Писателят Недялко Славов: Природата ще ни спаси и този път през аварийните си изходи
”Природата ще ни избави и този път през спешните си изходи ”. Това споделя един от моите герои в преди малко довършения ми разказ ”И станах река ”. Никой не е споделил, че животът е подарък – той си е битка. Природата се задъхва и ние би трябвало да си намерим естествената осцилация в тая природа. ”
Това споделя писателят Недялко Славов в " Артефир " на БНР.
" Чувствам се като всички останали, тъй като ние сме обществени животни, съгласно античните философи. Липсва животът, липсва придвижването и не е естествено да са пусти улиците. Писателкото уединение е по-различно, тъй като то е самопожелателно. В случая не си го пожелаваме сами – пожелава го една безока обстановка. Едното е креативна самоизолация, другото не е. Другото акумулира други сили. Човек, както споделя Шандор Петьофи, две неща би желал на земята – това са любовта и свободата. И светлината, несъмнено. "
" Задължение на всеки един публицист е да реагира на времето си. Аз съм от този вид писатели, тъй че съм слепен с това линейно време, което ми е обещано. Мисля, че всички тези събития имат втори проект. Времето ще покаже, дано да минем тоя Рубикон... Откакто свят светува, се е спасявало едно нещо – индивидът. Доброто и злото постоянно са били в тая борба. Само че злото постоянно е имало доста лица, до момента в който положителното – едно и също лице. ", дава отговор той на въпрос коя камбана спасяваме.
" Аз не мисля, че е настъпил краят на света. Имам възприятието, че се борят огромни сили за самия човек. Моето персонално виждане е, че ние сме настроени на 432 херца и това го споделят огромните мозъци. Това е Вердиевото " ла ", това е цялото ни благозвучие с галактическото вибриране, цифрата на Фибоначи... Това са доста комплицирани аритметични калкулации и са доста простички. Те ни пригаждат към вибрациите на Всемира и вършат нашия нравствен и физически мир в благозвучие. Когато се промени тази конфигурация, се трансформира и индивидът. Хем сме комплицирани, хем сме доста обикновено формирани. И това непрестанно предпочитание от епохи да се бърника, да се човърка, да се трансформира човешката природа в името на някакви хипотетични налудничави хрумвания е постоянно пагубно. ", споделя още той.
Това споделя писателят Недялко Славов в " Артефир " на БНР.
" Чувствам се като всички останали, тъй като ние сме обществени животни, съгласно античните философи. Липсва животът, липсва придвижването и не е естествено да са пусти улиците. Писателкото уединение е по-различно, тъй като то е самопожелателно. В случая не си го пожелаваме сами – пожелава го една безока обстановка. Едното е креативна самоизолация, другото не е. Другото акумулира други сили. Човек, както споделя Шандор Петьофи, две неща би желал на земята – това са любовта и свободата. И светлината, несъмнено. "
" Задължение на всеки един публицист е да реагира на времето си. Аз съм от този вид писатели, тъй че съм слепен с това линейно време, което ми е обещано. Мисля, че всички тези събития имат втори проект. Времето ще покаже, дано да минем тоя Рубикон... Откакто свят светува, се е спасявало едно нещо – индивидът. Доброто и злото постоянно са били в тая борба. Само че злото постоянно е имало доста лица, до момента в който положителното – едно и също лице. ", дава отговор той на въпрос коя камбана спасяваме.
" Аз не мисля, че е настъпил краят на света. Имам възприятието, че се борят огромни сили за самия човек. Моето персонално виждане е, че ние сме настроени на 432 херца и това го споделят огромните мозъци. Това е Вердиевото " ла ", това е цялото ни благозвучие с галактическото вибриране, цифрата на Фибоначи... Това са доста комплицирани аритметични калкулации и са доста простички. Те ни пригаждат към вибрациите на Всемира и вършат нашия нравствен и физически мир в благозвучие. Когато се промени тази конфигурация, се трансформира и индивидът. Хем сме комплицирани, хем сме доста обикновено формирани. И това непрестанно предпочитание от епохи да се бърника, да се човърка, да се трансформира човешката природа в името на някакви хипотетични налудничави хрумвания е постоянно пагубно. ", споделя още той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ