Удължиха присъдата на бившият полицай убил баба си в Пловдив
Присъда на Апелативен съд – Пловдив, с която наказването на Иван Дачев е увеличено от 7 на 15 години отнемане от независимост за убийството на 95-годишната му баба, е оставена в действие от Върховния касационен съд. Делото в апелативния съд е формирано по митинг на окръжна прокуратура.
На 29.04.2025 година Пловдивският апелативен съд анулира присъдата на Окръжен съд – Пловдив от 7 години отнемане от независимост, с която И. Д. е приет за отговорен в причиняване на гибел по несъобразителност, в резултат на съзнателно нанесена телесна щета /чл.124 от НК/ и го признава за отговорен в това, че в интервала 13.12.2022г. - 14.12.2022г. в Пловдив съзнателно е умъртвил /чл.116, ал.1, т.5/ Гена Кръстева, умряла на 16.12.2022г., която се е намирала в безпомощно положение, заради което го осъжда на 15 години отнемане от независимост.
Недоволни от наказването юристите на Иван Дачев апелират пред Върховен касационен съд с искане за анулация на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от различен състав или различно понижаване на наказването, защото е прекалено повишено, като настояват, че потърпевшата не е била в безпомощно положение, съобщи " Фокус ".
Пострадалата е стара жена, отчасти парализирана и лежаща, което съставлява безпомощно положение, защото самобитната устойчивост и залежаването я лишават от опцията да се отбранява дейно. Подсъдимият е знаел, че потърпевшата е мъчно преносима и отчасти обездвижена и й би трябвало помощ.
Неоснователно е възражението, че съдът не бил разискал, че подсъдимият се е грижил за потърпевшата и двамата имали доста положителни връзки. Напротив, отвън цитираното от отбраната по делото се открива, че Дачев е отсъствал постоянно и за старата жена се грижили нейната внучка и наета болногледачка. Установява се и, че сред подсъдимият и потърпевшата съществували чести кавги. Именно заради тази причина изводът на апелативния съд, че мнението за грижовност следва да се отхвърли, е обосновано и лежащо върху обективно оценен доказателствен материал.
Според Върховен касационен съд апелативният съд вярно е открил фактическата конюнктура, авторството на действието и причинно-следствената връзка сред дейностите на подсъдимия и вредоносния резултат.
В случая, с цел да не се приложи чл.124 Наказателен кодекс, а да се квалифицира по чл.116 Наказателен кодекс, съдът основателно се е базирал на неналичието на несъобразителност във връзка с гибелта. Следва да се отхвърли възражението на отбраната за това, че не може да има чл.116 Наказателен кодекс, защото нямало претекст при реализиране на действието. При побой, какъвто е казусът, имаме дейна експанзия, а тя постоянно има прочувствен заряд – яд, неспокойствие, което е задоволителен претекст.
Върховен касационен съд намира изводите на апелативния съд по отношение на смекчаващите отговорността условия, размерът на наказването и равнището на социална заплаха на дееца и действието му, за верни и обосновани и за това оставя в действие присъдата на Иван Дачев.
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.
На 29.04.2025 година Пловдивският апелативен съд анулира присъдата на Окръжен съд – Пловдив от 7 години отнемане от независимост, с която И. Д. е приет за отговорен в причиняване на гибел по несъобразителност, в резултат на съзнателно нанесена телесна щета /чл.124 от НК/ и го признава за отговорен в това, че в интервала 13.12.2022г. - 14.12.2022г. в Пловдив съзнателно е умъртвил /чл.116, ал.1, т.5/ Гена Кръстева, умряла на 16.12.2022г., която се е намирала в безпомощно положение, заради което го осъжда на 15 години отнемане от независимост.
Недоволни от наказването юристите на Иван Дачев апелират пред Върховен касационен съд с искане за анулация на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от различен състав или различно понижаване на наказването, защото е прекалено повишено, като настояват, че потърпевшата не е била в безпомощно положение, съобщи " Фокус ".
Пострадалата е стара жена, отчасти парализирана и лежаща, което съставлява безпомощно положение, защото самобитната устойчивост и залежаването я лишават от опцията да се отбранява дейно. Подсъдимият е знаел, че потърпевшата е мъчно преносима и отчасти обездвижена и й би трябвало помощ.
Неоснователно е възражението, че съдът не бил разискал, че подсъдимият се е грижил за потърпевшата и двамата имали доста положителни връзки. Напротив, отвън цитираното от отбраната по делото се открива, че Дачев е отсъствал постоянно и за старата жена се грижили нейната внучка и наета болногледачка. Установява се и, че сред подсъдимият и потърпевшата съществували чести кавги. Именно заради тази причина изводът на апелативния съд, че мнението за грижовност следва да се отхвърли, е обосновано и лежащо върху обективно оценен доказателствен материал.
Според Върховен касационен съд апелативният съд вярно е открил фактическата конюнктура, авторството на действието и причинно-следствената връзка сред дейностите на подсъдимия и вредоносния резултат.
В случая, с цел да не се приложи чл.124 Наказателен кодекс, а да се квалифицира по чл.116 Наказателен кодекс, съдът основателно се е базирал на неналичието на несъобразителност във връзка с гибелта. Следва да се отхвърли възражението на отбраната за това, че не може да има чл.116 Наказателен кодекс, защото нямало претекст при реализиране на действието. При побой, какъвто е казусът, имаме дейна експанзия, а тя постоянно има прочувствен заряд – яд, неспокойствие, което е задоволителен претекст.
Върховен касационен съд намира изводите на апелативния съд по отношение на смекчаващите отговорността условия, размерът на наказването и равнището на социална заплаха на дееца и действието му, за верни и обосновани и за това оставя в действие присъдата на Иван Дачев.
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ