Духовното пречистване – най-трудното възкресение за всеки
Припомняме ви един трогателен текст от нашата графа Из Edna@:
В нашето време, в което един изключително обичан и почитан от мен бургаски стихотворец (въпреки че живее към този момент от дълго време в красива София, където стана, на инат на безусловно несправедливо случилото се в родния му град, още по-известен, съумял и популярен), Недялко Йорданов в миналото доста правилно писа, „ стана напълно несвоевременно да повървиш край брега “ …
Говорим за положителното, а постъпваме зле или не стопираме да посяваме семената на злото, завиждаме – даже на оня, на който в действителност няма защо , типично по български.
Затова мисля, че освен опорочената ни политическа система има своята виновност за дъното, на което несъмнено се намираме като нация. Говоря не като културни постижения, а като оцеляване на екзистенцминимума за болшинството от хората в България през днешния ден. Все по-осезаемо обземащото ни обезсърчение, липса на вероятност, невяра, че нещата в миналото ще се трансформират към по-добро.
Thinkstock
Днес да се полюбуваш на красивото море или гордата, мощна и красива даже в самотата си планина, да надскочиш злобата на деня, да поспреш най-малко за мъничко в ултразабързания ни ден, в който постоянно пропущаме някак си най-важното , си остава въпреки всичко право на свободен избор за всеки. Но и да се пречистиш – от клюките зад тила си, от завистта , която те следва от дете; от алчността, която даже може да убие - постоянно оня, който ти е най-скъп и те е обичал най-вече и с най-чиста и не изискваща нищо в подмяна обич…
Затова през днешния ден пиша за гибелта, за възкресението, което не се дава на всеки, за нуждата просто да станем по-добри . Дори да знаем чудесно, че няма ненаказано положително, че то рядко е оценено, че то още по-рядко получава още веднъж положително в подмяна, обратно на всичко, на което учим децата си. Защото нали в случай че престанем да ги учим да бъдат положителни, сме изгубили към този момент най-древната борба на света ?
Thinkstock
Между положителното и злото, сред Бога и дявола, който постоянно се крие още на първата директна, щом излезем от вкъщи си , а постоянно си проправя път и в самите ни души, изкушен от едно или друго, подочул зад тила на някого това или това. Осъдил, без да има право на това, някого, разрешил си да злослови, тогава, когато се е биел в гърдите, че е християнин за образец.
Наранил безусловно несправедливо оня, който в скръбта си по най-невъзвратимото е предпочел самотата пред това да натрапи своята тъга на така и така безпределно мъчно живеещите си през днешния ден другари.
И както починалият, отишъл си също към този момент - по остаряла, освен родна традиция, в навечерието на най-светлия християнски празник, огромен колумбийски публицист, Габриел Гарсия Маркес озаглави удивително тъкмо един от най-обичаните си от всички романи, „ Сто години самотност “, човек е постоянно самичък в борбата за своето устояване на неумолимите житейски и постоянно най-големи тествания .
Thinkstock
Но нали животът не обича хленчещите и не прости слабостта , в него няма място за обезсърчение. Но си мисля, че и някак в борбата за кариера, пари и власт позабравихме за добротата на Йовковия Моканин, считаме за надали демонстрация на неприятен усет „ лукса “ да спрем най-малко за момент гневното си препускане към цели, триумфи и награди и да дадем схващане и съпричастие вместо изпросена лепта.
Или по серафимовски да лишим себе си в името на потребността на другия, даже той да е някой безусловно чужд.
Thinkstock
И по този начин, донкихотовците през днешния ден са към момента живи, към момента живеят в нашия злобен български век , в който потребността за хляба осакати непроменяемо и душите ни. Можете да ги срещнете елегантно облечени в красиви костюми по последна мода, или пък, даже и в красиви рокли, обути с високи токчета.
За тях няма пол и обществено състояние, те са живи и избират да останат правилни повече на Сервантес, в сравнение с всички тези общоприети правила за това по какъв начин с нокти и зъби да оцеляваш типично по български в рецесията.
Thinkstock
И не си мислете, че те желаят да бъдат героите на нашето време! Зад гърба им ще чуете митове – за космичната заплата, която получават, тогава когато едвам са имали пари за самун , с цел да бъдат най-малко с малко потребни на фамилията си; даже тогава, когато даже на личния си брат не са били потребни.
За това, че са сторили този или оня грях, тогава, когато цялостен живот са търсили не пари, власт или популярност, в която няма, на инат на общоприетото, нищо хубаво, а само това, за което са мечтали цялостен живот. А то е било в действителност единствено едно – да са покрай своята обич, да я имат най-сетне в живота си, тогава, когато животът им я е лишил внезапно и окончателно непредвиден о.
Thinkstock
Така, както нормално си отиват най-ценните неща от нашия живот; по този начин, както губим най-големите блага в своя живот, които не можем да си купим и с милиони, и с милиарди даже. А за какво ли - може би с цел да станем по-силни, само че и определено… по тъжни даже отпреди.
А най-хубавото си остава още веднъж вярата в светлото на следващия ден. Търсим го, изстрадваме го, тогава когато сме най-близо до него, още веднъж се отдалечаваме на километри, по този начин както Одисей от родната Итака, по този начин както щастието постоянно е изумено от тъгата и скръбта . А дали в миналото и ние ще намерим своето благополучие, след толкоз доста болежка и премеждия, след толкоз доста тиня и нечистотия, след толкоз доста рухвания и неизбежни неведнъж следващи изправяния…
Thinkstock
Въпреки болката и страданието от вътрешната страна, на инат на всички, които преценяме все на разположение, а доста малко от нас, точно по християнски, в сърцето и душата. Това е въпрос, в който, даже да не имаме вяра, последната дума ще бъде на Бог, а не на мълвата или осъждането на другия – типично по български, само че напълно не по християнски.
Затова, в тези най-светли дни на наслада вместо горест, дано просто да измием душата си с болката, да разперим криле над дребнотемието и низките пристрастености. Защото на всички вас, които също сте се сблъсквали нееднократно със същите неуместни за мен закони на българското ни съществуване, ще кажа единствено едно и тъкмо през днешния ден: вървете самоуверено и гордо по пътя си и помнете постоянно – тъкмо любовта е най-ценният подарък в нашия живот, даден ни от самия Бог.
Thinkstock
Защото само тя, обратно на родните ни схващания, не ламти изобщо за пари и благосъстояния. Защото тъкмо тя също има правото да препрочита, въпреки и в някой предстоящ ден, обичаната на всеки приказка за Пепеляшка нескрито в своя безпределно елементарен живот. И тъкмо тя има повече от всеки различен право на това, защото преди този момент е претърпяла нескрито в живота си и „ Малката нимфа “, която отстъпва щастието си на друга, откраднала ѝ го тогава, когато се е борила за живота си на прага на гибелта.
Защото тя чудесно познава и красивата приказка за удивително грозната жаба, на която всички се присмиват, до тогава, до момента в който принцът има куража да я целуне, на инат на всичко, погледнал единствен от всички други: в сърцето ѝ.
Или пък историята на невероятния за мен приказник на всички времена, Ханс Кристиян Андерсен, който описа за подвига на една нежна сестра, съумяла да скапе черната магия над своите братя, превърнати от зла магьосница в красиви лебеди.
Thinkstock
Защото някак в нашето до болежка към този момент комерсиално време позабравихме за верността, предаността и честността, които имат своята неумолима цена, а тя е постоянно отново… мълвата .
А тя в действителност няма нищо общо с истината, а със устрема да окаляме, охулим, унизим и нараним оня, който е другият, оня, който където и да отиде, не може в никакъв случай да се скрие в тълпата и да бъде като всички останали, макар че желае постоянно тъкмо това…
И по този начин – приказките за мен са най-насъщното ни четиво, те ваят душите ни с положително и хубост по-добре от всяка даже най-напредничава педагогика, те ни карат да имаме вяра в чудеса, само че и те вършат допустимо един ден, даже след „ 100 години самотност “, случването на най-красивата приказка нескрито в нашия живот.
Автор: Стела Василева Стоянова
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
В нашето време, в което един изключително обичан и почитан от мен бургаски стихотворец (въпреки че живее към този момент от дълго време в красива София, където стана, на инат на безусловно несправедливо случилото се в родния му град, още по-известен, съумял и популярен), Недялко Йорданов в миналото доста правилно писа, „ стана напълно несвоевременно да повървиш край брега “ …
Говорим за положителното, а постъпваме зле или не стопираме да посяваме семената на злото, завиждаме – даже на оня, на който в действителност няма защо , типично по български.
Затова мисля, че освен опорочената ни политическа система има своята виновност за дъното, на което несъмнено се намираме като нация. Говоря не като културни постижения, а като оцеляване на екзистенцминимума за болшинството от хората в България през днешния ден. Все по-осезаемо обземащото ни обезсърчение, липса на вероятност, невяра, че нещата в миналото ще се трансформират към по-добро.
Thinkstock Днес да се полюбуваш на красивото море или гордата, мощна и красива даже в самотата си планина, да надскочиш злобата на деня, да поспреш най-малко за мъничко в ултразабързания ни ден, в който постоянно пропущаме някак си най-важното , си остава въпреки всичко право на свободен избор за всеки. Но и да се пречистиш – от клюките зад тила си, от завистта , която те следва от дете; от алчността, която даже може да убие - постоянно оня, който ти е най-скъп и те е обичал най-вече и с най-чиста и не изискваща нищо в подмяна обич…
Затова през днешния ден пиша за гибелта, за възкресението, което не се дава на всеки, за нуждата просто да станем по-добри . Дори да знаем чудесно, че няма ненаказано положително, че то рядко е оценено, че то още по-рядко получава още веднъж положително в подмяна, обратно на всичко, на което учим децата си. Защото нали в случай че престанем да ги учим да бъдат положителни, сме изгубили към този момент най-древната борба на света ?
Thinkstock Между положителното и злото, сред Бога и дявола, който постоянно се крие още на първата директна, щом излезем от вкъщи си , а постоянно си проправя път и в самите ни души, изкушен от едно или друго, подочул зад тила на някого това или това. Осъдил, без да има право на това, някого, разрешил си да злослови, тогава, когато се е биел в гърдите, че е християнин за образец.
Наранил безусловно несправедливо оня, който в скръбта си по най-невъзвратимото е предпочел самотата пред това да натрапи своята тъга на така и така безпределно мъчно живеещите си през днешния ден другари.
И както починалият, отишъл си също към този момент - по остаряла, освен родна традиция, в навечерието на най-светлия християнски празник, огромен колумбийски публицист, Габриел Гарсия Маркес озаглави удивително тъкмо един от най-обичаните си от всички романи, „ Сто години самотност “, човек е постоянно самичък в борбата за своето устояване на неумолимите житейски и постоянно най-големи тествания .
Thinkstock Но нали животът не обича хленчещите и не прости слабостта , в него няма място за обезсърчение. Но си мисля, че и някак в борбата за кариера, пари и власт позабравихме за добротата на Йовковия Моканин, считаме за надали демонстрация на неприятен усет „ лукса “ да спрем най-малко за момент гневното си препускане към цели, триумфи и награди и да дадем схващане и съпричастие вместо изпросена лепта.
Или по серафимовски да лишим себе си в името на потребността на другия, даже той да е някой безусловно чужд.
Thinkstock И по този начин, донкихотовците през днешния ден са към момента живи, към момента живеят в нашия злобен български век , в който потребността за хляба осакати непроменяемо и душите ни. Можете да ги срещнете елегантно облечени в красиви костюми по последна мода, или пък, даже и в красиви рокли, обути с високи токчета.
За тях няма пол и обществено състояние, те са живи и избират да останат правилни повече на Сервантес, в сравнение с всички тези общоприети правила за това по какъв начин с нокти и зъби да оцеляваш типично по български в рецесията.
Thinkstock И не си мислете, че те желаят да бъдат героите на нашето време! Зад гърба им ще чуете митове – за космичната заплата, която получават, тогава когато едвам са имали пари за самун , с цел да бъдат най-малко с малко потребни на фамилията си; даже тогава, когато даже на личния си брат не са били потребни.
За това, че са сторили този или оня грях, тогава, когато цялостен живот са търсили не пари, власт или популярност, в която няма, на инат на общоприетото, нищо хубаво, а само това, за което са мечтали цялостен живот. А то е било в действителност единствено едно – да са покрай своята обич, да я имат най-сетне в живота си, тогава, когато животът им я е лишил внезапно и окончателно непредвиден о.
Thinkstock Така, както нормално си отиват най-ценните неща от нашия живот; по този начин, както губим най-големите блага в своя живот, които не можем да си купим и с милиони, и с милиарди даже. А за какво ли - може би с цел да станем по-силни, само че и определено… по тъжни даже отпреди.
А най-хубавото си остава още веднъж вярата в светлото на следващия ден. Търсим го, изстрадваме го, тогава когато сме най-близо до него, още веднъж се отдалечаваме на километри, по този начин както Одисей от родната Итака, по този начин както щастието постоянно е изумено от тъгата и скръбта . А дали в миналото и ние ще намерим своето благополучие, след толкоз доста болежка и премеждия, след толкоз доста тиня и нечистотия, след толкоз доста рухвания и неизбежни неведнъж следващи изправяния…
Thinkstock Въпреки болката и страданието от вътрешната страна, на инат на всички, които преценяме все на разположение, а доста малко от нас, точно по християнски, в сърцето и душата. Това е въпрос, в който, даже да не имаме вяра, последната дума ще бъде на Бог, а не на мълвата или осъждането на другия – типично по български, само че напълно не по християнски.
Затова, в тези най-светли дни на наслада вместо горест, дано просто да измием душата си с болката, да разперим криле над дребнотемието и низките пристрастености. Защото на всички вас, които също сте се сблъсквали нееднократно със същите неуместни за мен закони на българското ни съществуване, ще кажа единствено едно и тъкмо през днешния ден: вървете самоуверено и гордо по пътя си и помнете постоянно – тъкмо любовта е най-ценният подарък в нашия живот, даден ни от самия Бог.
Thinkstock Защото само тя, обратно на родните ни схващания, не ламти изобщо за пари и благосъстояния. Защото тъкмо тя също има правото да препрочита, въпреки и в някой предстоящ ден, обичаната на всеки приказка за Пепеляшка нескрито в своя безпределно елементарен живот. И тъкмо тя има повече от всеки различен право на това, защото преди този момент е претърпяла нескрито в живота си и „ Малката нимфа “, която отстъпва щастието си на друга, откраднала ѝ го тогава, когато се е борила за живота си на прага на гибелта.
Защото тя чудесно познава и красивата приказка за удивително грозната жаба, на която всички се присмиват, до тогава, до момента в който принцът има куража да я целуне, на инат на всичко, погледнал единствен от всички други: в сърцето ѝ.
Или пък историята на невероятния за мен приказник на всички времена, Ханс Кристиян Андерсен, който описа за подвига на една нежна сестра, съумяла да скапе черната магия над своите братя, превърнати от зла магьосница в красиви лебеди.
Thinkstock Защото някак в нашето до болежка към този момент комерсиално време позабравихме за верността, предаността и честността, които имат своята неумолима цена, а тя е постоянно отново… мълвата .
А тя в действителност няма нищо общо с истината, а със устрема да окаляме, охулим, унизим и нараним оня, който е другият, оня, който където и да отиде, не може в никакъв случай да се скрие в тълпата и да бъде като всички останали, макар че желае постоянно тъкмо това…
И по този начин – приказките за мен са най-насъщното ни четиво, те ваят душите ни с положително и хубост по-добре от всяка даже най-напредничава педагогика, те ни карат да имаме вяра в чудеса, само че и те вършат допустимо един ден, даже след „ 100 години самотност “, случването на най-красивата приказка нескрито в нашия живот.
Автор: Стела Василева Стоянова
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ