Димитър Радев: Присъединяването към еврозоната не е край на процеса, а началото
Присъединяването към еврозоната не е завършек на процеса, а начало, в това число на по-дълбока отговорност – да поддържаме фискална дисциплинираност. Това заявявауправителят на Българска народна банка Димитър Радев пред Европейския департамент на МВФ – Диалог по политиките във Вашингтон, написа NOVA.
Той акцентира, че изцяло споделя главното умозаключение от доклада„ Регионална икономическа вероятност “, а точно, че Европа е изправена пред комплицирана и несигурна конюнктура, в която запазването на стабилността и напредъкът на промените би трябвало да вървят ръка за ръка.
По-изискваща среда
Нуждите, свързани с защитата и сигурността, нарастват, а достъпът до сила и първични материали – от основно значение за стопанската система – остава нерешителен. Продължаващата война в Украйна е единствено един детайл от по-широкото пренареждане на световната стопанска система – промяна, която слага на тестване способността на Европа да се приспособява, да работи групово и да резервира конкурентоспособността си.
В същото време обществените финанси са под напън, а паричната политика, въпреки и оставаща ефикасна, разполага с по-ограничено пространство за маневриране и се сблъсква с по-дълго софтуерно време на трансмисия. Все още има известно пространство за политика, само че то би трябвало да се употребява внимателно и в тясна съгласуваност с фискалните и структурните принадлежности.
Четири наблюдения за нашия район
В този подтекст бих желал да споделя четири наблюдения, които съгласно мен са от изключително значение за нашия район.
Първо, макар поредните неподходящи фактори, Европа – и изключително стопанските системи на Централна, Източна и Югоизточна Европа – демонстрираха забележителна резистентност.
Инфлацията понижа сензитивно по отношение на върховите си стойности, а финансовата система остана постоянна и добре капитализирана. Същевременно пазарите на труда в множеството страни са извънредно напрегнати – отражение както на мощното вътрешно търсене, по този начин и на дълбоките демографски ограничавания.
Високата претовареност поддържа приходите и потреблението, само че трайният дефицит на работна мощ и бързият растеж на заплатите последователно подкопават конкурентоспособността и евентуалното произвеждане. Тези трендове акцентират нуждата от постоянни макроикономически основи и поредно продължение на структурните промени.
Буферите на политиката отслабват, фискалните маржове се стесняват, а опциите за корекции понижават. Запазването на устойчивостта ще изисква актуализирана дисциплинираност и по-тясна съгласуваност сред макроикономическите политики.
Второ, външната среда ще остане предизвикателна.
Икономиките в района са мощно отворени, насочени към износа и надълбоко интегрирани в европейските индустриални и търговски вериги – главно преимущество, само че и канал, посредством който световните разтърсвания се придвижват бързо.
Напрежението в търговията, измененията в индустриалната политика на главните сътрудници и фрагментацията на веригите на доставки не престават да оказват отрицателно въздействие. Освен това някои страни поемат непропорционални разноски, свързани с войната в Украйна – по-високи енергийни разноски, приток на бежанци и засилени потребности от защита.
Европейската рамка на политиката следва по-добре да регистрира тези асиметрии, с цел да се резервира процесът на доближаване в границите на Съюза.
Трето, фискалната политика остава главният тест за доверие и отговорност.
Докладът вярно акцентира смисъла на това да се отговори на потребностите от по-високи разноски, без да се заплашва фискалната резистентност. Този баланс продължава да бъде сложен в доста елементи на Европа. Благоразумната фискална политика не значи строги икономии – тя значи отговорност.
По-високите приходи и по-големите вложения са нужни, само че без дисциплинираност и успеваемост те могат да подкопаят стабилността, която би трябвало да укрепват. В нашия район доверието във фискалната рамка постоянно е мъчно постигано и елементарно подкопавано.
Урокът е явен: надеждните обществени финанси са основа на устойчивия напредък и котва на стабилността и доверието.
Четвърто, демографските и структурните фактори се трансформират в наложителни ограничавания за евентуалния напредък в цяла Европа, изключително в нашия район.
Свиващата се работна мощ и застаряването на популацията лимитират продуктивността, възпират нововъведенията и основават дълготраен напън върху разноските.
За някои стопански системи тези трендове към този момент са структурни. Справянето с тях изисква дълготрайни вложения в обучение, подготовка и човешки капитал. Това е сфера, в която по-силната съгласуваност на европейско ниво може да има решаващо значение.
Стабилност и промяна
В тази среда постоянните съществени стопански индикатори не са просто предимство– те са стратегическа нужда. България, както и някои други сходни стопански системи, се възползва от здрава външна позиция, невисок обществен дълг и добре капитализирана банкова система.
Това не са нереални параметри, а действителни основи на стабилността и доверието, които основават пространство за промени и вложения. Стабилността сама по себе си не е задоволителна. Тя би трябвало да се трансформира в платформа за промяна – за повишение на продуктивността, подсилване на институциите и поощряване на нововъведенията.
Институционалният прогрес в нашия район е действителен, само че несиметричен. Различията в регулаторната предвидимост, правилата на правовата страна и административния потенциал не престават да оказват напън върху конкурентоспособността. Отстраняването на тези пропуски е освен въпрос на ръководство, само че и на доверие и дълготраен напредък.
По-широката задача на Европа
В по-общ проект предизвикването пред Европа е освен да устои на несигурността, само че и да я трансформира в източник на обновяване. Това значи довеждане докрай на построяването на единния пазар, задълбочаване на финансовите пазари и ускорение на промените, които укрепват конкурентоспособността и устойчивостта на Европа. Твърде постоянно европейската политика остава реактивна и фрагментирана.
Предстоящите задания – от укрепването на фискалната резистентност до постигането на прогрес в структурните промени – изискват последователност, мащаб и споделена цел. Ако Европа работи уверено и в съгласие, тя може да трансформира своето разнообразие в действие. Ако се колебае, рискува да загуби позиции в един все по-конкурентен свят.
Присъединяването на България към еврозоната
Позволете ми да завърша с къс коментар по отношение на идното присъединение на България към еврозоната. Това е освен основен стопански стадий – това е стратегическо решение, което ще укрепи нашата стопанска система в институционалната и финансова рамка на Европа. То ще увеличи устойчивостта ни по отношение на външни разтърсвания и ще ускори потенциала ни да способстваме за цялостната непоклатимост и стратегическа самостоятелност на Европа.
Присъединяването към еврозоната не е завършек на процеса, а начало, в това число на по-дълбока отговорност – да поддържаме фискална дисциплинираност, да укрепваме институциите и да следваме поредна реформаторска политика. Това са правилата, върху които България – и нашият район като цяло – би трябвало да продължат да построяват конвергенция, резистентност и дълготраен напредък.
Той акцентира, че изцяло споделя главното умозаключение от доклада„ Регионална икономическа вероятност “, а точно, че Европа е изправена пред комплицирана и несигурна конюнктура, в която запазването на стабилността и напредъкът на промените би трябвало да вървят ръка за ръка.
По-изискваща среда
Нуждите, свързани с защитата и сигурността, нарастват, а достъпът до сила и първични материали – от основно значение за стопанската система – остава нерешителен. Продължаващата война в Украйна е единствено един детайл от по-широкото пренареждане на световната стопанска система – промяна, която слага на тестване способността на Европа да се приспособява, да работи групово и да резервира конкурентоспособността си.
В същото време обществените финанси са под напън, а паричната политика, въпреки и оставаща ефикасна, разполага с по-ограничено пространство за маневриране и се сблъсква с по-дълго софтуерно време на трансмисия. Все още има известно пространство за политика, само че то би трябвало да се употребява внимателно и в тясна съгласуваност с фискалните и структурните принадлежности.
Четири наблюдения за нашия район
В този подтекст бих желал да споделя четири наблюдения, които съгласно мен са от изключително значение за нашия район.
Първо, макар поредните неподходящи фактори, Европа – и изключително стопанските системи на Централна, Източна и Югоизточна Европа – демонстрираха забележителна резистентност.
Инфлацията понижа сензитивно по отношение на върховите си стойности, а финансовата система остана постоянна и добре капитализирана. Същевременно пазарите на труда в множеството страни са извънредно напрегнати – отражение както на мощното вътрешно търсене, по този начин и на дълбоките демографски ограничавания.
Високата претовареност поддържа приходите и потреблението, само че трайният дефицит на работна мощ и бързият растеж на заплатите последователно подкопават конкурентоспособността и евентуалното произвеждане. Тези трендове акцентират нуждата от постоянни макроикономически основи и поредно продължение на структурните промени.
Буферите на политиката отслабват, фискалните маржове се стесняват, а опциите за корекции понижават. Запазването на устойчивостта ще изисква актуализирана дисциплинираност и по-тясна съгласуваност сред макроикономическите политики.
Второ, външната среда ще остане предизвикателна.
Икономиките в района са мощно отворени, насочени към износа и надълбоко интегрирани в европейските индустриални и търговски вериги – главно преимущество, само че и канал, посредством който световните разтърсвания се придвижват бързо.
Напрежението в търговията, измененията в индустриалната политика на главните сътрудници и фрагментацията на веригите на доставки не престават да оказват отрицателно въздействие. Освен това някои страни поемат непропорционални разноски, свързани с войната в Украйна – по-високи енергийни разноски, приток на бежанци и засилени потребности от защита.
Европейската рамка на политиката следва по-добре да регистрира тези асиметрии, с цел да се резервира процесът на доближаване в границите на Съюза.
Трето, фискалната политика остава главният тест за доверие и отговорност.
Докладът вярно акцентира смисъла на това да се отговори на потребностите от по-високи разноски, без да се заплашва фискалната резистентност. Този баланс продължава да бъде сложен в доста елементи на Европа. Благоразумната фискална политика не значи строги икономии – тя значи отговорност.
По-високите приходи и по-големите вложения са нужни, само че без дисциплинираност и успеваемост те могат да подкопаят стабилността, която би трябвало да укрепват. В нашия район доверието във фискалната рамка постоянно е мъчно постигано и елементарно подкопавано.
Урокът е явен: надеждните обществени финанси са основа на устойчивия напредък и котва на стабилността и доверието.
Четвърто, демографските и структурните фактори се трансформират в наложителни ограничавания за евентуалния напредък в цяла Европа, изключително в нашия район.
Свиващата се работна мощ и застаряването на популацията лимитират продуктивността, възпират нововъведенията и основават дълготраен напън върху разноските.
За някои стопански системи тези трендове към този момент са структурни. Справянето с тях изисква дълготрайни вложения в обучение, подготовка и човешки капитал. Това е сфера, в която по-силната съгласуваност на европейско ниво може да има решаващо значение.
Стабилност и промяна
В тази среда постоянните съществени стопански индикатори не са просто предимство– те са стратегическа нужда. България, както и някои други сходни стопански системи, се възползва от здрава външна позиция, невисок обществен дълг и добре капитализирана банкова система.
Това не са нереални параметри, а действителни основи на стабилността и доверието, които основават пространство за промени и вложения. Стабилността сама по себе си не е задоволителна. Тя би трябвало да се трансформира в платформа за промяна – за повишение на продуктивността, подсилване на институциите и поощряване на нововъведенията.
Институционалният прогрес в нашия район е действителен, само че несиметричен. Различията в регулаторната предвидимост, правилата на правовата страна и административния потенциал не престават да оказват напън върху конкурентоспособността. Отстраняването на тези пропуски е освен въпрос на ръководство, само че и на доверие и дълготраен напредък.
По-широката задача на Европа
В по-общ проект предизвикването пред Европа е освен да устои на несигурността, само че и да я трансформира в източник на обновяване. Това значи довеждане докрай на построяването на единния пазар, задълбочаване на финансовите пазари и ускорение на промените, които укрепват конкурентоспособността и устойчивостта на Европа. Твърде постоянно европейската политика остава реактивна и фрагментирана.
Предстоящите задания – от укрепването на фискалната резистентност до постигането на прогрес в структурните промени – изискват последователност, мащаб и споделена цел. Ако Европа работи уверено и в съгласие, тя може да трансформира своето разнообразие в действие. Ако се колебае, рискува да загуби позиции в един все по-конкурентен свят.
Присъединяването на България към еврозоната
Позволете ми да завърша с къс коментар по отношение на идното присъединение на България към еврозоната. Това е освен основен стопански стадий – това е стратегическо решение, което ще укрепи нашата стопанска система в институционалната и финансова рамка на Европа. То ще увеличи устойчивостта ни по отношение на външни разтърсвания и ще ускори потенциала ни да способстваме за цялостната непоклатимост и стратегическа самостоятелност на Европа.
Присъединяването към еврозоната не е завършек на процеса, а начало, в това число на по-дълбока отговорност – да поддържаме фискална дисциплинираност, да укрепваме институциите и да следваме поредна реформаторска политика. Това са правилата, върху които България – и нашият район като цяло – би трябвало да продължат да построяват конвергенция, резистентност и дълготраен напредък.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ