление на сходни лекарства за интервал от 20 години.

В обзор на положението на технологията за мозъчно-компютърни интерфейси (BCI) откривателите от Имперския лицей в Лондон предизвестяват за мрачни времена, в които огромните обществени платформи експлоатират страстите на индивида за маркетингови цели, вписват видеоигри в мозъка, а машините дават на хората нова еднаквост.

Учените изброяват основателни аргументи тази технология да стане по-широко налична. BCI дава опция на хората с лимитирани двигателни функционалности да управляват протези, инвалидни колички, да избират букви на екрана, да включват осветлението.

Предполага се също, че технологията може да открие отмалялост у служащите в склада, с цел да предотврати пострадвания и да следи учениците за претоварване с информация в класната стая, отбелязва.

„ Освен това, заради неналичието на проприоцепция, човешкият мозък не е в положение да признае въздействието на външно устройство върху себе си, което евентуално би могло да заплаши автономността и самоуправлението ”, се споделя в проучването, за което споделя Gizmodo. „ Поради това потребителите могат да възприемат по простъпка собствеността върху държание, генерирано от BCI, както и погрешно да му приписват причинно-следствена връзка ”.
още по тематиката
Казват, че подобен машинен паразит може да промени „ черти на характера ” на индивида и да образува нова „ персонална еднаквост ”. Това може да е ужасно, в случай че дава супер-памет и усъвършенствана просветеност. Но откривателите предизвестяват, че достъпът до суперсили може да ни пристрасти на равнище, „ сходно на опиоидната рецесия ”.

Съавторът на проучването Райли Грийн споделя в известие за пресата, че технологията пристрастява потребителите, които се нуждаят от достъп до утилитарна помощ. „ За някои пациенти сходни устройства стават толкоз интегрирана част от тях, че отхвърлят да бъдат отстранени в края на клиничното изпитване ”, споделя опита си Грийн.

Технологията ще би трябвало да стане по-икономична и енергийно-ефективна преди необятното ѝ комерсиално разпространяване, само че въпреки всичко тя идва. Скоро можем да чакаме „ неро-забавления ” с общителното подпомагане на няколко компании, които към този момент изследват концепцията да прикачат геймърите непосредствено към играта – нещо, което съоснователят на Valve Гейб Нюел предвижда като общоприета функционалност в неотдавнашно изявление за PC Gamer.

Излишно е да се загатва, че „ невронният маркетинг ”, който отстранява прочувствения отговор и несъзнателното взимане на решения, съставлява чудесна опция за корпоративните надзорници да употребяват всеобщото събиране на биометрични данни.

Време е за приемане на законодателство за систематизиране на „ персоналните невронни данни ”, сходни на органите, тъй че да не могат да бъдат събирани и продавани, упорстват откривателите. За страдание, лишава години или десетилетия, до момента в който законите наваксат изоставането от технологиите. В същото време опитите към този момент напущат лабораториите.