Как се изменя ролята на фискалните съвети в държавите, присъединили се към еврозоната
Присъединяването към еврозоната изисква основна акомодация от страна на страните членки, изключително в областта на фискалната политика. Сред основните участници в този развой са фискалните препоръки, които дават отговор за наблюдението на фискалната дисциплинираност, резистентност и бистрота. През последното десетилетие тяхната роля се трансформира – изключително след присъединението към еврозоната, което основава нови условия за контрол, прогнози и обществена отчетност.
След рецесията от 2008-2012 година броят на фискалните препоръки в Европейски Съюз нараства доста. В началото функционалностите им включват мониторинг на сходството с фискалните правила, оценка на прогнози и поощряване на бистрота. В последните години фокусът се измества към по-активна роля – фискалните препоръки оферират дълготрайни разбори, сценарийни оценки и обществена връзка по фискални въпроси.
Оценка или рекомендация – основни разлики
В подтекста на финансовите прогнози, термините " оценка " и " рекомендация " на фискалните препоръки имат разнообразни смисли и последствия в страните в Европейски Съюз, включили се към еврозоната.
Оценката включва идентифицирането на опасности и области за усъвършенстване в прогнозите. Оценката може, само че не е наложително, да докара до дефинитивно умозаключение по отношение на правдоподобността на прогнозите. Например, оценките осъществявани от фискалните препоръки постоянно са доброволни и не са наложителни по закон. Тяхната съществена стойност е в даването на информация на вземащите решения и на обществеността, както и в гарантирането на качеството на самите прогнози.
Препоръката съставлява публично утвърждение (или отхвърляне) на дадена прогноза. Тя включва дефинитивно мнение дали дадена прогноза е утвърдена, което води до съответни последствия за държавното управление. Често това може да значи условие за процедура “спазвай или изясни ”, при която държавното управление би трябвало или да се съобрази с рекомендацията, или да изясни аргументите за несъобразяване. Фискалните препоръки в еврозоната са законово упълномощени да извършват тази роля.
Разширени функционалности на фискалните препоръки
Държавите, които употребяват еврото като публична валута, подлежат на по-строг фискален надзор от Европейски Съюз. Регламент 473/2013 задължава страните от еврозоната :
да основават бюджетната си рамка на макроикономически прогнози, направени или утвърдени от фискалните съвети; фискалните препоръки да следят спазването на всички настоящи числови фискални правила; да се ползва правилото „ спазвай или изясни “ по отношение на рекомендациите на фискалните препоръки.По-детайлно, отговорностите на фискалните препоръки в страните от еврозоната, включват :
Наблюдение на спазването на Пакта за непоклатимост и напредък - страните от еврозоната са длъжни да съблюдават строгите критерии за бюджетен недостиг (до 3% от БВП) и държавен дълг (до 60% от БВП). Фискалните препоръки правят оценка дали държавното управление съблюдава тези правила. Препоръки към средносрочните фискални проекти - в границите на Европейския учебен срок, всяка страна в еврозоната би трябвало да показва средносрочна фискална тактика. Фискалните препоръки проучват реализма на тези прогнози и правят оценка рисковете. Одобряване или правене на макроикономически прогнози, което е основно за реалистично фискално обмисляне. Мониторинг на осъществяването на структурните промени - в еврозоната се изисква по-строг надзор върху икономическите политики, с цел да се подсигурява непоклатимост. Фискалните препоръки наблюдават дали държавните управления извършват контрактуваните ограничения. Докладване на Европейската комисия - фискалните препоръки дават самостоятелни отчети, които въздействат на решенията на Европейска комисия.