Пациентите губят доверие в лекарите. Медицината страда.
Пристигнах в болничното заведение една неотдавнашна заран и открих екип от лекари, събрани тъкмо пред една пациентска стая. Пациентът се бореше - дишането му беше прекомерно бързо и плитко. Дни наред се опитвахме да преминем границата сред лекуването на болката, породена от бързо растящия му рак, и удължаването на живота му.
За една нощ той се утежни. Семейството му, борейки се с неизбежността на гибелта му, беше стигнало до неуверен проект и аз трябваше да се уверя, че жена му схваща какво следва. Обясних, че в случай че сложим дихателна тръба, както беше решила през нощта, мъжът й ще бъде замаян. Когато останалата част от фамилията им пристигнеше в Бостън, щяхме да извадим тръбата и той щеше да почине. Нямаше да успеем да го събудим — в случай че го създадем, единствено щеше да му аргументи страдалчество.
При тези думи жена му се стегна. Защо не може да се разсъни? Обясних, че ракът му е толкоз напреднал, че да го събудя би о...
Прочетете целия текст »
