Без сериозна промяна за българската икономика при присъединяването ни към еврозоната
Присъединяването към еврозоната е кулминационната точка на дълголетен развой на доближаване на България с останалите страни от еврозоната и би асъдействало в допълнение за политическата и икономическата конвергенция на страната.
Това се показва в анализ, отдаден на икономическите резултати от присъединението на България към еврозоната, разработен от членове на Съвета за стопански разбори (СИА), оповестяват от съвета. Анализът е оповестен на интернет страницата на Служба "Информация и архив" (на МВР), а негови създатели са Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов.
В разбора се показват обстоятелства, свързани с евентуалните стопански резултати от присъединението на страната ни към еврозоната. Той се концентрира върху четири тематики, които създателите считат за най-важни във връзка с участието ни във валутния съюз - резултатите върху инфлацията, комерсиалната интеграция, финансовите потоци и лихвените проценти. Разгледан е и опита на сравними страни от Източна Европа директно преди и след приемането на еврото като насочна точка за схващане на евентуалните резултати за България.
Като цяло присъединението на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система, е главният извод в разбора. Като образец за това се отбелязва, че валутният ръб в страната се възприема като благонадежден и разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни, както и че банковата ни система към този момент е под надзора на Единния контролен механизъм на Европейската централна банка.
Членството в еврозоната би донесло на България някои спомагателни преимущества, като по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени транзакционни разноски при търговията, се отбелязва в разбора. Посочва се още, че по този начин България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
istock
За да бъдат извлечени оптимални изгоди от присъединението към еврозоната, съгласно създателите на разбора е належащо фокусиране върху няколко стопански целта. С оглед документираното еднократно в началото нарастване на ценовите равнища при услугите, както и на усещанията за инфлация, за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута, се показва в разбора.
Отбелязва се и че наклонността към по-голяма финансова интеграция с останалата част от Европейски Съюз ще продължи, когато България се причисли към еврозоната, както заради банковия съюз, по този начин и заради нарасналата комерсиална интеграция. Независимо от това, рискът от неустойчивост в финансовите потоци и кредитни взривове, въпреки и стеснен, би трябвало да бъде следен и при потребност да бъдат приложени подобаващи политики, а макропруденциалните политики, като антицикличния банков финансов буфер, са измежду ограниченията, които биха могли да се употребяват, в случай че този риск се увеличи, означават създателите на разбора.
България организира консервативна фискална политика, която способства за доверието към валутния ръб, а присъединението към еврозоната би имало лимитирано влияние върху лихвените проценти, написа в разбора. Въпреки това съгласно създателите е значимо да бъде продължена традицията на фискална политика в сходство с договорите на Европейски Съюз, с цел да бъдат избегнати опасности за доверието в обществените финанси на страната.
Съветът за стопански разбори изготвя самостоятелни разбори и мнения по обособени въпроси по отношение на положението на българската стопанска система, провокациите и рисковете пред нея, както и вероятни политики и рекомендации за решаването им.
Това се показва в анализ, отдаден на икономическите резултати от присъединението на България към еврозоната, разработен от членове на Съвета за стопански разбори (СИА), оповестяват от съвета. Анализът е оповестен на интернет страницата на Служба "Информация и архив" (на МВР), а негови създатели са Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов.
В разбора се показват обстоятелства, свързани с евентуалните стопански резултати от присъединението на страната ни към еврозоната. Той се концентрира върху четири тематики, които създателите считат за най-важни във връзка с участието ни във валутния съюз - резултатите върху инфлацията, комерсиалната интеграция, финансовите потоци и лихвените проценти. Разгледан е и опита на сравними страни от Източна Европа директно преди и след приемането на еврото като насочна точка за схващане на евентуалните резултати за България.
Като цяло присъединението на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система, е главният извод в разбора. Като образец за това се отбелязва, че валутният ръб в страната се възприема като благонадежден и разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни, както и че банковата ни система към този момент е под надзора на Единния контролен механизъм на Европейската централна банка.
Членството в еврозоната би донесло на България някои спомагателни преимущества, като по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени транзакционни разноски при търговията, се отбелязва в разбора. Посочва се още, че по този начин България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
istock За да бъдат извлечени оптимални изгоди от присъединението към еврозоната, съгласно създателите на разбора е належащо фокусиране върху няколко стопански целта. С оглед документираното еднократно в началото нарастване на ценовите равнища при услугите, както и на усещанията за инфлация, за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута, се показва в разбора.
Отбелязва се и че наклонността към по-голяма финансова интеграция с останалата част от Европейски Съюз ще продължи, когато България се причисли към еврозоната, както заради банковия съюз, по този начин и заради нарасналата комерсиална интеграция. Независимо от това, рискът от неустойчивост в финансовите потоци и кредитни взривове, въпреки и стеснен, би трябвало да бъде следен и при потребност да бъдат приложени подобаващи политики, а макропруденциалните политики, като антицикличния банков финансов буфер, са измежду ограниченията, които биха могли да се употребяват, в случай че този риск се увеличи, означават създателите на разбора.
България организира консервативна фискална политика, която способства за доверието към валутния ръб, а присъединението към еврозоната би имало лимитирано влияние върху лихвените проценти, написа в разбора. Въпреки това съгласно създателите е значимо да бъде продължена традицията на фискална политика в сходство с договорите на Европейски Съюз, с цел да бъдат избегнати опасности за доверието в обществените финанси на страната.
Съветът за стопански разбори изготвя самостоятелни разбори и мнения по обособени въпроси по отношение на положението на българската стопанска система, провокациите и рисковете пред нея, както и вероятни политики и рекомендации за решаването им.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ