Присъединяването на България към еврозоната и приемането на еврото се

Присъединяването на България към еврозоната и приемането на еврото се доближава от ден на ден, след като на 19.06.2025 година всички страни от еврозоната утвърдиха рекомендацията за присъединението на България към нея от 01.01.2026 г. На идващия ден, 20.06.2025 година, ЕКОФИН, т.е. министрите на стопанската система и финансите на страните членки от еврозоната единомислещо подкрепиха  рекомендацията на Еврогрупата България да се причисли към еврозоната от 01.01.2026 г. На фона на приближаващото прекосяване на страната ни към единната валута не стопират подправените вести и акциите с дезинформация по отношение на еврото. Кои са най-често повтаряните подправени изказвания и каква е действителността - можете да прочетете в публикация на екипа за инспекция на обстоятелства на БНР, отдадена на тематиката.

Вярно ли е, че след приемането на еврото всички цени ще скочат и ще има голяма инфлация?

Вдигане на цените се следи от известно време, като на 20.05.2025 година министър председателят Росен Желязков увери, че държавните органи са на мястото си за надзор на цените. Наблюдаваното в този момент повишаване на цените не се дължи на процеса по въвеждането на еврото, акцентира министър-председателят.
Самото въвеждане на еврото не е причина за повишение на цените на стоките и услугите, а желанието на дадени търговци да завоюват повече, сподели пред БНР изпълнителният шеф на Националната организация за приходите Румен Спецов на 22.06.2025 година Това, което зависи от нас, е да не допуснем спекулативно повдигане на цените за сметка на потребителите, безапелационен е Спецов. 

В изявление за БНР и рубриката " Проверка на обстоятелства " икономистът професор Виктор Йоцов изясни, че най-често срещаният боязън, обвързван с еврото, е точно по отношение на инфлация и високи цени. Важно обаче да се прави разграничаване сред двете неща, прикани специалистът.

" Най-разпространеният боязън е страхът от инфлация. Много постоянно хората бъркат високите цени с инфлацията. Това са две напълно разнообразни неща. Инфлацията е развой на повишаване на цените. Цените може да са високи и да няма никаква инфлация. Хората доста постоянно не вършат тази разлика. Особено хората с по-ниска покупателна дарба се притесняват, че когато еврото влезе, отново ще си останат с ниска покупателна дарба, само че някак си трансферират това нещо автоматизирано, че инфлацията ще бъде по-висока, което изобщо не е правилно ", изясни професор Йоцов.

Инфлационните упования също могат да въздействат на инфлацията.

" Има инфлация, която е подбудена от търсенето, инфлация, подбудена от предлагането, инфлация от някакви шокове, които има. Другият доста значим миг са по този начин наречените инфлационни упования. Те са доста значими в стопанската система. Ние в този момент, за жалост, с безбройните диалози, и мнения, и разбори в действителност подхранваме тъкмо тези инфлационни упования. Много добре се знае в теорията, че когато има упования, и когато те се споделят от доста хора, те се сбъдват. Всеки икономист знае, че когато има опасения от висока инфлация, най-хубавият метод е, когато повишиш предлагането. Това незабавно стопира всички инфлационни процеси.

Преходът от лев към евро не поражда самичък по себе си никакви инфлационни процеси.

Най-елементарно е всеки да осъзнае, че в случай че някой било то търговец или производител има пазарната мощ и желанието да вдигне цените, той ще го направи в този момент.

Той няма да чака да влиза еврото.

Точно тези пазарни механизми на конкуренция са тези, които стопират, а не административните ограничения на страната ", обясни икономистът.

Йоцов обаче предизвести, че следва доближаване на равнището на цените в България с тези в Европейския съюз.

" Ако би трябвало да сме откровени, инфлацията в България за дълъг интервал от време ще бъде по-висока в сравнение с в Европа. Това е нещо закономерно, то не важи единствено за България. То важи за всичките някогашни социалистически страни, защото при тях ценовото ниво е към момента по-ниско, в някои страни много по-ниско, каквато примерно е България. Нашето ценово ниво е от порядъка на към 60% до 70% от междинното за Европейския съюз. След като има такова разграничение в ценовото ниво, напълно естествено е да чакаме, че защото сме в един стопански съюз, ценовото ниво ще се сближава, което на процедура значи, че ще има по-висока инфлация, но това не е, тъй като ще влизаме или ще излизаме от еврото. Това са два самостоятелни процеса. Ние и да си стоим с лв., отново инфлацията ще бъде по-висока. Това също хората би трябвало да го схванат, че самото техническо прекосяване от лев към евро единствено по себе си не носи повече инфлация ", настоя професор Йоцов.

Вярно ли е, че има ще проблеми с обмяната на левове в евро?

Българските управляващи се приготвят от години за момента на влизане на страната ни в еврозоната. " Реалността е, че сме изцяло подготвени за въвеждането на еврото. Аз приказвам от името, несъмнено, на Българска национална банка, само че може да се каже същото и за държавното управление. Изпълняваме всички номинални критерии “, съобщи на 20.05.2025 година в Плевен шефът на Българска народна банка Димитър Радев.

След приемането на еврото у нас ще има едномесечен интервал, през който банкнотите и монетите в левове остават законно платежно средство, а при заплащане в брой – в левове или в евро. Рестото ще се връща в евро, само че в случай че няма задоволително наличия, и в лв.. В интервала на двойното означение крайната сума, дължима от потребителя, на фискалния бон от касовия уред ще се демонстрира както в евро, по този начин и в лв..

През първите 6 месеца банките ще обменят левове в евро гратис и в неограничени количества, по формалния курс, като за суми над 30 000 лв. ще е нужна предварителна поръчка най-малко от 3 работни дни.

Няма да има проблеми с обмяната на левове в евро, акцентира и професор Виктор Йоцов.
" Тя ще бъде по няколко канала. Единият е – ще може човек да отиде в банка или в Българска народна банка със своите налични средства да ги обмени е евро. Това ще бъде без никакви такси. Другият огромен канал, по който ще протича това, са огромните търговски вериги, които ще бъдат заредени авансово с кеш в евро. И даже ти да плащаш в лв., рестото ти ще се връща към този момент в евро. За по-малките обитаеми места евентуално пощите ще се заемат с този жанр услуги ", сподели професор Виктор Йоцов.

Над 2000 пощенски станции в дребни обитаеми места ще дават услугата по безвъзмездна обмяна на левове в евро от деня на присъединението ни към еврозоната, изясни в изявление за БНР на 02.06.2025 година и заместник-директорът на " Български пощи " Станимир Белинов. 

" Заплати, пенсии, депозити, заеми, всичко това ще бъде автоматизирано превалутирано по закрепения курс. Ще има задоволително дълъг интервал, в който всички да могат своите налични пари да ги обменят. Аз персонално не чакам никакви разтърсвания в тази област ", безапелационен е икономистът Виктор Йоцов.

Министърът на вътрешните работи Даниел Митов увери на 20.05.2025 година, че в Министерство на вътрешните работи има проект за ограничения, с които да се предотвратят закононарушения, свързани с валутния преход.

" Паралелно с това се реализира систематичен мониторинг на интернет пространството, в това число конгреси и обществени мрежи, с цел своевременното идентифициране на цифрови канали за разпространяване на неистинен евробанкноти, както и подправени вести, свързани с процеса по въвеждане на еврото. Тези подправени вести си вървят от дълго време в полза на истината и с това би трябвало значително да се преборим ", съобщи на 20.05.2025 година вътрешният министър.

Вярно ли е, че в случай че влезе в еврозоната, България ще изгуби своя суверенитет?

Ако България влезе в еврозоната, тя ще стане част от част от Евросистемата и ще се преценява с паричната политика на Съюза. В случая с България обаче паричната политика и сега бива подчинена на Валутен съвет, прочут с по-популярното му наименование Валутен ръб. Той е въведен със Закона за Българската национална банка от 5 юни 1997 година и стартира да действа на 1 юли 1997 година Съгласно неговите разпореждания функционалностите на Валутен съвет се извършват от Управление " Емисионно " на Българска народна банка. Целта е стабилизиране на българската стопанска система и обществените финанси. Това, което прави новата система, е да фиксира обменния курс на българския лев към немската марка (съответно 1000 лв. за 1 немска марка). По-късно, след въвеждането на еврото през 1999 година, левът бива закрепен към еврото.
" Разбира се, хората са доста чувствителни на тази тематика.

Когато чуят за загуба на суверенитет, пък бил той и политически, стопански или паричен, и някак хората се сепват малко. Не знам какъв брой от хората си дават сметка, че ние от този суверенитет сме отказали в действителност преди 28 години. Ние сме в режим на паричен съвет. Паричният съвет значи, че централната банка няма принадлежности, с цел да организира независима парична политика, т.е. тя няма опция да търгува на пазарите, да купува и да продава скъпи бумаги, и има лимитирана опция да рефинансира комерсиалните банки. Това са тези принадлежности, с които централната банка ръководи паричното предложение. Тя може го покачва или да го понижава, според от това дали желае да подтиква икономическата интензивност или пък смята, че стопанската система прегрява, по тази причина икономическата интензивност би трябвало да бъде малко задушена. Ние не можем да вършим това от 28 години. Ние, де факто, паричен суверенитет нямаме, без значение че имаме лев. Ние имаме лев, който е привързан с еврото – това е закрепеният курс. Но по-важното е, че централната банка няма опция да организира парична политика и да въздейства върху паричното предложение. Това би трябвало да го схванат хората ", изяснява професор Виктор Йоцов.

Вярно ли е, че Европейската централна банка ще управлява валутния ни запас?

" Това изобщо не е по този начин. Всяка централна банка, било то централна банка на доста страни, както е ЕЦБ, или централна банка на настрана взета страна има валутни запаси, които  ръководи. Естествено, и ние като част от тази система на европейски централни банки една част от нашия запас ще бъде там, една част, не целия. Ще съставлява общия запас, който се ръководи от ЕЦБ ", изясни професор Виктор Йоцов.

" Една огромната част от този запас, който се ръководи от Българска народна банка, той в действителност не е на Българска народна банка. Това са запаси, които комерсиалните банки по нашето законодателство сега са длъжни да държат в Българска народна банка. Става въпрос за така наречен наложителни запаси, които при нас са 12 %, което е необикновено високо. Всеки 100 лв., които са влезнали като депозит в една комерсиална банка, от тези 100 лв. най-малко 12 лв. комерсиалната банка би трябвало да държи на депозит в Българска народна банка. Минимум, тъй като нормално банките държат повече и това нещо се назовава свръхрезерв. Тези суми са големи, само че когато влезем в еврото, в ЕЦБ минималният наложителен запас е 1%, а не 12%. Ще се освободи огромно количество от този запас, само че той просто ще се върне при комерсиалните банки, тъй като те са притежател на този запас, не е Българска народна банка. Една част от тези пари може би в началото ще останат като свръхрезерв. Друга част евентуално майките банки ще си ги приберат, защото знаете, че банковата система в България повече от 80% се държи от банки, които са в Западна Европа. Това са гръцки, немски, австрийски, италиански и така нататък Тези освободени запаси, които ще бъдат тук, доста е допустимо да се върнат към банките майки, т.е. те няма да оказва инфлационно въздействие тук, в нашата стопанска система, в случай че те се издърпат незабавно ", сподели икономистът.

Вярно ли е, че България ще заплаща външния дълг на други страни от еврозоната?

България няма да заплаща задълженията на останалите страни членки и механизъм за сходно развиване не съществува нито в еврозоната, нито в Европейския съюз.

" Няма такова нещо. Това са безспорни дивотии. Тези страхове породиха още 2020 година Тогава за първи път се появиха. 2020 година ние влязохме в ERM (European Exchange Rate Mechanism). Това е валутно-курсовият механизъм ", напомня професор Виктор Йоцов.
През 2023 година БНР прави инспекция на изказванието във връзка на интензивно споделяни постове в обществените мрежи, че България ще заплаща непознати задължения, в случай че влезе в еврозоната.

Такива отговорности за заплащане на непознати задължения не съществуват и в никакъв случай не са съществували нито в Договора за Европейския съюз, нито в Договора за действие на Европейския съюз. В дял VIII от Договора за действие на Европейския съюз се съдържат наредбите за стопански и валутен съюз, както и за еврото. В тези текстове не се съдържа нищо за вдишване на отговорности на върховен дълг на някоя страна членка на Европейския съюз или на еврозоната от други страни. Съответно такива отговорности не пораждат и никоя страна не е страна, нито взаимен дебитор по националния дълг на друга страна.

Още тогава доцент лекар Григорий Вазов съобщи за БНР, че изказванието, че България ще заплаща задължения на други страни, в случай че влезе в еврозоната, е неуместно. " Такава технология и такива финансови взаимоотношения, и то в състава на Евросъюза и на еврозоната, са неуместни. Всички такива фондови отговорности на непознати страни към други страни са вследствие на двустранни контракти сред тези страни ", уточни Вазов, който е някогашен ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси и негов сегашен ректор Емеритус.

Вярно ли е, че цифровото евро ще бъде употребявано за надзор на жителите?

" Все повече парите ще се цифровизират. Прогресът върви към това, че все по-малко е се употребяват налични пари в бъдеще. Това е световен развой ", разяснява тематиката професор Виктор Йоцов.

В България изказванията за надзор чрез цифровото евро циркулират от няколко години. През 2023 година БНР прави инспекция по тематиката и още тогава, от Европейската централна банка подчертават, че неприкосновеността на персоналния живот би била една от най-важните характерности на цифровото евро. Евросистемата няма никакъв търговски интерес към персоналните данни за заплащанията на жителите, нито има интерес да споделя такива данни с трети страни. Ето за какво тя няма да желае да следи или съхранява персонална информация на потребителите, написа на уеб страницата на ЕЦБ в специфични уточнения за плана за цифрово евро. Цифровото евро би разрешило на жителите да правят заплащания, без да споделят данните си с трети лица, с изключение на нужните за попречване на противозаконни действия, в сходство с европейските разпореждания. Информацията за заплащанията ще бъде известна единствено на платеца и получателя, т.е. българското Министерство на финансите няма да разполага с тези данни. Очаква се цифровото евро да обезпечи още по-висока степен на цялост на персоналния живот, коментират от ЕЦБ.

Цифровото еврото се е трансформирало в обект на необятна акция за дезинформация и неверни изказвания. Това откри през май тази година отчетът " Цифровото евро: легенди и благоприятни условия " на отдела за инспекция на обстоятелства към радиомрежата за вести от Европейския съюз " Евранет плюс ". Дигиталната валута е в развой на създаване от Европейската централна банка, а подготвителната фаза на плана ще продължи до октомври 2025 година Окончателното решение за това дали ще бъде въведено цифровото евро ще бъде взето най-рано в края на 2025 година или през 2026 година Европейската централна банка акцентира, че желанието е да бъде обезпечена персоналната цялост на потребителите, както и да им бъде даден по-голям избор, написа създателят на отчета Морган Чайлдс.