Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на

Присъствал съм неизвестно на последователното западане на живота ми, на бавното поражение, на всичко което съм желал да бъда. Мога да кажа с онази правота, чиято гибел не се отбелязва с цветя, че няма нещо, което съм желал или мечтал даже за момент с едничкия блян за този момент и да не се е разрушило на прахуляк под прозорците ми като пръст, полетяла все едно камък от саксия на висок етаж. Изглежда даже, че ориста се е старала постоянно да ме накара първо да обикна или пожелая предначертаното от нея, с цел да установя на следния ден, че го нямам или не ще го имам.

Присмехулен фен на самия себе си, въпреки всичко в никакъв случай не се обезсърчих да следя живота.