Богатствата на България: Каньони и причудливи скални форми
Природата на България е по този начин богата, че не може да бъде обрисувана с думи. Тучни долини, дълбоки реки, високи планини и чудни скални формирания. Отпечатъкът на времето е оставил самобитни следи върху скалния образ. Местните хора пък са добавили баснословен детайл, като обхванали каменните форми с мистични митове и предания.
Реките, като надарени майстори-творци, си проправят път през твърдите скали, от време на време в продължение на милиони години, и постепенно основават тези невероятни и големи естествени статуи – каньоните.
Вероятно най-известният каньон в България е Искърският пролом.
Мястото е извънредно забавно от геоложка позиция, защото проломът съставлява напречен прорез на Старопланинската верига. По този метод могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани другите ѝ пластове.
В Искърския пролом има забавни места за туризъм - голям брой разнообразни скални формирания, карстови форми и други. По значимите туристически обекти в него са водопадът Врачанска скакля – на левия долинен скат, в региона на село Заселе; карстовият регион с пещерите към село Зимевица – на левия долинен склон; пещерата Темна дупка – на левия долинен скат, северозападно от село Лакатник; карстовият извор Житолюб – на левия долинен скат, северозападно от село Лакатник; Лакатнишките скали – на левия долинен скат, западно и северозападно от село Лакатник; Черепишкия манастир – на десния долинен скат, югозападно от село Лютиброд; Ритлите – отвесни каменни стени, на левия долинен скат, западно от село Лютиброд и други
В пролома и близките скатове са ситуирани над 50 обитаеми места в Община Своге, Софийска област и Община Мездра, област Враца. Обособени са и няколко огромни вилни зони основно в горната част на пролома: в.з. Ромча, в.з. Владо Тричков, в.з. Луково и други по-малки към Своге и Церово.
До построяването на жп линията в края на XIX век проломът е бил съвсем непристъпен и едва употребен. Сега през него минава съвсем 80-километров сектор от жп линията София – Мездра, като пътуването през него е същинска атракция и приятност за окото на пасажера от редуващите се отвесни скали, множеството мостове над Искър и неговите притоци и повече от двадесетте построени тунела, които „ срязват “ извивките на реката.
Успоредно на жп линия минава и сектор от 80,6 км от второкласния Републикански път II-16 Ребърково – Своге – Нови Искър (от км 0 до км 80,6). От село Ребърково до Черепишкия манастир пътят е прокаран по десния долинен скат, по-късно до град Своге – по левия, до село Луково – по десния, а най-после до град Нови Искър – още веднъж по левия.
В региона, покрай р. Искър, се намира и каньонът, прочут под името „ Голям дол” e ситуиран директно до Кунино. Долният му край е отворен към долината на река Искър и доближава до самия център на селото. Над високите и съвсем на всички места отвесни скали, извисяващи се край с. Кунино, се ширят просторни поля с много монотонен образ. И измежду тази равна земя зее бездната на " Големи дол ", прорязваща каменната корав с нейното тревно було, на дълбочина от близо петдесет метра.
Каньонът стартира от центъра на Кунино - там, където протича дребна вада. Бистрите води на реката, която е по-скоро поток - ромолят край пътеката, като на едно място даже образуват дребен водопад.
Продължаваме разходката в покрайнините на София. Село Раждавица, ситуирано на входа за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който приключва край село Буново. Името на каньона е „ Шегава” с красиви скални фигури и остатъци от замъци, а през него тече вода само при дъжд. За разлика от други атрактивни скални групи, тук на дребна повърхност е налице забавно комбиниране на единично стоящи скали и скални венци. По черен път се навлиза в Конявската планина. От него се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма. Скоро се стига до началото на каньона. Навсякъде стърчат скални пирамиди. По високите прагове напролет би трябвало да подскачат дребни водопадчета. Главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и шубраци.
Легенда споделя, че тук в бурната 1330 година, на Спасовден се е състояла огромната Велбъждка борба сред войската на сръбския крал Стефан Дечански и българския Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към популацията на близката Златина, а когато не я получил изрекъл проклинание към селото - да се покрие с ръждата на времето. И фактически години след борбата то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, само че към този момент с новото име Ръждавица.
Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се назовава Самотника.
Тук се намира пещерата „ Гълъбарника”. За която се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Тук е и триъгълната пещера – изложба с дължина 15-18 см, „ Белеващица”, „ Зимника” и доста други по-малки. На места каньонът се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, а вътре има вирове и дребни скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и предпочитание да се провира през шубраци, да се катери и да върви по каменистото дъно на пресъхналата река.
Близо до остарялата столица на България Велико Търново пък е ситуиран Еменският каньон. Живописната околност по течението на река Негованка, в полите на Предбалкана, е единствено на 20 км западно от града. Под влияние на течащата вода в мекия варовик са се образували многочислени прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от високи до 90 м отвесни скали. Каньонът стартира южно от с. Ново село и е пресечен от долинно уголемение, в което е ситуирано с. Емен. По този метод естествено се разделя на две елементи – Долен и Горен боаз. Заради неповторимите естествени формирания и красивата природа Еменският каньон е разгласен за естествена забележителност със Заповед No.880 от 25.11.1980г.
Тук е основана първата в България екопътека, наречена Негованска, по името на реката. Изградени са мостове, стълби и други дървени структури, които вършат разходката из каньона налична и приятна. Безспорно най-красивата част от каньона е закътаният водопад Момин скок. Той е висок 10 м и е обкръжен от три страни с отвесни скали. Под него се образува хубав необятен вир.
Водопадът носи името си от легенда, която споделя за три моми, скочили дружно от скалите на водопада, с цел да не попаднат в ръцете на гонещите ги турци.
Еменският каньон разкрива цялата си хубост напролет, когато реката е най-пълноводна, а природата е свежа и гостоприемна. Зелените поляни край пътеката са подобаващи за пикник, а вирът при водопада Момин скок може да се употребява за плаж.
Местността е със мощно развъртян карст – в каньона се намира Еменската пещера, която е една от най-дългите в България (3113 м). Началото на Негованската екопътека е в с. Емен, само че по асфалтов път може да се стигне до Еменската пещера – оттова стартира най-интересната част на каньона.
Ако пък желаете да посетите родопския край, включете в листата си каньона Горло. Той се намира покрай град Смолян, сред селата Смилян и Кошница. Каньона е доста хубав и заслужава да се види. През пролетта ще е най-подходящо за посещаване. В непосредственост се намира също крепостта Калето и проходната пещера там, както и пещера Ухловица.
На падащи отвесно ледени водни струи, може да се насладите през летния сезон покрай Кърджали. Съхранената природа, разнообразният скотски и растителен свят трансформират каньона на Дюшундере в едно прелестно място за туризъм.
За естествена забележителност на територията на каньона са оповестени три водопада: „ Водопада” - в землището на с. Джанка, който е с височина на пада 25 м и е най-високият от предпазените водопади в Кърджалийски регион; „ Душан”, който се намира в землището на с. Красин о, с височина на пада 20 м и „ Буреще” - ситуиран в землището на с. Падало, с височина на пада 20 м.
Предлагаме ви да се насладите и на местността „ Кован кая”, която e предпазена естествена забележителност. Намира се край град Маджарово. Пътувайки от Бориславци на 3 км преди Маджарово, в региона на Горно поле пътят минава около чудновати скални формирания. Тук река Aрда е образувала каньон с доста красиви меандри. Гледката от „ Кован кая” е впечатляваща.
Природна забележителност е оповестена за предпазена за запазване на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от дребното места в България, където по скалните вулканични ниши гнездят белоглавия и египетски лешояди, черни щъркели, както и голям брой южни типове като наследник скален дрозд и скална зидарка. Тук се среща и международно застрашените сухоземни костенурки.
Описаните местности са необикновено красиви и както споменахме точно в този момент е времето, в което водопадите са най-пълноводни, а ручеите – леденостудени. Която и дестинация да изберете, ще останете със спотаен мирис пред хубостите на родната българска земя. Запалете въображението на малчуганите, като им разкажете посочените митове и подсилете възприятието на горделивост у новото потомство, че е родено и живее в България.
Реките, като надарени майстори-творци, си проправят път през твърдите скали, от време на време в продължение на милиони години, и постепенно основават тези невероятни и големи естествени статуи – каньоните.
Вероятно най-известният каньон в България е Искърският пролом.
Мястото е извънредно забавно от геоложка позиция, защото проломът съставлява напречен прорез на Старопланинската верига. По този метод могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани другите ѝ пластове.
В Искърския пролом има забавни места за туризъм - голям брой разнообразни скални формирания, карстови форми и други. По значимите туристически обекти в него са водопадът Врачанска скакля – на левия долинен скат, в региона на село Заселе; карстовият регион с пещерите към село Зимевица – на левия долинен склон; пещерата Темна дупка – на левия долинен скат, северозападно от село Лакатник; карстовият извор Житолюб – на левия долинен скат, северозападно от село Лакатник; Лакатнишките скали – на левия долинен скат, западно и северозападно от село Лакатник; Черепишкия манастир – на десния долинен скат, югозападно от село Лютиброд; Ритлите – отвесни каменни стени, на левия долинен скат, западно от село Лютиброд и други
В пролома и близките скатове са ситуирани над 50 обитаеми места в Община Своге, Софийска област и Община Мездра, област Враца. Обособени са и няколко огромни вилни зони основно в горната част на пролома: в.з. Ромча, в.з. Владо Тричков, в.з. Луково и други по-малки към Своге и Церово.
До построяването на жп линията в края на XIX век проломът е бил съвсем непристъпен и едва употребен. Сега през него минава съвсем 80-километров сектор от жп линията София – Мездра, като пътуването през него е същинска атракция и приятност за окото на пасажера от редуващите се отвесни скали, множеството мостове над Искър и неговите притоци и повече от двадесетте построени тунела, които „ срязват “ извивките на реката.
Успоредно на жп линия минава и сектор от 80,6 км от второкласния Републикански път II-16 Ребърково – Своге – Нови Искър (от км 0 до км 80,6). От село Ребърково до Черепишкия манастир пътят е прокаран по десния долинен скат, по-късно до град Своге – по левия, до село Луково – по десния, а най-после до град Нови Искър – още веднъж по левия.
В региона, покрай р. Искър, се намира и каньонът, прочут под името „ Голям дол” e ситуиран директно до Кунино. Долният му край е отворен към долината на река Искър и доближава до самия център на селото. Над високите и съвсем на всички места отвесни скали, извисяващи се край с. Кунино, се ширят просторни поля с много монотонен образ. И измежду тази равна земя зее бездната на " Големи дол ", прорязваща каменната корав с нейното тревно було, на дълбочина от близо петдесет метра.
Каньонът стартира от центъра на Кунино - там, където протича дребна вада. Бистрите води на реката, която е по-скоро поток - ромолят край пътеката, като на едно място даже образуват дребен водопад.
Продължаваме разходката в покрайнините на София. Село Раждавица, ситуирано на входа за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който приключва край село Буново. Името на каньона е „ Шегава” с красиви скални фигури и остатъци от замъци, а през него тече вода само при дъжд. За разлика от други атрактивни скални групи, тук на дребна повърхност е налице забавно комбиниране на единично стоящи скали и скални венци. По черен път се навлиза в Конявската планина. От него се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма. Скоро се стига до началото на каньона. Навсякъде стърчат скални пирамиди. По високите прагове напролет би трябвало да подскачат дребни водопадчета. Главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и шубраци.
Легенда споделя, че тук в бурната 1330 година, на Спасовден се е състояла огромната Велбъждка борба сред войската на сръбския крал Стефан Дечански и българския Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към популацията на близката Златина, а когато не я получил изрекъл проклинание към селото - да се покрие с ръждата на времето. И фактически години след борбата то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, само че към този момент с новото име Ръждавица.
Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се назовава Самотника.
Тук се намира пещерата „ Гълъбарника”. За която се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Тук е и триъгълната пещера – изложба с дължина 15-18 см, „ Белеващица”, „ Зимника” и доста други по-малки. На места каньонът се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, а вътре има вирове и дребни скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и предпочитание да се провира през шубраци, да се катери и да върви по каменистото дъно на пресъхналата река.
Близо до остарялата столица на България Велико Търново пък е ситуиран Еменският каньон. Живописната околност по течението на река Негованка, в полите на Предбалкана, е единствено на 20 км западно от града. Под влияние на течащата вода в мекия варовик са се образували многочислени прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от високи до 90 м отвесни скали. Каньонът стартира южно от с. Ново село и е пресечен от долинно уголемение, в което е ситуирано с. Емен. По този метод естествено се разделя на две елементи – Долен и Горен боаз. Заради неповторимите естествени формирания и красивата природа Еменският каньон е разгласен за естествена забележителност със Заповед No.880 от 25.11.1980г.
Тук е основана първата в България екопътека, наречена Негованска, по името на реката. Изградени са мостове, стълби и други дървени структури, които вършат разходката из каньона налична и приятна. Безспорно най-красивата част от каньона е закътаният водопад Момин скок. Той е висок 10 м и е обкръжен от три страни с отвесни скали. Под него се образува хубав необятен вир.
Водопадът носи името си от легенда, която споделя за три моми, скочили дружно от скалите на водопада, с цел да не попаднат в ръцете на гонещите ги турци.
Еменският каньон разкрива цялата си хубост напролет, когато реката е най-пълноводна, а природата е свежа и гостоприемна. Зелените поляни край пътеката са подобаващи за пикник, а вирът при водопада Момин скок може да се употребява за плаж.
Местността е със мощно развъртян карст – в каньона се намира Еменската пещера, която е една от най-дългите в България (3113 м). Началото на Негованската екопътека е в с. Емен, само че по асфалтов път може да се стигне до Еменската пещера – оттова стартира най-интересната част на каньона.
Ако пък желаете да посетите родопския край, включете в листата си каньона Горло. Той се намира покрай град Смолян, сред селата Смилян и Кошница. Каньона е доста хубав и заслужава да се види. През пролетта ще е най-подходящо за посещаване. В непосредственост се намира също крепостта Калето и проходната пещера там, както и пещера Ухловица.
На падащи отвесно ледени водни струи, може да се насладите през летния сезон покрай Кърджали. Съхранената природа, разнообразният скотски и растителен свят трансформират каньона на Дюшундере в едно прелестно място за туризъм.
За естествена забележителност на територията на каньона са оповестени три водопада: „ Водопада” - в землището на с. Джанка, който е с височина на пада 25 м и е най-високият от предпазените водопади в Кърджалийски регион; „ Душан”, който се намира в землището на с. Красин о, с височина на пада 20 м и „ Буреще” - ситуиран в землището на с. Падало, с височина на пада 20 м.
Предлагаме ви да се насладите и на местността „ Кован кая”, която e предпазена естествена забележителност. Намира се край град Маджарово. Пътувайки от Бориславци на 3 км преди Маджарово, в региона на Горно поле пътят минава около чудновати скални формирания. Тук река Aрда е образувала каньон с доста красиви меандри. Гледката от „ Кован кая” е впечатляваща.
Природна забележителност е оповестена за предпазена за запазване на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от дребното места в България, където по скалните вулканични ниши гнездят белоглавия и египетски лешояди, черни щъркели, както и голям брой южни типове като наследник скален дрозд и скална зидарка. Тук се среща и международно застрашените сухоземни костенурки.
Описаните местности са необикновено красиви и както споменахме точно в този момент е времето, в което водопадите са най-пълноводни, а ручеите – леденостудени. Която и дестинация да изберете, ще останете със спотаен мирис пред хубостите на родната българска земя. Запалете въображението на малчуганите, като им разкажете посочените митове и подсилете възприятието на горделивост у новото потомство, че е родено и живее в България.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ