Присъединяването на България към ЕС оказа осезаемо въздействие върху българското

Присъединяването на България към Европейски Съюз оказа осезаемо влияние върху българското селско стопанство. Външнотърговският баланс в аграрния бранш се усили 8 пъти – от 150 милиона евро в годината преди европрисъединяването на 1,2 милиарда през 2016.

Две трети от износа на селскостопански артикули към този момент е ориентиран към страните от Европейски Съюз.

Николай Вълканов, шеф на „ ИнтелиАгро ", самостоятелен проучвателен институт за поощряване на устойчивото развиване в селското стопанство, споделя:

„ Ролята на Европейски Съюз е многолика. На първо място – критериите на Европейски Съюз, на които би трябвало да дава отговор преработващата индустрия, само че и отглеждането на животни. Това беше тежко задължение за българските приемачи, които трябваше да създадат огромни вложения. От друга страна обаче по този начин потребителите получиха по-голяма сигурност, че храните, които употребяват, дават отговор на избрани минимални условия. Появи се и конкуренция, това беше най-важният урок, който получихме от Европейски Съюз: ние сме част от един 500-милионен пазар, който отваря големи благоприятни условия, само че в това време има и голяма конкуренция. "

Дълги обичаи

България изнася най-много зърно и маслодайни растения, само че също по този начин плодове и зеленчуци, мед, млечни, месни и тестени артикули. В сегмента на розовото и лавандуловото масло България е водач на международния пазар.

Албена Ямболиева от Министерството на земеделието, храните и горите, изяснява:

„ България има дългогодишни обичаи в региона на селското стопанство. Нашата страна има неповторими естествени дадености за развиването на селското стопанство. Запазени са райони с огромно многообразие на биологични типове. Има устойчиви сортове растения и достоверни породи домашни животни. Това са значими предпоставки за развиването на органичното земеделие в страната. "

В едно обстойно проучване за въздействието на европейските помощи върху районното селско стопанство „ ИнтелиАгро " стига до един много отрезвяващ извод. Наистина, продуктивността в селското стопанство се е нараснала от 2007 година насам. Но причина за това е основно спадналият брой на дребните и междинни предприятия и ферми. Ръстът на продуктивността надалеч не е задоволителен, с цел да се преодолее „ общата назадничавост в аграрния бранш ". Същото се отнася и до потреблението на земите и на работната мощ.

Николай Вълканов, един от създателите на проучването, изяснява:

„ Субсидиите изядоха дребните производители “

„ Голям плюс е, че европейските дотации още веднъж пробудиха интереса към селското стопанство. От друга страна, таман поради дотациите в този бранш навлязоха и доста инцидентни хора, хора с политически ползи и обвързаности, които просто „ изядоха " дребните производители. Ако на следващия ден дотациите внезапно отпаднат, сериозните и истински производители ще останат, а ще изчезнат всички други детайли, които не са задоволително ефикасни, а ги крепят само дотациите. "

В селското стопанство липсва най-много работна ръка. Отглеждането на плодове и зеленчуци в огромни мащаби доста мъчно може да се развие, тъй като липсват нужните за това сезонни служащи. Много хора напуснаха, изяснява Николай Вълканов, а тези, които останаха, не желаят да работят в селското стопанство.

* Текстът е оповестен тук.