Присъединяването към еврозоната е исторически момент, но не гарантира по-висок стандарт на живот, заяви Карлос Мулас-Гранадос от МВФ на форум в София
Присъединяването към еврозоната е исторически миг за България, само че единствено по себе си не подсигурява по-висок стандарт на живот. Това съобщи през днешния ден районният представител на Международния валутен фонд (МВФ) за Централна и Източна Европа Карлос Мулас-Гранадос в изявление на церемония вечерята " Светът през 2026 година " (The World Ahead 2026), проведена от „ Икономист “ в София.
Сред участниците във форума са шефът на Българската национална банка Димитър Радев, шефът на централната банка на Гърция Янис Стурнарас и основният икономист на Европейската централна банка и член на Изпълнителния ѝ съвет Филип Лейн.
Мулас-Гранадос поздрави България за присъединението към еврозоната и дефинира годината като основен исторически стадий, сравним с участието в Европейския съюз преди близо 20 години. Той направи ретроспекция към 2000 година, когато страната стартира договарянията за присъединение към Европейски Съюз, като уточни, че тогава брутният вътрешен артикул (БВП) на човек от популацията е бил под една трета от междинното за Европейски Съюз, до момента в който през днешния ден доближава две трети от междинното европейско ниво.
„ Това е значим прогрес, който действително трансформира живота на хората, само че не е задоволителен “, уточни той и акцентира, че приемането на еврото би трябвало да бъде съчетано с „ положителни политики “, с цел да се изведе конвергенцията на последващо равнище.
В кратковременен проект МВФ предлага стягане на фискалната политика, с цел да се предотврати вероятно прегряване на стопанската система, както и засилено наблюдаване на кредитните и финансовите опасности.
Като главно средносрочно предизвикателство Мулас-Гранадос посочи демографската динамичност. По думите му популацията в трудоспособна възраст в България се чака да намалее с до 20 % през идващите 25 години – един от най-бързите темпове на спад в международен мащаб. Същевременно продуктивността на труда на човек е едвам към 50 % от междинната за Европейски Съюз. Той обърна внимание и на забележителните дефицити в цифровите умения.
По отношение на вложенията представителят на МВФ означи, че делът им в Брутният вътрешен продукт последователно е намалявал през последните години и сега е под междинното ниво за Европейски Съюз. Разходите за научноизследователска и развойна активност (НИРД) са измежду най-ниските в Европа.
Според Мулас-Гранадос решението стартира с хората – посредством стимулиране на стопански неактивните да се включат в пазара на труда, наемане на задгранични служащи и улеснение на завръщането на квалифицирани българи от чужбина. За повишение на продуктивността са нужни по-добри просветителни резултати, възстановяване на цифровите умения и повече вложения в научни проучвания и развойна активност.
Той акцентира смисъла на структурните промени за повишение на конкурентоспособността и привличане на задграничен капитал, както и ролята на по-доброто ръководство и насърчаването на нововъведенията. По оценки на МВФ, в случай че България успее да преодолее половината от структурните си дефицити, това може да докара до нарастване на Брутният вътрешен продукт с към 6 % в средносрочен проект.
Мулас-Гранадос означи, че Европа сега разисква задълбочаване и довеждане докрай на Единния пазар. В този подтекст той даде образец, че вместо да съществуват 27 разнообразни корпоративни режима в Европейски Съюз, би могъл да бъде въведен обединен режим – така наречен 28-и режим, който МВФ поддържа, защото ще улесни растежа на европейските компании.
Сред другите основни области той уточни нуждата от действителна подвижност на работната мощ в границите на Европейски Съюз – посредством взаимно признание на квалификациите, преносимост на обществените права и по-гъвкави жилищни пазари. В енергетиката интеграцията изисква унищожаване на националните дотации, създаване на междусистемни връзки, уеднаквяване на достъпа до мрежата и цените, както и улеснение на разрешителните режими за възобновими енергийни източници и уреди за предпазване.
Той открои и смисъла на Съюза на спестяванията и вложенията за ориентиране на рисков капитал към най-иновативните компании в Европа.
„ За да приключи последния стадий от своята конвергенция, България би трябвало да може да притегля служащи, които да облекчат демографския напън, и да обезпечи наличен капитал за своите компании “, съобщи Мулас-Гранадос.
В умозаключение той прикани страната да употребява новия си глас в Европейски Съюз и еврозоната, с цел да насърчи завършването на Единния европейски пазар, което съгласно него ще бъде от изгода както за България и нейните жители, по този начин и за Европейския съюз като цяло.
Сред участниците във форума са шефът на Българската национална банка Димитър Радев, шефът на централната банка на Гърция Янис Стурнарас и основният икономист на Европейската централна банка и член на Изпълнителния ѝ съвет Филип Лейн.
Мулас-Гранадос поздрави България за присъединението към еврозоната и дефинира годината като основен исторически стадий, сравним с участието в Европейския съюз преди близо 20 години. Той направи ретроспекция към 2000 година, когато страната стартира договарянията за присъединение към Европейски Съюз, като уточни, че тогава брутният вътрешен артикул (БВП) на човек от популацията е бил под една трета от междинното за Европейски Съюз, до момента в който през днешния ден доближава две трети от междинното европейско ниво.
„ Това е значим прогрес, който действително трансформира живота на хората, само че не е задоволителен “, уточни той и акцентира, че приемането на еврото би трябвало да бъде съчетано с „ положителни политики “, с цел да се изведе конвергенцията на последващо равнище.
В кратковременен проект МВФ предлага стягане на фискалната политика, с цел да се предотврати вероятно прегряване на стопанската система, както и засилено наблюдаване на кредитните и финансовите опасности.
Като главно средносрочно предизвикателство Мулас-Гранадос посочи демографската динамичност. По думите му популацията в трудоспособна възраст в България се чака да намалее с до 20 % през идващите 25 години – един от най-бързите темпове на спад в международен мащаб. Същевременно продуктивността на труда на човек е едвам към 50 % от междинната за Европейски Съюз. Той обърна внимание и на забележителните дефицити в цифровите умения.
По отношение на вложенията представителят на МВФ означи, че делът им в Брутният вътрешен продукт последователно е намалявал през последните години и сега е под междинното ниво за Европейски Съюз. Разходите за научноизследователска и развойна активност (НИРД) са измежду най-ниските в Европа.
Според Мулас-Гранадос решението стартира с хората – посредством стимулиране на стопански неактивните да се включат в пазара на труда, наемане на задгранични служащи и улеснение на завръщането на квалифицирани българи от чужбина. За повишение на продуктивността са нужни по-добри просветителни резултати, възстановяване на цифровите умения и повече вложения в научни проучвания и развойна активност.
Той акцентира смисъла на структурните промени за повишение на конкурентоспособността и привличане на задграничен капитал, както и ролята на по-доброто ръководство и насърчаването на нововъведенията. По оценки на МВФ, в случай че България успее да преодолее половината от структурните си дефицити, това може да докара до нарастване на Брутният вътрешен продукт с към 6 % в средносрочен проект.
Мулас-Гранадос означи, че Европа сега разисква задълбочаване и довеждане докрай на Единния пазар. В този подтекст той даде образец, че вместо да съществуват 27 разнообразни корпоративни режима в Европейски Съюз, би могъл да бъде въведен обединен режим – така наречен 28-и режим, който МВФ поддържа, защото ще улесни растежа на европейските компании.
Сред другите основни области той уточни нуждата от действителна подвижност на работната мощ в границите на Европейски Съюз – посредством взаимно признание на квалификациите, преносимост на обществените права и по-гъвкави жилищни пазари. В енергетиката интеграцията изисква унищожаване на националните дотации, създаване на междусистемни връзки, уеднаквяване на достъпа до мрежата и цените, както и улеснение на разрешителните режими за възобновими енергийни източници и уреди за предпазване.
Той открои и смисъла на Съюза на спестяванията и вложенията за ориентиране на рисков капитал към най-иновативните компании в Европа.
„ За да приключи последния стадий от своята конвергенция, България би трябвало да може да притегля служащи, които да облекчат демографския напън, и да обезпечи наличен капитал за своите компании “, съобщи Мулас-Гранадос.
В умозаключение той прикани страната да употребява новия си глас в Европейски Съюз и еврозоната, с цел да насърчи завършването на Единния европейски пазар, което съгласно него ще бъде от изгода както за България и нейните жители, по този начин и за Европейския съюз като цяло.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ