Присъединяването на България към еврозоната е кулминацията в процеса ѝ на сближаване и нова фаза на икономическо развитие, посочва доклад
Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 година бележи кулминационната точка на дълъг път на доближаване (конвергенция, бел. авт.) и началото на нова фаза на икономическа интеграция и благоприятни условия. Страната влиза в еврозоната като непрекъснато разрастваща се стопанска система, която е понижила разликата в приходите с Европейски Съюз, с укрепени макроикономически основи и усъвършенстван профил на суверенния си риск. Това написа създателят на отчета на „ Колиърс “ (Colliers) за България “Отвъд стопанската система на недвижимите имоти” Гжегож Шилевич, началник на отдела „ Икономически и пазарни разбори “, в известие на компанията, получено в Българска телеграфна агенция.
Макроикономистът стартира своето наблюдаване за страната с ретроспекция на изминатия път от България, припомняйки ролята на валутния ръб за стабилизиране на обществените ѝ финанси, влизането във Валутно-курсовия механизъм 2 (ERM II) и в Банковия съюз през 2020 година.
Гжегож Шилевич продължава в експозето си с регистрираните резултати по време на референтния интервал от май 2023 година до май 2025 година, когато българският лев не демонстрира отклонения от централния курс, инфлацията е приблизително 2,7 % по отношение на референтна стойност от 2,8 на 100, дефицитът за 2024 година е 3 % от Брутният вътрешен продукт, а дългът - 24,1 % от Брутният вътрешен продукт, надалеч под прага от 60 % и измежду най-ниските в Европейски Съюз.
„ В резултат на това страната извърши всички наложителни критерии от Маастрихт за ценова непоклатимост, обществени финанси, непоклатимост на валутния курс и дълготрайни лихвени проценти, “ написа макроикономистът.
Макар да остава най-бедната страна членка по водещи индикатори, Гжегож Шилевич показва, че България реализира незабравим прогрес в действителната си конвергенция през съвсем двете десетилетия участие в Европейски Съюз.
„ Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба в безусловно изражение към този момент надвишава 34 000 щатски $, което демонстрира по какъв начин стопанската система е минала от външна страна с ниски приходи към разрастваща се страна членка на Европейски Съюз със междинни приходи, с дълбока интеграция в европейските вериги за основаване на стойност, “ заключва той.
Изчисленията на „ Колиърс “ за България демонстрират, че растежът на действителния Брутният вътрешен продукт през 2025 година е с 3,1 % (спрямо 3,4 % към 2024 година) и упования за 3 % покачване през 2026 година. Като съществени мотори се акцентират вътрешното ползване и насърчените частни вложения от усвояването на европейските средства и участието в еврозоната, в изискванията на рекордно ниска безработица, считат макроикономистите на „ Колиърс “.
Гжегож Шилевич продължава своя разбор с резултата от приемането на еврото в България върху суверенния кредитен рейтинг на България. Авторът на отчета счита, че решението за еврото е повода за повишение на суверенния рейтинг, което пък отразява усъвършенстваната платежоспособност и институционално закотвяне на България, припомняйки последните рейтингови отсъждания за страната от „ Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс “ (S&P Global Ratings), „ Фич “ (Fitch) и „ Скоуп Рейтингс “ (Scope Ratings).
На този декор отчетът продължава с изтъкване на предстоящите изгоди и благоприятни условия пред България, а точно по-ниски трансакционни разходи; засилени капиталови потоци; понижени разноски по заемите както за частния бранш, по този начин и за суверена; укрепване на търговията и туризма; финансова непоклатимост и интеграция.
Според „ Колиърс “ завършилият развой на цялостна интеграция на България в еврозоната в миг, когато ролята й в районните вериги за основаване на стойност и износа на услуги последователно се уголемява, основава удобни вероятности пред бранша на комерсиалните недвижими парцели. Съгласно разбора на Шилевич по-ниският риск за суверенния и банковия бранш, финансирането в евро и усъвършенстваните условия на ликвидност би трябвало да свият доходността с течение на времето, да оказват помощ за свиване на рисковата награда по отношение на съперниците от Централна и Източна Европа, които към този момент са в еврозоната и да разширят инвеститорската база за офис, логистични и търговски активи.
Авторът на отчета се стопира и върху тематиката за публичните настройки и поддръжка за еврото в България, както и отдръпването на постоянния кабинет след антиправителствени митинги през есента на 2025 година, което отдръпване, написа създателят, не повлиява на календара по присъединение на България към еврозоната.
„ Въпреки формалния оптимизъм, изследванията демонстрират смесени публични настроения. Проучването на " Евробарометър " от юни 2025 година откри, че 53 % от българите са срещу еврото и 45 % са „ за “, написа Гжегож Шилевич и прибавя, че сходно на други страни, приели еврото, паниките на българите са съсредоточени върху ценовите резултати и закръглянето на цените във възходяща посока.
„ Присъединяването към еврозоната е повече от техническа смяна на валутата. То съставлява цялостната интеграция на България в ядрото на икономическото и паричното ръководство на Европейски Съюз. Ходът би трябвало да ускори политическата дисциплинираност, да затвърди инфлационните упования и да направи стопанската система по-привлекателна за дълготрайни директни задгранични вложения, като в същото време усили отговорността за справяне с оставащите структурни провокации, в това число демография, продуктивност и ръководство, “ написа Гжегож Шилевич в заключителната част на отчета „ Цялостната интеграция на България в Европейски Съюз “.
В умозаключение макроикономистът на „ Колиърс “ за Централна и Източна Европа счита, че пред България се открива опция за ускорение на действителното си доближаване и да понижи по-голямата част от оставащата разлика в виталния стандарт по отношение на междинния за Европейски Съюз през идващото десетилетие, стига обаче участието на страната в еврозоната да е съпроводено с продължаващи промени и дейно потребление на средствата от Европейски Съюз.
Макроикономистът стартира своето наблюдаване за страната с ретроспекция на изминатия път от България, припомняйки ролята на валутния ръб за стабилизиране на обществените ѝ финанси, влизането във Валутно-курсовия механизъм 2 (ERM II) и в Банковия съюз през 2020 година.
Гжегож Шилевич продължава в експозето си с регистрираните резултати по време на референтния интервал от май 2023 година до май 2025 година, когато българският лев не демонстрира отклонения от централния курс, инфлацията е приблизително 2,7 % по отношение на референтна стойност от 2,8 на 100, дефицитът за 2024 година е 3 % от Брутният вътрешен продукт, а дългът - 24,1 % от Брутният вътрешен продукт, надалеч под прага от 60 % и измежду най-ниските в Европейски Съюз.
„ В резултат на това страната извърши всички наложителни критерии от Маастрихт за ценова непоклатимост, обществени финанси, непоклатимост на валутния курс и дълготрайни лихвени проценти, “ написа макроикономистът.
Макар да остава най-бедната страна членка по водещи индикатори, Гжегож Шилевич показва, че България реализира незабравим прогрес в действителната си конвергенция през съвсем двете десетилетия участие в Европейски Съюз.
„ Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба в безусловно изражение към този момент надвишава 34 000 щатски $, което демонстрира по какъв начин стопанската система е минала от външна страна с ниски приходи към разрастваща се страна членка на Европейски Съюз със междинни приходи, с дълбока интеграция в европейските вериги за основаване на стойност, “ заключва той.
Изчисленията на „ Колиърс “ за България демонстрират, че растежът на действителния Брутният вътрешен продукт през 2025 година е с 3,1 % (спрямо 3,4 % към 2024 година) и упования за 3 % покачване през 2026 година. Като съществени мотори се акцентират вътрешното ползване и насърчените частни вложения от усвояването на европейските средства и участието в еврозоната, в изискванията на рекордно ниска безработица, считат макроикономистите на „ Колиърс “.
Гжегож Шилевич продължава своя разбор с резултата от приемането на еврото в България върху суверенния кредитен рейтинг на България. Авторът на отчета счита, че решението за еврото е повода за повишение на суверенния рейтинг, което пък отразява усъвършенстваната платежоспособност и институционално закотвяне на България, припомняйки последните рейтингови отсъждания за страната от „ Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс “ (S&P Global Ratings), „ Фич “ (Fitch) и „ Скоуп Рейтингс “ (Scope Ratings).
На този декор отчетът продължава с изтъкване на предстоящите изгоди и благоприятни условия пред България, а точно по-ниски трансакционни разходи; засилени капиталови потоци; понижени разноски по заемите както за частния бранш, по този начин и за суверена; укрепване на търговията и туризма; финансова непоклатимост и интеграция.
Според „ Колиърс “ завършилият развой на цялостна интеграция на България в еврозоната в миг, когато ролята й в районните вериги за основаване на стойност и износа на услуги последователно се уголемява, основава удобни вероятности пред бранша на комерсиалните недвижими парцели. Съгласно разбора на Шилевич по-ниският риск за суверенния и банковия бранш, финансирането в евро и усъвършенстваните условия на ликвидност би трябвало да свият доходността с течение на времето, да оказват помощ за свиване на рисковата награда по отношение на съперниците от Централна и Източна Европа, които към този момент са в еврозоната и да разширят инвеститорската база за офис, логистични и търговски активи.
Авторът на отчета се стопира и върху тематиката за публичните настройки и поддръжка за еврото в България, както и отдръпването на постоянния кабинет след антиправителствени митинги през есента на 2025 година, което отдръпване, написа създателят, не повлиява на календара по присъединение на България към еврозоната.
„ Въпреки формалния оптимизъм, изследванията демонстрират смесени публични настроения. Проучването на " Евробарометър " от юни 2025 година откри, че 53 % от българите са срещу еврото и 45 % са „ за “, написа Гжегож Шилевич и прибавя, че сходно на други страни, приели еврото, паниките на българите са съсредоточени върху ценовите резултати и закръглянето на цените във възходяща посока.
„ Присъединяването към еврозоната е повече от техническа смяна на валутата. То съставлява цялостната интеграция на България в ядрото на икономическото и паричното ръководство на Европейски Съюз. Ходът би трябвало да ускори политическата дисциплинираност, да затвърди инфлационните упования и да направи стопанската система по-привлекателна за дълготрайни директни задгранични вложения, като в същото време усили отговорността за справяне с оставащите структурни провокации, в това число демография, продуктивност и ръководство, “ написа Гжегож Шилевич в заключителната част на отчета „ Цялостната интеграция на България в Европейски Съюз “.
В умозаключение макроикономистът на „ Колиърс “ за Централна и Източна Европа счита, че пред България се открива опция за ускорение на действителното си доближаване и да понижи по-голямата част от оставащата разлика в виталния стандарт по отношение на междинния за Европейски Съюз през идващото десетилетие, стига обаче участието на страната в еврозоната да е съпроводено с продължаващи промени и дейно потребление на средствата от Европейски Съюз.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ