След година и половина рекет е логично „Лукойл“ да обяви продажба на рафинерията в Бургас
Припомнете си какво се случи с „ Булгартабак “ под „ мъдрото управление “ на един прочут българин, който сега се прави на политик, споделя някогашният енергиен министър
Румен Овчаров е роден през 1952 година в Бургас. Бивш народен представител от Българска социалистическа партия и ексенергиен министър в държавните управления на Жан Виденов и Сергей Станишев. Бе и член на Надзорния съвет на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ като представител на страната. Потърсихме го за коментар във връзка днешното от групата „ Лукойл “, съгласно което се обмисля вид и за продажбата на активите й в България поради променената обстановка.
- Г-н Овчаров, във връзка днешната позиция на „ Лукойл “ очаквате ли рафинерията в Бургас в действителност да бъде оповестена за продажба, или това е по-скоро блъф?
- За какво да блъфират?
- Ами, примерно, с цел да принудят страната да не редуцира дерогацията?
- Аз не мога да схвана какъв брой пъти към този момент би трябвало да го изяснявам: тази дерогация не е нужна толкоз на „ Лукойл “, колкото е нужна на България и на българските консуматори. „ Лукойл “ умерено след известни настройки на софтуерния развой ще може да работи и с нефт, който не е с съветски генезис. Само че България няма да получава тези налози, които получава сега, а българският консуматор ще би трябвало да се помири с едни малко по-различни цени на горивата. Така че тук „ Лукойл “ няма защо да блъфира - съгласно мен, несъмнено. А с чисто комерсиалните врътки – там към този момент е малко по-сложно. Очевидно е, че този първичен рекет, който се упражнява против „ Лукойл “ през последната година и половина, не е инцидентен. Той трябваше разумно да докара до някакво сходно деяние. А дали в действителност ще се случи продажбата и дали тези, които си мислят, че ще купят рафинерията, в действителност ще я купят, е друга тематика, която аз не мога да разясня. Не съм осведомен.
- Има ли кръг в България, както се спекулира, който има опцията да закупи компания като „ Лукойл Нефтохим “ - въпреки всичко това е доста огромна хапка?
- Какво значи „ огромна хапка “? Те няма да си извадят парите от джоба. Ще ги вземат от някоя банка под формата на заем. Тук няма кой знае каква огромна драма. Делян Пеевски има положителни връзки – може би ще употребява още веднъж Външнотърговската банка на Русия за сходни цели, както ги употребява за приплъзване акциите на „ Виваком “ преди няколко години.
- Лошо ли ще е единствено по себе си, в случай че българин или българска компания има рафинерията в Бургас?
- Не знам, вие самичък преценете какво се случи, да вземем за пример, с „ Булгартабак “, когато българин стартира да го има преди 10 години. И къде е сега „ Булгартабак “? Искам да напомня на вас и на вашите читатели, че през 1985 година „ Булгартабак “ беше най-големият експортьор на цигари в света. И си припомнете какво се случи единствено за пет години под мъдрото управление на един добре прочут и сега българин, който в този момент се прави на политик.
- А реалистично ли е рафинерията в Бургас да спре да работи - това е въпреки всичко значителен актив?
- Това за мен е разновидността „ Б “ на групата Д2+ББ – както аз я назовавам, защото прекъсване напълно на рафинерията отваря пазара за други играчи, някои от тях също тясно свързани със същия този мераклия. Но ми се коства, че това е прекомерно жестоко и ще докара до доста повече проблеми, в сравнение с те дори в този момент си показват. Да не приказваме какво ще се случи в Бургас и в района.
- ББ кой е?
- Бойко Борисов.
- А Д2, допускам, са Делян Добрев и Делян Пеевски...
- Да. Правилно допускате, няма кой различен да е.
- Възможно ли е интернационална компания да закупи рафинерията?
- Възможно е всичко. Но дано не забравяме, че рафинерията в Бургас е една от най-хубавите рафинерии освен в европейски, само че и международен мащаб. Там бяха направени вложения за над 3,5 милиарда $. И процесът с дълбочинната преправка, хидрокрекинга, е нещо, което е неповторимо от позиция на използваемостта на суровината. И в случай че имаме поради реинвестираните облаги, нямаше толкоз упорито да си задаваме въпроса – но за какво „ Лукойл “ не заплаща налози. Ами когато реинвестираш облагата, подобряваш софтуерния развой, напълно обикновено е по някакъв метод да намалиш приходите си и налозите си. Но сега „ Лукойл “ е единствената компания в България, която заплаща не 10, а 60% корпоративен налог. Нека да ви напомня, че две от огромните български банки – ДСК и „ Булбанк “, единствено за деветте месеца имат облаги – едната 750 млн., а другата 650 млн. към този момент. И те са увеличени с съвсем 90% по отношение на предходната година. Но те заплащат 10% облага. И останалите милиони си отиват в Унгария и в Италия.
- Тези 60% (за „ Лукойл “) по какъв начин ги изчислявате? Може би имате добавяте 50-те % солидарна вноска, която бе въведена?
- Да, това е солидарна вноска, която съгласно директивата на Европейската комисия би трябвало да бъде 30%. Българската страна я направи 50% и „ Лукойл “ добродушно си я заплаща. Няма неприятно, дано да заплаща. Аз от дълго време съм споделил – тези, които вършат свръхпечалби, да бъдат по този начин положителни да заплащат и свръхданъци. Но въпросът е за какво „ Лукойл “ заплаща 60% от облагата, а непознати банки в България, които печелят в пъти повече по отношение на предходната година, без да са си мръднали пръста, единствено поради нарасналите лихви – те изнасят цялата си облага в чужбина.
- Г-н Овчаров, може ли да припомните в кой интервал бяхте представител на страната в (Надзорния съвет на) „ Лукойл Нефтохим Бургас “?
- 2013 – 2017 година
- В този интервал компанията плащаше ли корпоративен налог?
- Точно в този интервал компанията за първи път заплати корпоративен налог от много време. Мисля, че беше през 2016 или 2017 година Но тъкмо в този интервал е и огромната инвестиция, за която приказвам.
Румен Овчаров е роден през 1952 година в Бургас. Бивш народен представител от Българска социалистическа партия и ексенергиен министър в държавните управления на Жан Виденов и Сергей Станишев. Бе и член на Надзорния съвет на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ като представител на страната. Потърсихме го за коментар във връзка днешното от групата „ Лукойл “, съгласно което се обмисля вид и за продажбата на активите й в България поради променената обстановка.
- Г-н Овчаров, във връзка днешната позиция на „ Лукойл “ очаквате ли рафинерията в Бургас в действителност да бъде оповестена за продажба, или това е по-скоро блъф?
- За какво да блъфират?
- Ами, примерно, с цел да принудят страната да не редуцира дерогацията?
- Аз не мога да схвана какъв брой пъти към този момент би трябвало да го изяснявам: тази дерогация не е нужна толкоз на „ Лукойл “, колкото е нужна на България и на българските консуматори. „ Лукойл “ умерено след известни настройки на софтуерния развой ще може да работи и с нефт, който не е с съветски генезис. Само че България няма да получава тези налози, които получава сега, а българският консуматор ще би трябвало да се помири с едни малко по-различни цени на горивата. Така че тук „ Лукойл “ няма защо да блъфира - съгласно мен, несъмнено. А с чисто комерсиалните врътки – там към този момент е малко по-сложно. Очевидно е, че този първичен рекет, който се упражнява против „ Лукойл “ през последната година и половина, не е инцидентен. Той трябваше разумно да докара до някакво сходно деяние. А дали в действителност ще се случи продажбата и дали тези, които си мислят, че ще купят рафинерията, в действителност ще я купят, е друга тематика, която аз не мога да разясня. Не съм осведомен.
- Има ли кръг в България, както се спекулира, който има опцията да закупи компания като „ Лукойл Нефтохим “ - въпреки всичко това е доста огромна хапка?
- Какво значи „ огромна хапка “? Те няма да си извадят парите от джоба. Ще ги вземат от някоя банка под формата на заем. Тук няма кой знае каква огромна драма. Делян Пеевски има положителни връзки – може би ще употребява още веднъж Външнотърговската банка на Русия за сходни цели, както ги употребява за приплъзване акциите на „ Виваком “ преди няколко години.
- Лошо ли ще е единствено по себе си, в случай че българин или българска компания има рафинерията в Бургас?
- Не знам, вие самичък преценете какво се случи, да вземем за пример, с „ Булгартабак “, когато българин стартира да го има преди 10 години. И къде е сега „ Булгартабак “? Искам да напомня на вас и на вашите читатели, че през 1985 година „ Булгартабак “ беше най-големият експортьор на цигари в света. И си припомнете какво се случи единствено за пет години под мъдрото управление на един добре прочут и сега българин, който в този момент се прави на политик.
- А реалистично ли е рафинерията в Бургас да спре да работи - това е въпреки всичко значителен актив?
- Това за мен е разновидността „ Б “ на групата Д2+ББ – както аз я назовавам, защото прекъсване напълно на рафинерията отваря пазара за други играчи, някои от тях също тясно свързани със същия този мераклия. Но ми се коства, че това е прекомерно жестоко и ще докара до доста повече проблеми, в сравнение с те дори в този момент си показват. Да не приказваме какво ще се случи в Бургас и в района.
- ББ кой е?
- Бойко Борисов.
- А Д2, допускам, са Делян Добрев и Делян Пеевски...
- Да. Правилно допускате, няма кой различен да е.
- Възможно ли е интернационална компания да закупи рафинерията?
- Възможно е всичко. Но дано не забравяме, че рафинерията в Бургас е една от най-хубавите рафинерии освен в европейски, само че и международен мащаб. Там бяха направени вложения за над 3,5 милиарда $. И процесът с дълбочинната преправка, хидрокрекинга, е нещо, което е неповторимо от позиция на използваемостта на суровината. И в случай че имаме поради реинвестираните облаги, нямаше толкоз упорито да си задаваме въпроса – но за какво „ Лукойл “ не заплаща налози. Ами когато реинвестираш облагата, подобряваш софтуерния развой, напълно обикновено е по някакъв метод да намалиш приходите си и налозите си. Но сега „ Лукойл “ е единствената компания в България, която заплаща не 10, а 60% корпоративен налог. Нека да ви напомня, че две от огромните български банки – ДСК и „ Булбанк “, единствено за деветте месеца имат облаги – едната 750 млн., а другата 650 млн. към този момент. И те са увеличени с съвсем 90% по отношение на предходната година. Но те заплащат 10% облага. И останалите милиони си отиват в Унгария и в Италия.
- Тези 60% (за „ Лукойл “) по какъв начин ги изчислявате? Може би имате добавяте 50-те % солидарна вноска, която бе въведена?
- Да, това е солидарна вноска, която съгласно директивата на Европейската комисия би трябвало да бъде 30%. Българската страна я направи 50% и „ Лукойл “ добродушно си я заплаща. Няма неприятно, дано да заплаща. Аз от дълго време съм споделил – тези, които вършат свръхпечалби, да бъдат по този начин положителни да заплащат и свръхданъци. Но въпросът е за какво „ Лукойл “ заплаща 60% от облагата, а непознати банки в България, които печелят в пъти повече по отношение на предходната година, без да са си мръднали пръста, единствено поради нарасналите лихви – те изнасят цялата си облага в чужбина.
- Г-н Овчаров, може ли да припомните в кой интервал бяхте представител на страната в (Надзорния съвет на) „ Лукойл Нефтохим Бургас “?
- 2013 – 2017 година
- В този интервал компанията плащаше ли корпоративен налог?
- Точно в този интервал компанията за първи път заплати корпоративен налог от много време. Мисля, че беше през 2016 или 2017 година Но тъкмо в този интервал е и огромната инвестиция, за която приказвам.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ