Природните катаклизми имат своето обяснение. През последните седмици климатолозите по

Природните катаклизми имат своето пояснение. През последните седмици климатолозите по целия свят серия регистрираха температурни върхове, в това число и в Eвропа. За да си разбираем какво се случва и до каква степен се простира " човешката ръка " в изменението на климата, потърсихме отговора на тези въпроси от един от водещите учени на Стария континент в тази сфера. Пред NOVA приказва лекар Карло Буентемпо, който оглавява и Европейската работа за климатичните промени " Коперник ".

" Горещите талази са тихият палач. Това, което изпитахме в този момент – рекордните температури, ще са най-студените ", показва Карло Буентемпо, шеф на Службата за изменение на климата към стратегия “Коперник " на Европейски Съюз.

Ученият учи проблемите на климата повече от 25 години. Днес оглавява Европейската работа за изменение на климата " Коперник ". По-известна като " Очите на Европа върху Земята ". И част от галактическата стратегия на Брюксел. С помощта на спътници институтът дава съвсем в действително време и на световно ниво голям размер от данни, които ни оказват помощ да разберем по-добре нашата планета.

Доктор Буентемпо, още преди края на юли учените го оповестиха за най-горещия месец на земята. Каква е повода?

Като аргументи за това, което наблюдавахме, можем да откроим няколко. От една страна знаем, че климатът се затопля и това е развой от няколко десетилетия, тъй че не би трябвало да сме сюрпризирани. Към това би трябвало да прибавим и естествения феномен " Ел Ниньо ", който занапред навлезе – по-известен като " горещата фаза ", която носи стопляне на температурата на водата в Тихия океан. И по тази причина чакаме по-високи температури през тази година, а в идната даже повече. Освен това има други вариации – виждаме ги в Северния Атлантически океан, където е извънредно топло тази година. Всичко дружно това води до рисково горещия юли.

По какъв метод " Ел Ниньо " ще трансформира времето?

" Ел Ниньо ", както споделих е естествен феномен. Този феномен има две етапи. Студената - се споделя " Ел Ниня ", а топлата - " Ел Ниньо ". Те водят до внезапни смени в температурите на водата на повърхността на Тихия океан. И при прехода от едната фаза към другата температурата на водата може да се промени сред 3 и 4 градуса. Дори да ви се коства незначителна, смяната има отражение върху температурата на цялата планета непосредствено. И има косвена връзка върху смяната на климата на земята.

Какви аномалии ще следим? Можете ли да ни дадете образец?

Знаем, че в този интервал в Австралия да вземем за пример вали по-малко от нормално. Това може да докара до по-високи температури и пожари. В Индонезия също. Това е образец за местни рискови събитие във връзка с " Ел Ниньо ".  Като цяло тази година наблюдавахме рискови събития, които по едно и също време са и не са свързани с " Ел Ниньо ". Горещата вълна в Южна Европа докара до рекордни или покрай върха температури в Испания, Италия, Африка и Гърция. Това е образец за събития, които са рискови, които са още по-екстремни поради стоплянето на климата.

Жегите не подминаха и България. В същото време видяхме внезапни температурни промени. От 40 на 17 градуса. Какво да чакаме?

Не можем да кажем сигурно, че ще следим такива внезапни температурни аномалии и отсега нататък. Очакваме и това се удостоверява и от заключенията в последния ни отчет, че горещите талази ще стават все по-интензивни. Ще не престават все по-дълго и ще се случват все по-често. Така че, времето, което видяхме през последните няколко седмици, ще бъде времето, с което ще ни се наложи да живеем в бъдеще. Топло към студено. Има теории, които споделят, че това ще се случва все по-често,но нямаме задоволително учредения да сме сигурни.

В този смисъл прави ли бяха ваши сътрудници учени, че това ще бъде най-студеното лято. Споделяте ли това мнение?

За страдание, да! Възможно е да има още промени, несъмнено. Не можем да знаем сигурно, че ще е най-студеното, само че като цялото наклонността е такава. Ако вземете междинните температури за идващите 10-15 години, ще видите, че ще бъде все по-топло от миналите 20. Това, което изпитахме в този момент – рекордните температури, ще са най-студените.

Тоест 40 градуса ще е новото обикновено? Дори ще го назоваваме студено?

Фактът, че записваме върхове толкоз постоянно не е просто статистика, а тъй като температурите се повишават. Ако върхът в този момент е 40, 41, 45 градуса, а възможностите са този връх да бъде " строшен ", както към този момент видяхме в Сицилия, където температурата стигна до 45.8 градуса. Не е изключено, а изцяло допустимо, през идващите години температурите през лятото да нахвърлят 50 градуса. Това не е просто предсказване. Това е основателно очакване. Не е нещо немислимо, тъй като към този момент бяхме покрай тези температури. Рекордът беше " строшен ".

Как това се отразява на живота ни?

Знаем, че горещите талази са тихият палач. Те са стрес за тялото ни. Виждаме го към този момент в данните. Близо 62 хиляди души са умряли поради горещините през миналото лято в Европа. Това демонстрира последното изследване на авторитетното издание Nature Medicine. Много хора са застрашени. И рискът ще става все по-голям. От една страна можем да се опитаме да го понижим, като ограничим стоплянето и това ще има дълготраен резултат. От друга страна - има дейности, с които можем да защитим най-уязвимите. Например възрастните да не излизат в горещото време, да осигурим съответна здравна грижа. Да изградим градовете по метод, по който да ни оказват помощ да преживеем горещите дни по-леко.

Например? Знаете, че огромна част от популацията живее точно в градовете? Ще бъде ли все по-трудно за живеене в градовете?

Да, по този начин е. Там живеят доста хора. Очакванията са горещините там да се усещат доста по-силно. Градовете са естествената гореща точка по повод и на смъртността, породена от горещините. В същото време има ограничения, които всяка локална власт може да предприеме, с цел да понижи резултата от рисковото време: с обособяването на зелени зони, повече публични чешми, вярно планиране на постройките. Дори цветът им е значим.

Дори цветът на постройките?

Същото е в случай че имате бяла кола или черна да вземем за пример. Не е нужно да сте академик, с цел да знаете, че цветовете притеглят по друг метод слънцето. Същото се отнася и за постройките. Ако постройката, в която живеете е бяла, е по-хладно в нея.

Повечето съвременни здания са стъклени. Това трансформира ли чувството по някакъв метод?

Да. Вижте, това, което желая да кажа е, че в случай че се търси решение, локалната администрация би трябвало да стартира да мисли. Като академик мога да потвърдя, че температурите ще се повишават от ден на ден. И има какво да създадем, с цел да понижим риска. Нашата роля като учени е да осведомяваме с всички обстоятелства, с които разполагаме. Фактите са, че Европа се затопля най-бързо от останалите континенти и политиците без значение от техния цвят и хрумвания би трябвало да употребяват тази информация, с цел да търсят решения, които адресират казуса. Смятам, че в Европа сме в по-добра позиция от останалите континенти. Повечето политици са подготвени да мислят в тази посока и да подхващат ограничения във връзка с климата. Тръгнали сме в добра посока. Знам, че задачата им е сложна. Но хората би трябвало да осъзнаят, че в огромната си част точно те самите ние сме отговорни за това, което се случва.

Вие търсите новаторски способи, с цел да привлечете вниманието на хората към проблемите с климата. Как хората могат да бъдат по-загрижени за това, което се случва?

Това, което е значимо съгласно мен, може да ви се стори необичайно. Но – да четем данните, да ги създадем налични за всички. Това за мен е основното. Като учени, ние не споделяме мнението си, а обстоятелствата, с които разполагаме. Не сме по-различни от останалите. И желаеме да кажем просто " Вижте данните. Те са тук. И те могат да ни дадат преимущество ".

Как данните могат да оказват помощ на икономическия бранш да вземем за пример? Споделяте ли мнението, че климатичните промени могат да окажат отрицателно въздействие и на туристическия бранш? Да трансформират навиците ни?

Не единствено туризмът. Въздействието е на всички места. Давам ви образец от Испания. Там гроздоберът към този момент стартира - през август. Месец и половина по-рано. Това е огромна, голяма смяна. Ако погледнем какво се случи зимата в планините – нямаше сняг. И в този момент браншът търси метод да смени портфолиото си. Все по-малко курорти даже ще могат да оферират неестествен сняг, тъй като снегът и ниските температури ще се изместват все по към високите елементи и върховете. Така че, съгласно мен, климатичните промени не са единствено етичен спор и спор за бъдещето, само че е нещо, което се случва в този момент. Ако си предприемач, в случай че си бизнесмен, искаш да знаеш какво ще се случва с бъдещето. Дали ще се повишават лихвените проценти, брутния вътрешен артикул и по този начин нататък. По същия метод би трябвало да се вълнуват и какъв ще е климатът. Е, ние не можем да им кажем какъв ще е лихвеният им % следващата година, само че мога да им кажа, че идната година равнището на океаните ще е 3 милиметра по-високо. И това е потребно да се знае. И не е умно да не се употребява.

Аномалиите в този момент ще допринесат за по-бързото стоплянето на планетата - над сериозния градус и половина по Целзий?

Това ще се случи до 10 години. Всеки месец следим тази информация, следим температурата на земята и съгласно нашите данни това ще се случи към декември 2034 година.

Можете ли да ни обясните за какво това число е толкоз значимо?

Това число не е някаква инцидентна статистика. То е като маркер, който следим и към който сме се обединили в Парижкото съглашение. Над тази точка въздействието на климата ще стане все по-вредно за цялата планета. И последствията ще са съществени! Ако надвишим температурата на Земята до 3-4-5 градуса, ще стане доста по-трудно за популацията на Земята да живее.

Кои зони на света ще бъдат най-застрашени?

Малките островни страни са измежду най-застрашените. В най-песимистичния сюжет има народи и страни, които може да изчезнат поради покачващото се морско равнище. За някои учени точно покачването на водите на международния океан е екзистенциална опасност. Ако погледнем към тропиците има сериозен риск за здравето от горещи талази. В регионите с висока мокрота, ще е още по-трудно за нашите тела да се оправят. А в случай че погледнем към планинските региони, където виждаме изгубване на растителност, снежна завивка, екосистемата - всичко това се трансформира и ще затрудни живота на хората там. Трудно е да посочим едно място.

Това значи ли и че ще е по-трудно да отглеждаме храната си?

Земеделието е може би най-зависимият от климата бранш. Споменах ви гроздоберът в Испания. Може да си визиите за житото, ориза, които са съществени храни за човечеството. Промяната в климата и стоплянето на земята заплашва всичко това. И би трябвало да погледнем на казуса световно, да създадем по този начин, че да бъдем устойчиви на евентуалните опасности.

Как можем да спрем този развой?

Знаем какво движи процеса. Написали сме го и в нашия отчет. И още в първото изречение посочваме, че климатът се затопля и хората са виновни за стоплянето в атмосферата, на океаните и на земята. Ние знаем за какво климатът се трансформира и в случай че желаеме да сменим наклонността, ние би трябвало да понижим фрапантно въглеродните излъчвания. Ако приказваме за горещите талази, в случай че желаеме да понижим риска от тях в дълготраен проект, би трябвало да стигнем до нулеви излъчвания. Не споделям, че е елементарно, само че имам вяра на нашата дарба като човечество. Отидохме до Луната въпреки всичко. Това е голямо предизвикателство. Но дано се ангажираме с казуса и да намерим решение.

Какво бихте споделили тогава на хората, които считат, че световното стопляне не съществува?

Всеки е свободен да има вяра и че гравитацията не съществува, само че не бих предложил да отворите прозореца и да излезе през него, с цел да се уверите. Така че бих им споделил, че световно стопляне не е въпрос на религия, а на това, което споделят обстоятелствата. Със сигурност бъдещето ни ще бъде по-трудно от предишното. Вече живеем в климат доста по-различен от този на предходните генерации. По-важното е, че не сме слепи в този развой. Науката, данните и наблюденията, които правим могат да ни водят. Затова моят апел към хората е да използваме информацията, която имаме и да не стоим безучастни.