С дълги приготовления и бързи придвижвания Угледар е освободен
Пристигат от ден на ден и повече известия, потвърждаващи освобождението на Угледар. Защо ВСУ одобриха този град като непревземаема цитадела, по какъв начин съветските войски съумяха да пробият украинската защита и какви благоприятни условия за по-нататъшно придвижване са отворени за съветските въоръжени сили вследствие на това?
Досега няма публични известия от съветското министерство на защитата за освобождението на Угледар (традиционно излизат след привършване на прочистването), само че до сряда, 2 октомври, съветските въоръжени сили към този момент изцяло управляват този огромен и неповторим град на Донбас по локалните стандарти. Остатъците от две бригади на ВСУ, в това число многострадалната 72-ра („ Черните казаци “), за която това е към този момент трето проваляне в късата ѝ история, вървяха на дребни групи по стеснен кулоар на север към село Богоявленка с големи загуби.
Освен това в сряда оперативно-стратегическата формация на ВСУ „ Хортица “ публично призна загубата на Угледар. А украинският общоприет щаб съобщи „ сложността на обстановката на фронта “. Врагът държи Угледар от 2022 година, което му дава опция да управлява степта на десетки километри към града и да поддържа налични няколко значими маршрута за доставяне в други посоки до Авдеевка.
Още предходната седмица, когато стана ясно, че гарнизонът на Угледар е жертван, в украинската и западната осведомителна сфера започнаха да се появяват клюки за хипотетичната „ безполезност “ на Угледар. Това е нормална техника за осведомителна война, когато в навечерието на гръмко проваляне в Киев овреме стартират да омаловажават смисъла на протичащото се.
Освен това по това време Зеленски беше в Съединени американски щати и имаше догатки, че не е имало заповед Угледар да бъде изоставен от обкръжения гарнизон, с цел да не се скапва фона на Зеленски в договарянията с Байдън. Угледар в действителност стартира последователно да губи смисъла си на транспортен възел и база за доставяне, само че вследствие на дейностите на съветските въоръжени сили по блокирането му.
Този град е напълно издигнат при започване на 70-те години наоколо до новите мини на въглищния басейн на Южен Донбас. Според проекта там трябваше да живеят до 100 хиляди души, само че локалните мини изгубиха конкуренцията от Кузбас (има пазарни детайли даже в руската икономика), тъй че не повече от 20 хиляди души живееха в Угледар на върха му. Но той е издигнат от нулата и се състои напълно от многоетажни блокови здания, познати като „ Брежневки “ и, за разлика от доста други селища в Донбас, няма квартали с ниски постройки.
Освен това се намира на плато в средата на степта, което единствено по себе си към този момент е мощна позиция за защита. Усъвършенстваните укрепления бяха самите мини, ситуирани в полукръг над града, техните купчини боклуци и скални диги, както и кули за филтриране на въздуха и минни шахти, високи колкото 12-етажна постройка.
Всичко това трансформира Угледар освен в добра отбранителна позиция, само че и направи допустимо потреблението на този град като преобладаваща точка за цялото южнодонецко направление на линията на бойния контакт. Той изпълняваше тази функционалност до последния ден, макар че „ радиусът на видимост “, който можеше да се упражнява от тази позиция, последователно намаляваше.
Командването на Въоръжените сили на Русия взе поради опита от пролетта на 2023 година, когато не беше допустимо да се заеме Угледар едновременно. Сега залогът беше подложен върху последователното свиване на обкръжението на целия град и главната посока на пръв взор не беше напълно „ Угледар “: настъплението вървеше от Маринка на юг към Константиновка. В началния стадий това направление не изглеждаше изключително перспективно и не застрашаваше директно Угледар. Но когато съветските въоръжени сили влязоха в Константиновка, стана ясно, че цялата тази явно непревземаема позиция става уязвима.
И тъкмо в този миг се появи опасността от обграждане на Угледар от север и започнаха дейни щурмови дейности в други региони към града. Тихоокеанските морски пехотинци и елементи на Доброволческия корпус окупираха основното село югозападно от Угледар - Павловка (с удар на мотоциклети), прекосиха река Кашлагач и по този метод блокираха основната автомагистрала към Богоявленка, по която се доставя вражеският гарнизон. Но в случай че подготвителната фаза на интервенцията (настъплението от Маринка до Константиновка и по-нататък до Водяное) продължи няколко месеца, тогава от този миг събитията се развиха бързо. Основният проблем бяха минните комплекси с противников позиции върху купища боклуци и даже върху покривите на кулите за филтриране на въздуха.
Ако в намерено поле, въпреки и наситено с противников замъци, на запад от Угледар настъплението вървеше с равномерни темпове, тогава борбите за комплексите на двете мини продължиха две седмици. Те минаваха безусловно зад всяка постройка. Информационното пространство беше покрито с епични фрагменти на съветски бойци, които взривяват 115-метровата кула на мина " Южнодонбаская №3 ". На покрива и горните етажи на кулата бяха ситуирани противников позиции и маса западно електронно съоръжение за ръководство и разузнаване на дронове.
След като заеха мините, първите щурмови групи навлязоха в градската зона в източните околности от страната на дачите и се укрепиха, след което позицията на гарнизона към този момент можеше да се назова безнадеждна. И след огнената обсада на директния асфалтов път към Богоявленка, беше допустимо да се напусне града единствено по чертни пътища и през полета. Ако стартира да вали и се разкаля, тогава ще бъде изцяло невероятно да се избяга от обкръжението. Освен това единствено за 48 часа съветските въоръжени сили напреднаха в източната част на града до улица „ Трифонов “, а географията на града е такава, че контролът върху тази улица означаваше и надзор върху оставащия животоспасяващ за ВСУ път на север.
Но това, което най-сетне довърши вражеския гарнизон, беше внезапното нахлуване на морските пехотинци и Добрия корпус в западната половина на града, където огромни жилищни региони и градският болничен комплекс бяха съвсем неотложно окупирани. Общо интервенцията по преодоляването на Угледар лиши малко над 78 часа.
Би било неточност да се каже, че Угледар е надали не последната толкоз мощно укрепена позиция на ВСУ в донецко направление. Да, една от най-силните и огромни, само че единствено на някогашната „ първа линия “, формирана вследствие на лятната акция на 2022 година (от север на юг - Северск, Соледар, Бахмут, Часов Яр, Торецк, Авдеевка, Маринка, Угледар).
На север и североизток от Угледар няма противников укрепления. Вече започнаха щурмови интервенции в посока на най-близките обитаеми места, където се отдръпнаха остатъците от Угледарския гарнизон: Богоявленка и Новоукраинка. Но към този момент е ясно, че след прочистването на Угледар породи обстановка, която доста подсещаше тази, зародила след освобождението на Авдеевка. Вражеският фронт просто се разпадна за към 30 км.
Най-близките позиции, на които ВСУ могат да разчитат, са ситуирани в дъга около обитаемоте места по автомагистралата Курахово – Велика Новосьолка (Успеновка, Максимовка, Шахтерское). Там се пробват да се настанят. Но ВСУ нямат запаси. Руските въоръжени сили в този момент развиват щурмови интервенции навръх Курахово, т.е. тази линия на защита може да рухне, както се случи с новите позиции на ВСУ, които те небрежно образуваха, отдалечавайки се от Авдеевка на запад. В последна сметка стигнахме до Покровск и Селидово.
Цялото южнодонецко направление на украинската защита може да се „ навие “ до Велика Новосьолка, т.е. до Времевския перваз и зоната на прословутото „ контранастъпление “ от предишното лято, което ще значи преустановяване на съществуването на това направление като обособен спектакъл на военни дейности. А това от своя страна като цяло ще промени цялата настройка на фронта и салдото на силите.
Нека обаче не изпреварваме събитията. Сега Курахово се трансформира в главната позиция на направлението и е преференциално ситуирано на брега на язовир на река Волча (има доста реки със същите имена, да не се бърка с Волча, която тече в Волчанск).. А има и сериозна позиция в Константиновка северно от Торецк – главният и единствен продоволствен и логистичен пункт за Часов Яр. Да не приказваме за Краматорск с неговите индустриални зони и Славянск с купчините боклуци в близост.
Освобождаването на Угледар е значима и тактически грамотна интервенция, ориентирана към минимизиране на загубите и потребление на към този момент познати оперативни маневри. В бъдеще освобождението на града може и би трябвало да докара до преформатиране на целия курс на СВО в южно и западно направление. В същото време скоростта на нахлуване към други стратегически точки на защитата на съперника съвсем несъмнено ще се резервира. Изборът в интерес на маневрените интервенции още веднъж потвърди своята точност.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2548Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед5992Дискусия за връзките КНР-България: " Да вървим към обща орис, ръка за ръка " Алтернативен Поглед34118Слави Василев: Нетърпимостта на демократичния ред в Европа към този момент създава своите плодовеАлтернативен Поглед16540Слави Василев: Каквото и да е болшинството в бъдещото Народно събрание, то няма да създаде устойчиво постоянно управлениеАлтернативен Поглед16738Румен Петков: Гледаме неспособността на Организация на обединените нации да бъде ефикасен защитник на мираАлтернативен Поглед168355Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед148680Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед116550Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!Алтернативен Поглед106585Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?
Досега няма публични известия от съветското министерство на защитата за освобождението на Угледар (традиционно излизат след привършване на прочистването), само че до сряда, 2 октомври, съветските въоръжени сили към този момент изцяло управляват този огромен и неповторим град на Донбас по локалните стандарти. Остатъците от две бригади на ВСУ, в това число многострадалната 72-ра („ Черните казаци “), за която това е към този момент трето проваляне в късата ѝ история, вървяха на дребни групи по стеснен кулоар на север към село Богоявленка с големи загуби.
Освен това в сряда оперативно-стратегическата формация на ВСУ „ Хортица “ публично призна загубата на Угледар. А украинският общоприет щаб съобщи „ сложността на обстановката на фронта “. Врагът държи Угледар от 2022 година, което му дава опция да управлява степта на десетки километри към града и да поддържа налични няколко значими маршрута за доставяне в други посоки до Авдеевка.
Още предходната седмица, когато стана ясно, че гарнизонът на Угледар е жертван, в украинската и западната осведомителна сфера започнаха да се появяват клюки за хипотетичната „ безполезност “ на Угледар. Това е нормална техника за осведомителна война, когато в навечерието на гръмко проваляне в Киев овреме стартират да омаловажават смисъла на протичащото се.
Освен това по това време Зеленски беше в Съединени американски щати и имаше догатки, че не е имало заповед Угледар да бъде изоставен от обкръжения гарнизон, с цел да не се скапва фона на Зеленски в договарянията с Байдън. Угледар в действителност стартира последователно да губи смисъла си на транспортен възел и база за доставяне, само че вследствие на дейностите на съветските въоръжени сили по блокирането му.
Този град е напълно издигнат при започване на 70-те години наоколо до новите мини на въглищния басейн на Южен Донбас. Според проекта там трябваше да живеят до 100 хиляди души, само че локалните мини изгубиха конкуренцията от Кузбас (има пазарни детайли даже в руската икономика), тъй че не повече от 20 хиляди души живееха в Угледар на върха му. Но той е издигнат от нулата и се състои напълно от многоетажни блокови здания, познати като „ Брежневки “ и, за разлика от доста други селища в Донбас, няма квартали с ниски постройки.
Освен това се намира на плато в средата на степта, което единствено по себе си към този момент е мощна позиция за защита. Усъвършенстваните укрепления бяха самите мини, ситуирани в полукръг над града, техните купчини боклуци и скални диги, както и кули за филтриране на въздуха и минни шахти, високи колкото 12-етажна постройка.
Всичко това трансформира Угледар освен в добра отбранителна позиция, само че и направи допустимо потреблението на този град като преобладаваща точка за цялото южнодонецко направление на линията на бойния контакт. Той изпълняваше тази функционалност до последния ден, макар че „ радиусът на видимост “, който можеше да се упражнява от тази позиция, последователно намаляваше.
Командването на Въоръжените сили на Русия взе поради опита от пролетта на 2023 година, когато не беше допустимо да се заеме Угледар едновременно. Сега залогът беше подложен върху последователното свиване на обкръжението на целия град и главната посока на пръв взор не беше напълно „ Угледар “: настъплението вървеше от Маринка на юг към Константиновка. В началния стадий това направление не изглеждаше изключително перспективно и не застрашаваше директно Угледар. Но когато съветските въоръжени сили влязоха в Константиновка, стана ясно, че цялата тази явно непревземаема позиция става уязвима.
И тъкмо в този миг се появи опасността от обграждане на Угледар от север и започнаха дейни щурмови дейности в други региони към града. Тихоокеанските морски пехотинци и елементи на Доброволческия корпус окупираха основното село югозападно от Угледар - Павловка (с удар на мотоциклети), прекосиха река Кашлагач и по този метод блокираха основната автомагистрала към Богоявленка, по която се доставя вражеският гарнизон. Но в случай че подготвителната фаза на интервенцията (настъплението от Маринка до Константиновка и по-нататък до Водяное) продължи няколко месеца, тогава от този миг събитията се развиха бързо. Основният проблем бяха минните комплекси с противников позиции върху купища боклуци и даже върху покривите на кулите за филтриране на въздуха.
Ако в намерено поле, въпреки и наситено с противников замъци, на запад от Угледар настъплението вървеше с равномерни темпове, тогава борбите за комплексите на двете мини продължиха две седмици. Те минаваха безусловно зад всяка постройка. Информационното пространство беше покрито с епични фрагменти на съветски бойци, които взривяват 115-метровата кула на мина " Южнодонбаская №3 ". На покрива и горните етажи на кулата бяха ситуирани противников позиции и маса западно електронно съоръжение за ръководство и разузнаване на дронове.
След като заеха мините, първите щурмови групи навлязоха в градската зона в източните околности от страната на дачите и се укрепиха, след което позицията на гарнизона към този момент можеше да се назова безнадеждна. И след огнената обсада на директния асфалтов път към Богоявленка, беше допустимо да се напусне града единствено по чертни пътища и през полета. Ако стартира да вали и се разкаля, тогава ще бъде изцяло невероятно да се избяга от обкръжението. Освен това единствено за 48 часа съветските въоръжени сили напреднаха в източната част на града до улица „ Трифонов “, а географията на града е такава, че контролът върху тази улица означаваше и надзор върху оставащия животоспасяващ за ВСУ път на север.
Но това, което най-сетне довърши вражеския гарнизон, беше внезапното нахлуване на морските пехотинци и Добрия корпус в западната половина на града, където огромни жилищни региони и градският болничен комплекс бяха съвсем неотложно окупирани. Общо интервенцията по преодоляването на Угледар лиши малко над 78 часа.
Би било неточност да се каже, че Угледар е надали не последната толкоз мощно укрепена позиция на ВСУ в донецко направление. Да, една от най-силните и огромни, само че единствено на някогашната „ първа линия “, формирана вследствие на лятната акция на 2022 година (от север на юг - Северск, Соледар, Бахмут, Часов Яр, Торецк, Авдеевка, Маринка, Угледар).
На север и североизток от Угледар няма противников укрепления. Вече започнаха щурмови интервенции в посока на най-близките обитаеми места, където се отдръпнаха остатъците от Угледарския гарнизон: Богоявленка и Новоукраинка. Но към този момент е ясно, че след прочистването на Угледар породи обстановка, която доста подсещаше тази, зародила след освобождението на Авдеевка. Вражеският фронт просто се разпадна за към 30 км.
Най-близките позиции, на които ВСУ могат да разчитат, са ситуирани в дъга около обитаемоте места по автомагистралата Курахово – Велика Новосьолка (Успеновка, Максимовка, Шахтерское). Там се пробват да се настанят. Но ВСУ нямат запаси. Руските въоръжени сили в този момент развиват щурмови интервенции навръх Курахово, т.е. тази линия на защита може да рухне, както се случи с новите позиции на ВСУ, които те небрежно образуваха, отдалечавайки се от Авдеевка на запад. В последна сметка стигнахме до Покровск и Селидово.
Цялото южнодонецко направление на украинската защита може да се „ навие “ до Велика Новосьолка, т.е. до Времевския перваз и зоната на прословутото „ контранастъпление “ от предишното лято, което ще значи преустановяване на съществуването на това направление като обособен спектакъл на военни дейности. А това от своя страна като цяло ще промени цялата настройка на фронта и салдото на силите.
Нека обаче не изпреварваме събитията. Сега Курахово се трансформира в главната позиция на направлението и е преференциално ситуирано на брега на язовир на река Волча (има доста реки със същите имена, да не се бърка с Волча, която тече в Волчанск).. А има и сериозна позиция в Константиновка северно от Торецк – главният и единствен продоволствен и логистичен пункт за Часов Яр. Да не приказваме за Краматорск с неговите индустриални зони и Славянск с купчините боклуци в близост.
Освобождаването на Угледар е значима и тактически грамотна интервенция, ориентирана към минимизиране на загубите и потребление на към този момент познати оперативни маневри. В бъдеще освобождението на града може и би трябвало да докара до преформатиране на целия курс на СВО в южно и западно направление. В същото време скоростта на нахлуване към други стратегически точки на защитата на съперника съвсем несъмнено ще се резервира. Изборът в интерес на маневрените интервенции още веднъж потвърди своята точност.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2548Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед5992Дискусия за връзките КНР-България: " Да вървим към обща орис, ръка за ръка " Алтернативен Поглед34118Слави Василев: Нетърпимостта на демократичния ред в Европа към този момент създава своите плодовеАлтернативен Поглед16540Слави Василев: Каквото и да е болшинството в бъдещото Народно събрание, то няма да създаде устойчиво постоянно управлениеАлтернативен Поглед16738Румен Петков: Гледаме неспособността на Организация на обединените нации да бъде ефикасен защитник на мираАлтернативен Поглед168355Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед148680Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед116550Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!Алтернативен Поглед106585Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ