Природните катаклизми имат своето обяснение. През последните седмици климатолозите по

Природните катаклизми имат своето пояснение. През последните седмици климатолозите по целия свят серия регистрираха температурни върхове, в това число и в Eвропа. За да си разбираем какво се случва и до каква степен се простира " човешката ръка " в изменението на климата, потърсихме отговора на тези въпроси от един от водещите учени на Стария континент в тази сфера.

Пред NOVA приказва лекар Карло Буентемпо, който оглавява и Европейската работа за климатичните промени " Коперник ".

„ Горещите талази са тихият палач. Това, което изпитахме в този момент – рекордните температури, ще са най-студените ”, показва Карло Буентемпо, шеф на Службата за изменение на климата към стратегия “Коперник ” на Европейски Съюз.

Ученият учи проблемите на климата повече от 25 години. Днес оглавява Европейската работа за изменение на климата „ Коперник ”. По-известна като „ Очите на Европа върху Земята ”. И част от галактическата стратегия на Брюксел. С помощта на спътници институтът дава съвсем в действително време и на световно ниво голям размер от данни, които ни оказват помощ да разберем по-добре нашата планета.

- Доктор Буентемпо, още преди края на юли учените го оповестиха за най-горещия месец на земята. Каква е повода?

- Като аргументи за това, което наблюдавахме, можем да откроим няколко. От една страна знаем, че климатът се затопля и това е развой от няколко десетилетия, тъй че не би трябвало да сме сюрпризирани. Към това би трябвало да прибавим и естествения феномен „ Ел Ниньо ”, който занапред навлезе – по-известен като „ горещата фаза ”, която носи стопляне на температурата на водата в Тихия океан. И по тази причина чакаме по-високи температури през тази година, а в идната даже повече. Освен това има други вариации – виждаме ги в Северния Атлантически океан, където е извънредно топло тази година. Всичко дружно това води до рисково горещия юли.

- По какъв метод „ Ел Ниньо ” ще трансформира времето?

- „ Ел Ниньо ”, както споделих е естествен феномен. Този феномен има две етапи. Студената - се споделя „ Ел Ниня ”, а топлата - „ Ел Ниньо ”. Те водят до внезапни смени в температурите на водата на повърхността на Тихия океан. И при прехода от едната фаза към другата температурата на водата може да се промени сред 3 и 4 градуса. Дори да ви се коства незначителна, смяната има отражение върху температурата на цялата планета непосредствено. И има косвена връзка върху смяната на климата на земята.

- Какви аномалии ще следим? Можете ли да ни дадете образец?

- Знаем, че в този интервал в Австралия да вземем за пример вали по-малко от нормално. Това може да докара до по-високи температури и пожари. В Индонезия също. Това е образец за местни рискови събитие във връзка с „ Ел Ниньо ”.  Като цяло тази година наблюдавахме рискови събития, които по едно и също време са и не са свързани с „ Ел Ниньо ”. Горещата вълна в Южна Европа докара до рекордни или покрай върха температури в Испания, Италия, Африка и Гърция. Това е образец за събития, които са рискови, които са още по-екстремни поради стоплянето на климата.

- Жегите не подминаха и България. В същото време видяхме внезапни температурни промени. От 40 на 17 градуса. Какво да чакаме?

- Не можем да кажем сигурно, че ще следим такива внезапни температурни аномалии и отсега нататък. Очакваме и това се удостоверява и от заключенията в последния ни отчет, че горещите талази ще стават все по-интензивни. Ще не престават все по-дълго и ще се случват все по-често. Така че, времето, което видяхме през последните няколко седмици, ще бъде времето, с което ще ни се наложи да живеем в бъдеще. Топло към студено. Има теории, които споделят, че това ще се случва все по-често, само че нямаме задоволително учредения да сме сигурни.

- В този смисъл прави ли бяха ваши сътрудници учени, че това ще бъде най-студеното лято. Споделяте ли това мнение?

- За страдание, да! Възможно е да има още промени, несъмнено. Не можем да знаем сигурно, че ще е най-студеното, само че като цялото наклонността е такава. Ако вземете междинните температури за идващите 10-15 години, ще видите, че ще бъде все по-топло от миналите 20. Това, което изпитахме в този момент – рекордните температури, ще са най-студените.

- Тоест 40 градуса ще е новото обикновено? Дори ще го назоваваме студено?

- Фактът, че записваме върхове толкоз постоянно не е просто статистика, а тъй като температурите се повишават. Ако върхът в този момент е 40, 41, 45 градуса, а възможностите са този връх да бъде „ строшен ”, както към този момент видяхме в Сицилия, където температурата стигна до 45.8 градуса. Не е изключено, а изцяло допустимо, през идващите години температурите през лятото да нахвърлят 50 градуса. Това не е просто предсказване. Това е основателно очакване.Не е нещо немислимо, тъй като към този момент бяхме покрай тези температури. Рекордът беше „ строшен ”.

- Как това се отразява на живота ни?

- Знаем, че горещите талази са тихият палач. Те са стрес за тялото ни. Виждаме го към този момент в данните. Близо 62 хиляди души са умряли поради горещините през миналото лято в Европа. Това демонстрира последното изследване на авторитетното издание Nature Medicine. Много хора са застрашени. И рискът ще става все по-голям. От една страна можем да се опитаме да го понижим, като ограничим стоплянето и това ще има дълготраен резултат.От друга страна - има дейности, с които можем да защитим най-уязвимите. Например възрастните да не излизат в горещото време, да осигурим съответна здравна грижа. Да изградим градовете по метод, по който да ни оказват помощ да преживеем горещите дни по-леко.

- Например? Знаете, че огромна част от популацията живее точно в градовете? Ще бъде ли все по-трудно за живеене в градовете?

- Да, по този начин е. Там живеят доста хора. Очакванията са горещините там да се усещат доста по-силно. Градовете са естествената гореща точка по повод и на смъртността, породена от горещините. В същото време има ограничения, които всяка локална власт може да предприеме, с цел да понижи резултата от рисковото време: с обособяването на зелени зони, повече публични чешми, вярно планиране на постройките. Дори цветът им е значим.

- Дори цветът на постройките?

- Същото е в случай че имате бяла кола или черна да вземем за пример. Не е нужно да сте академик, с цел да знаете, че цветовете притеглят по друг метод слънцето. Същото се отнася и за постройките. Ако постройката, в която живеете е бяла, е по-хладно в нея.

- Повечето съвременни здания са стъклени. Това трансформира ли чувството по някакъв метод?

- Да. Вижте, това, което желая да кажа е, че в случай че се търси решение, локалната администрация би трябвало да стартира да мисли. Като академик мога да потвърдя, че температурите ще се повишават от ден на ден. И има какво да създадем, с цел да понижим риска. Нашата роля като учени е да осведомяваме с всички обстоятелства, с които разполагаме. Фактите са, че Европа се затопля най-бързо от останалите континенти и политиците без значение от техния цвят и хрумвания би трябвало да употребяват тази информация, с цел да търсят решения, които адресират казуса. Смятам, че в Европа сме в по-добра позиция от останалите континенти. Повечето политици са подготвени да мислят в тази посока и да подхващат ограничения във връзка с климата. Тръгнали сме в добра посока. Знам, че задачата им е сложна. Но хората би трябвало да осъзнаят, че в огромната си част точно те самите ние сме отговорни за това, което се случва.

- Вие търсите новаторски способи, с цел да привлечете вниманието на хората към проблемите с климата. Как хората могат да бъдат по-загрижени за това, което се случва?

- Това, което е значимо съгласно мен, може да ви се стори необичайно. Но – да четем данните, да ги създадем налични за всички. Това за мен е основното. Като учени, ние не споделяме мнението си, а обстоятелствата, с които разполагаме. Не сме по-различни от останалите. И желаеме да кажем просто „ Вижте данните. Те са тук. И те могат да ни дадат преимущество ”.

- Как данните могат да оказват помощ на икономическия бранш да вземем за пример? Споделяте ли мнението, че климатичните промени могат да окажат отрицателно въздействие и на туристическия бранш? Да трансформират навиците ни?

- Не единствено туризмът. Въздействието е на всички места. Давам ви образец от Испания. Там гроздоберът към този момент стартира - през август. Месец и половина по-рано. Това е огромна, голяма смяна. Ако погледнем какво се случи зимата в планините – нямаше сняг.И в този момент браншът търси метод да смени портфолиото си. Все по-малко курорти даже ще могат да оферират неестествен сняг, тъй като снегът и ниските температури ще се изместват все по към високите елементи и върховете. Така че, съгласно мен, климатичните промени не са единствено етичен спор и спор за бъдещето, само че е нещо, което се случва в този момент. Ако си предприемач, в случай че си бизнесмен, искаш да знаеш какво ще се случва с бъдещето. Дали ще се повишават лихвените проценти, брутния вътрешен артикул и по този начин нататък. По същия метод би трябвало да се вълнуват и какъв ще е климатът. Е, ние не можем да им кажем какъв ще е лихвеният им % следващата година, само че мога да им кажа, че идната година равнището на океаните ще е 3 милиметра по-високо. И това е потребно да се знае. И не е умно да не се употребява.

- Аномалиите в този момент ще допринесат за по-бързото стоплянето на планетата - над сериозния градус и половина по Целзий?

- Това ще се случи до 10 години. Всеки месец следим тази информация, следим температурата на земята и съгласно нашите данни това ще се случи към декември 2034 година.

- Можете ли да ни обясните за какво това число е толкоз значимо?

- Това число не е някаква инцидентна статистика. То е като маркер, който следим и към който сме се обединили в Парижкото съглашение. Над тази точка въздействието на климата ще стане все по-вредно за цялата планета. И последствията ще са съществени! Ако надвишим температурата на Земята до 3-4-5 градуса, ще стане доста по-трудно за популацията на Земята да живее.

- Кои зони на света ще бъдат най-застрашени?

- Малките островни страни са измежду най-застрашените. В най-песимистичния сюжет има народи и страни, които може да изчезнат поради покачващото се морско равнище. За някои учени точно покачването на водите на международния океан е екзистенциална опасност. Ако погледнем към тропиците има сериозен риск за здравето от горещи талази. В регионите с висока мокрота, ще е още по-трудно за нашите тела да се оправят. А в случай че погледнем към планинските региони, където виждаме изгубване на растителност, снежна завивка, екосистемата - всичко това се трансформира и ще затрудни живота на хората там. Трудно е да посочим едно място.

- Това значи ли и че ще е по-трудно да отглеждаме храната си?

- Земеделието е може би най-зависимият от климата бранш. Споменах ви гроздоберът в Испания. Може да си визиите за житото, ориза, които са съществени храни за човечеството. Промяната в климата и стоплянето на земята заплашва всичко това. И би трябвало да погледнем на казуса световно, да създадем по този начин, че да бъдем устойчиви на евентуалните опасности.

- Как можем да спрем този развой?

- Знаем какво движи процеса. Написали сме го и в нашия отчет. И още в първото изречение посочваме, че климатът се затопля и хората са виновни за стоплянето в атмосферата, на океаните и на земята. Ние знаем за какво климатът се трансформира и в случай че желаеме да сменим наклонността, ние би трябвало да понижим фрапантно въглеродните излъчвания. Ако приказваме за горещите талази, в случай че желаеме да понижим риска от тях в дълготраен проект, би трябвало да стигнем до нулеви излъчвания. Не споделям, че е елементарно, само че имам вяра на нашата дарба като човечество. Отидохме до Луната въпреки всичко. Това е голямо предизвикателство. Но дано се ангажираме с казуса и да намерим решение.

- Какво бихте споделили тогава на хората, които считат, че световното стопляне не съществува?

- Всеки е свободен да има вяра и че гравитацията не съществува, само че не бих предложил да отворите прозореца и да излезе през него, с цел да се уверите. Така че бих им споделил, че световно стопляне не е въпрос на религия, а на това, което споделят обстоятелствата. Със сигурност бъдещето ни ще бъде по-трудно от предишното. Вече живеем в климат доста по-различен от този на предходните генерации. По-важното е, че не сме слепи в този развой. Науката, данните и наблюденията, които правим могат да ни водят. Затова моят апел към хората е да използваме информацията, която имаме и да не стоим безучастни.