Босна и Херцеговина: Присъединяването ни към ЕС и НАТО е приоритет
Присъединяването към Европейски Съюз и НАТО, както и стабилността на района са цели във външната политика на Босна и Херцеговина, сподели министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович в изявление за Българска телеграфна агенция преди формалното си посещаване в България.
„ Босна и Херцеговина има ясни цели във външната си политика, на първо място във връзка с присъединението към Европейския съюз, наред с фокус върху интеграцията в НАТО. Стабилността на района, заради спецификата на Балканите, също сме определили като един от основните процеси и се надяваме, че ще реализираме избран прогрес и в тази област, " уточни Конакович.
През февруари 2016 година Босна и Херцеговина кандидатства за участие в Европейски Съюз и през декември 2022 година получи статут на страна кандидатка за участие в Европейски Съюз, като са ѝ сложени условия да предприеме предложените стъпки за подсилване на върховенството на закона, битката с корупцията и проведената престъпност, ръководството на миграцията и главните права.
През 2018 година НАТО утвърди активиране на План за деяние за участие (Membership Action Plan) за Босна и Херцеговина, само че не бяха посочени периоди за възможното приемане на страната в алианса. Инициативата планува НАТО да дава препоръки, да оказва помощ и практическа поддръжка, съобразена с самостоятелните потребности на страните, искащи да се причислят към организацията.
По думите на Конакович съществена спънка в босненския интеграционен развой в НАТО е, че политическите представители на Република Сръбска, която е част от Босна, не поддържат участието на страната в алианса.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година, според изискванията на контрактуваното с посредничеството на Съединени американски щати Дейтънско спокойно съглашение, страната е разграничена на две полуавтономни елементи - Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати.
“Главната спънка е в една част от политическата сцена, която не гледа по същия метод на процеса на интеграция в НАТО. А точно в Република Сръбска представителите на политическата сцена не гледат на този развой по този начин, както го вършат останалите политически субекти в страната ”, показва Конакович.
Двете съставни елементи на Босна и Херцеговина са свързани и посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация, само че в същото време имат лични държавни управления, парламенти и полиция.
Лидерите на Република Сръбска са на мнение, че Босна и Херцеговина би трябвало да остане военно неутрална и са срещу участието на страната в алианса.
Босненският министър на външните работи добавя, че точно това е най-големият проблем, изключително от позиция на скоростта на присъединение на страната към НАТО, и отбелязва, че предходните управляващи са взели решение от „ интеграция в НАТО “ Босна и Херцеговина " да премине на полето на „ съдействие с НАТО “ ".
„ Босна и Херцеговина има ясни цели във външната си политика, на първо място във връзка с присъединението към Европейския съюз, наред с фокус върху интеграцията в НАТО. Стабилността на района, заради спецификата на Балканите, също сме определили като един от основните процеси и се надяваме, че ще реализираме избран прогрес и в тази област, " уточни Конакович.
През февруари 2016 година Босна и Херцеговина кандидатства за участие в Европейски Съюз и през декември 2022 година получи статут на страна кандидатка за участие в Европейски Съюз, като са ѝ сложени условия да предприеме предложените стъпки за подсилване на върховенството на закона, битката с корупцията и проведената престъпност, ръководството на миграцията и главните права.
През 2018 година НАТО утвърди активиране на План за деяние за участие (Membership Action Plan) за Босна и Херцеговина, само че не бяха посочени периоди за възможното приемане на страната в алианса. Инициативата планува НАТО да дава препоръки, да оказва помощ и практическа поддръжка, съобразена с самостоятелните потребности на страните, искащи да се причислят към организацията.
По думите на Конакович съществена спънка в босненския интеграционен развой в НАТО е, че политическите представители на Република Сръбска, която е част от Босна, не поддържат участието на страната в алианса.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година, според изискванията на контрактуваното с посредничеството на Съединени американски щати Дейтънско спокойно съглашение, страната е разграничена на две полуавтономни елементи - Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати.
“Главната спънка е в една част от политическата сцена, която не гледа по същия метод на процеса на интеграция в НАТО. А точно в Република Сръбска представителите на политическата сцена не гледат на този развой по този начин, както го вършат останалите политически субекти в страната ”, показва Конакович.
Двете съставни елементи на Босна и Херцеговина са свързани и посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация, само че в същото време имат лични държавни управления, парламенти и полиция.
Лидерите на Република Сръбска са на мнение, че Босна и Херцеговина би трябвало да остане военно неутрална и са срещу участието на страната в алианса.
Босненският министър на външните работи добавя, че точно това е най-големият проблем, изключително от позиция на скоростта на присъединение на страната към НАТО, и отбелязва, че предходните управляващи са взели решение от „ интеграция в НАТО “ Босна и Херцеговина " да премине на полето на „ съдействие с НАТО “ ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ