Как България влезе в „Тръмп“ ЕООД: Тайният пакт за Газа и лобирането зад кулисите
Присъединяването на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп се трансформира в една от най-загадъчните външнополитически маневри на кабинета в оставка. Решението беше взето мълниеносно и в цялостна загадка, оставяйки след себе си въпроси за легитимността и конституционосъобразността на акта. Всичко стартира на 18 януари 2025 година, когато в посолството ни във Вашингтон идва персонална покана от Тръмп до президента Румен Радев. Докато Радев отхвърля поради подадената си оставка, министър председателят Росен Желязков работи стремително.
Подписът под хартата в Давос бе положен на 22 януари, като Желязков се озова на една маса с Тръмп и азербайджанския президент Илхам Алиев. Министерският съвет е дал своя вот решението „ на автограф “, което разрешава заобикаляне на цялостния състав на кабинета. Паралелно с това, решението остана прикрито от обществената осведомителна система, като бе класифицирано като секретно, макар че самата харта е обществен документ.
На нас това посолство ни е значимо!
Зад това бързане стоят съществени лобистки ползи. Според източници, натискът е пристигнал по две линии. Първата е на Николай Младенов, който е убеждавал ГЕРБ в изгодите от самодейността. Втората линия е непосредствено от американското посолство, като е загатнато, че поддръжката за Тръмп може да докара до рухване на визите за български жители. България се причисли към Съвета за мир дружно с още 18 страни, като Николай Младенов бе назначен за висш представител за Газа в структурата.
Съветът за мир обаче наподобява повече на корпоративна конструкция, в сравнение с дипломатически орган. Тръмп работи като мажоритарен акционер, който може да „ уволнява “ членове на борда. Финансирането е обвързано с тежестта на гласа – подаяние от 1 милиард $ обезпечава непрекъснато участие. Това е повода множеството страни от Европейски Съюз да откажат присъединяване, опасявайки се от подкопаване на интернационалното право и загуба на суверенитет.
Критиците в България, измежду които и партията „ Да, България “, дефинират акта като противоконституционен. Те настояват, че сходни контракти би трябвало да преминат през сериозен надзор и ратификация от Народното събрание. Според конституционалисти, в случай че договорът влезе в действие, той би имал преимущество пред вътрешното законодателство, което изисква прелиминарен надзор от Конституционния съд. Съветът за мир на Тръмп остава противоречив план, който третира Газа не като филантропична зона, а като терен за огромни вложения и строителство на „ Ривиера “ върху руините.
Въпреки че държавното управление даде обещание ратификация, външният министър Георг Георгиев по-късно даде заден ход, оставяйки горещия картоф за идващия парламент. Така България остава в странната позиция на страна, подписала ангажимент към частна интернационална организация, без да е ясно какви ще бъдат действителните политически и финансови последствия от това участие.
