Влизането в банковия съюз ще консолидира сектора
Присъединяването на България към банковия съюз ще е катализатор за консолидацията на бранша в България. В същото време то няма да повлияе на изискванията по заемите за клиентите. Това предвижда ръководителят на Асоциацията на българските банки Петър Андронов пред БНР. През седмицата държавното управление публично подаде искане за влизане в банковия съюз. Това беше сложено като изискване за влизане в така наречен чакалня на еврозоната - валутно-курсовия механизъм (ERM -2).
Андронов разяснява, че окрупняването на банковия бранш, което се случва от няколко години, ще продължи и в бъдеще, а присъединението към банковия съюз може да го форсира. Според Андронов играчите на пазара понижават поради ограничеността му и сливането и придобиването на финансови институции не е завършило. "Не чакаме да се трансформират трагично взаимоотношенията сред банките и клиентите след присъединението към банковия съюз ", сподели още Андронов. Според него наблюдението на системата от ЕЦБ, а освен от Българска народна банка, е "дългосрочен документ за качество ". "Ако това се случи сполучливо, в дълготраен проект кредитирането ще стане по-евтино поради усъвършенстваното качество на финансовото ходатайство ", счита Андронов.
Той добави, че българските банки не се тормозят от контрол от страна на ЕЦБ, още повече, че част от тях към този момент индиректно са подложени на подобен през банките-майки. Все отново Андронов изясни, че има доста въпроси към самия развой по влизане в банковия съюз. Не е ясно какъв брой тъкмо банки ще бъдат следени от ЕЦБ, дали няма да бъдат сложени спомагателни условия, които да са в тежест за бранша. Притесненията идвали от това, че за България се ползва друг метод в съпоставяне със страните, чиито банки към този момент се следят от ЕЦБ. Причината е, че до момента присъединението към банковия съюз се случваше след приемането на страната в еврозоната. В случая с България това ще стане при влизането на страната в чакалнята за еврозоната. Самото приемане на еврото може да отнеме години.
Преди влизането в банковия съюз ЕЦБ би трябвало да направи обзор на качеството на активите на българските банки, както и на това дали законодателството дава опция решенията на европейския банков регулатор да се ползват непосредствено в страната. След това би трябвало да се реши какъв брой и кои банки ще са под директния контрол на ЕЦБ. Тя ще управлява системата взаимно с Българска народна банка, разяснява Андронов.
Андронов разяснява, че окрупняването на банковия бранш, което се случва от няколко години, ще продължи и в бъдеще, а присъединението към банковия съюз може да го форсира. Според Андронов играчите на пазара понижават поради ограничеността му и сливането и придобиването на финансови институции не е завършило. "Не чакаме да се трансформират трагично взаимоотношенията сред банките и клиентите след присъединението към банковия съюз ", сподели още Андронов. Според него наблюдението на системата от ЕЦБ, а освен от Българска народна банка, е "дългосрочен документ за качество ". "Ако това се случи сполучливо, в дълготраен проект кредитирането ще стане по-евтино поради усъвършенстваното качество на финансовото ходатайство ", счита Андронов.
Той добави, че българските банки не се тормозят от контрол от страна на ЕЦБ, още повече, че част от тях към този момент индиректно са подложени на подобен през банките-майки. Все отново Андронов изясни, че има доста въпроси към самия развой по влизане в банковия съюз. Не е ясно какъв брой тъкмо банки ще бъдат следени от ЕЦБ, дали няма да бъдат сложени спомагателни условия, които да са в тежест за бранша. Притесненията идвали от това, че за България се ползва друг метод в съпоставяне със страните, чиито банки към този момент се следят от ЕЦБ. Причината е, че до момента присъединението към банковия съюз се случваше след приемането на страната в еврозоната. В случая с България това ще стане при влизането на страната в чакалнята за еврозоната. Самото приемане на еврото може да отнеме години.
Преди влизането в банковия съюз ЕЦБ би трябвало да направи обзор на качеството на активите на българските банки, както и на това дали законодателството дава опция решенията на европейския банков регулатор да се ползват непосредствено в страната. След това би трябвало да се реши какъв брой и кои банки ще са под директния контрол на ЕЦБ. Тя ще управлява системата взаимно с Българска народна банка, разяснява Андронов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




