Другата Студена война
Приписват на именития Сун Дзъ цитата " Ако стоиш задоволително дълго на брега на реката, ще видиш телата на враговете си да плуват в нея ". Макар тази фраза да не участва в известния му труд " Изкуството на войната ", тя доста добре разказва тактиката на сегашен Китай по отношение на другата суперсила на ХХI в. - Съединени американски щати. Ако ХХ в. се запомни с опълчването сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, то в наши дни ролята на Москва в огромна степен се извършва от Китай. Новият огромен зложелател на Америка към този момент диша във врата на международния хегемон и от ден на ден измества салдото на силите към себе си и своите сътрудници. Безспорно краят на еднополюсния модел на международната политика провокира мощно неспокойствие във Вашингтон.
И в случай че при президента Тръмп опълчването закупи на моменти истерични нотки, новата администрация в лицето на Джо Байдън очевидно се пробва да смекчи тона. Израз на това предпочитание беше траялият съвсем 4 часа видеоконферентен диалог сред него и китайския му сътрудник Си Дзинпин, в който двамата разговаряха съвсем като остарели другари. Или най-малко по този начин го показа китайският президент. Съветникът по национална сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан пък съобщи, че поради околните връзки на двамата диалогът е бил " необикновено пряк, откровен и непосредствен ". А те в действителност са остарели познайници - първите си срещи организират, когато и двамата са вицепрезиденти на своите страни. Нека напомним, че след пагубните случки на Джордж Буш младши точно администрацията на Барак Обама разгласи един нов курс за американската външна политика с така наречен Завой към Азия, имайки поради главно тихоокеанския район и несъмнено - Китай. И не щеш ли ориста още веднъж ги срещна десетина години по-късно, този път на най-високото равнище.
Освен с положителния си звук обаче, срещата не съумя да създаде някакъв сериозен прогрес в връзките сред двете страни. За следващ път и Пекин, и Вашингтон показаха невралгичните за тях точки по редица тематики, само че и за следващ път никой не отстъпи от позициите си. " Нашата задача като водачи на Китай и Съединени американски щати е да подсигуряваме, че съревнованието сред нашите две страни няма да се трансформира в спор - безгрижен или несъзнателен. Единствено чисто, неотклонно състезание ", съобщи Джо Байдън при започване на срещата. Въпреки тази поръчка и мекия звук обаче, Вашингтон още веднъж пробва да упражни напън върху Пекин с въпроси като Тайван, " нечестните " търговски практики, човешките права и не на последно място " свободата на корабоплаване и прехвръкване " в Южнокитайско море.
На което китайският водач дава отговор с гледище, че Съединени американски щати би трябвало да трансформират метода си към Китай, тъй че да бъде реализирано " взаимно почитание ". " Всяка от страните би трябвало да почита обществената система и път на развиване на другата, главните си ползи и терзания, а също и правото на развиване на всяка от тях. Те би трябвало се държат една с друга като еднакъв с еднакъв ", можем да прочетем в формалната транскрипция на диалога, оповестена от китайското външно министерство. Си Дзинпин акцентира още, че " Китай сигурно ще отбрани ползите си в региона на суверенитета, сигурността и развиването ".
С оглед на последните събития и изключително абсурда с комерсиалното посланичество на Тайван в Литва, въпросът е обиден и от двете страни. От дълги години Съединени американски щати водят двойнствена политика във връзка с Тайпе - въпреки Тайван да не е приет публично, той е мощно подкрепян от Вашингтон, като в последно време оттатък Океана даже още веднъж се заприказва, че Америка би трябвало да даде повече военна помощ на локалното държавно управление. Едно такова деяние сигурно би предизвикало изостряне на спора и даже евентуални конфликти в Тайванския проток. Все отново Байдън беше много по-умерен, като съобщи, че Съединени американски щати се опълчват на всевъзможни едностранни дейности, които биха трансформирали настоящето статукво и " подкопали мира и стабилността ".
Китай от своя страна отхвърля всички искания, а Си Дзинпин непосредствено упрекна Съединени американски щати, че актуалният им метод към обстановката е " извънредно рисков " и предизвести, че Китай ще бъде " заставен да вземе решителни ограничения ", в случай че " сепаратистките сили за самостоятелност на Тайван ни предизвикат ". Все отново и китайският водач се опита да прояви въздържаност на фона на американските опасения за китайска инвазия, като добави, че " имаме самообладание и ще се стремим към спокойно обединяване с най-голяма откровеност ".
Тайван е изключително трънлив въпрос и за Съединени американски щати, и за Китай. Казусът сплотява в себе си геополитика, военно дело, стопанска система, народен суверенитет и сигурност.
Едва ли Литва щеше да се съгласи да протегне ръка към Тайпе, в случай че това не беше в съгласие авансово с Вашингтон. А реакциите на литовските политици след абсурда демонстрират, че това е планувана интервенция, чиято цел е да провокира отрицателна
реакция по отношение на Китай в Европейския съюз
Никак не бе инцидентно, че Литва прикани европейците да се " разсънят ", т.е. да се включат по-активно на страната на американския напън. Отношенията САЩ-Китай са значими освен за тези две страни, те дефинират огромна част от динамичността и на нашия континент, а съперничеството сред тях доста ясно може да се види точно тук. От една страна, Съединени американски щати са в неизгодна позиция след неуспеха на търговски съглашения като ТПТИ и " шистовата гражданска война ", от друга те към момента са нещо като Големия брат за Европейски Съюз, въпреки тази роля да става все по-неадекватна и маловажна. Една Германия да вземем за пример чудесно схваща капацитета на положителните връзки с Китай като търговски сътрудник, само че за момента е принудена да се пробва да лавира сред личните си, американските и китайските ползи, защото в двете суперсили намира най-големите си пазари. В същото време Тайван пък е един от водещите производители на полупроводници в света и ролята му в актуалната икономическа рецесия и провокирания от пандемията и нарушените търговски вериги дефицит на електронни съставни елементи в допълнение усложнява обстановката. Като прибавим и това, че Китай в никакъв случай няма да признае възможна самостоятелност и даже публично продължава да счита острова за част от своята територия, виждаме ясно за какво Тайван се явява доста комфортен мотив и инструмент за провокиране на напрежение на няколко фронта.
Погледнато от по-глобален ъгъл обаче, динамичността сред Китай и Съединени американски щати не е в интерес на Вашингтон. Америка изживя своите висши моменти след края на ВСВ и разпада на Съюз на съветските социалистически републики, само че изключително през последните две десетилетия пропусна голям брой шансове да позволи личните си вътрешни проблеми. Колкото и да упрекват Китай, американските политици ще би трябвало да признаят рано или късно, че възходът на тази страна се случи напълно с тяхно подпомагане. " Кражбата на интелектуална благосъстоятелност " да вземем за пример е просто търговия - американското ноухау против китайската евтина работна ръка. " Уолмарт ", най-голямата корпорация за продажби на дребно в света, нямаше да съществува в този си тип, в случай че не бяха индустриалните мощности на Китай. Същото важи за компании като " Амазон " и " Епъл ". Китай обезпечи милиарди и трилиони облаги за американската олигархия, само че в това време употребява времето, с цел да развие лична промишленост. Всички знаем за случая с " Хуауей ". Имаше миг, в който китайският производител на смарт телефони съществено заплашваше пазарния дял на " Епъл " - и точно това наложи администрацията на Доналд Тръмп да прибегне до тежките наказания от американска страна. В същото време американските компании се третират със напълно различен критерий.
Реката обаче тече в посока Китай
Тези опити за задушаване на икономическия напредък на Китай са обречени на неуспех. Не единствено Съединени американски щати, и Европа няма опция на китайското произвеждане. Доналд Тръмп се опита да съживи протекционизма като контрапункт на превъзходството на Пекин, само че в следствие увеличи цените за американските консуматори и компании - защото цената на наложените мита се заплаща не от производителя, а от потребителя. Очаква се в околните 10 години китайската стопанска система дефинитивно да задмине американската. В допълнение, индустриализацията и вложенията в устойчиви и зелени технологии там надалеч изпреварват тези в Съединени американски щати. Дори американските анализатори признават, че опитите на актуалната администрация да съживи модернизацията на американската индустриална инфраструктура са незадоволително огромни и доста закъснели. Така че Китай в действителност може да си разреши просто да чака на брега на реката, както гласи остарялата поговорка. Миролюбивият, само че корав звук на Си Дзинпин в срещата с Джо Байдън регистрира точно тези трендове.
Освен всичко изброено, това е и съревнование на два разнообразни модела. Докато Америка разчита на угнетяване и завземане зад граница, Китай се стреми към взаимно потребни планове, които облагодетелстват и двете страни (пример за тази тактика е охулваният от Запада проект " Един пояс, веднъж " ). Ползите от второто се натрупват прогресивно във времето, до момента в който първият модел разчита на нещо, което в корпоративния свят се назовава " добиване на активите " - оптималната облага тук и в този момент, без оглед на дълготрайното развиване. Друг фактор, който разкрива разликите сред американския и китайския метод, е бедността. до момента в който Китай към този момент може да се похвали, че за последните 40 години съвсем напълно е отстранил бедността, то в Съединени американски щати големи елементи от популацията изпада все по-надолу в класовата конструкция на обществото. Неравенството в Съединени американски щати е на такива нива, че няколкостотин от най-богатите семейства и човеци управляват посредством Уолстрийт и корпорациите съвсем цялата стопанска система, създавайки на процедура феодална конструкция в нея. Митът за американската фантазия, т.е. за красивия капитализъм, към този момент стартира да наподобява като отричане на самия себе си. В същото време " социализмът с китайски характерности "
показва образно преимуществата
да имаш население с отмерено разпределени приходи - вътрешният пазар на Китай от години е в напредък и не страда от рецесиите, които следим в Америка. Ако погледнем и скорошните дейности на ККП и персонално Си Дзинпин против прекомерно замогналите се локални предприемачи, в Китай наподобява чудесно осъзнават и последствията от прекомерно доста " свободен пазар ".
Така пред Вашингтон остава само да играе по едно и също време ролята на другар и противник на Пекин. А непрекъснатите обвинявания - в неспазване на човешки права, нелоялни търговски практики, империализъм и така нататък - все по-често ще удрят на камък. Можем единствено да се надяваме тази нова Студена война да не прерасне в гореща. А както пееше незабравимият Асен Кисимов,
" Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма по какъв начин. "
На 5 ноември Европейски Съюз изпрати за пръв път публична делегация в Тайван, което няма по какъв начин да се хареса на Китай
Снимка БГНЕС
И в случай че при президента Тръмп опълчването закупи на моменти истерични нотки, новата администрация в лицето на Джо Байдън очевидно се пробва да смекчи тона. Израз на това предпочитание беше траялият съвсем 4 часа видеоконферентен диалог сред него и китайския му сътрудник Си Дзинпин, в който двамата разговаряха съвсем като остарели другари. Или най-малко по този начин го показа китайският президент. Съветникът по национална сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан пък съобщи, че поради околните връзки на двамата диалогът е бил " необикновено пряк, откровен и непосредствен ". А те в действителност са остарели познайници - първите си срещи организират, когато и двамата са вицепрезиденти на своите страни. Нека напомним, че след пагубните случки на Джордж Буш младши точно администрацията на Барак Обама разгласи един нов курс за американската външна политика с така наречен Завой към Азия, имайки поради главно тихоокеанския район и несъмнено - Китай. И не щеш ли ориста още веднъж ги срещна десетина години по-късно, този път на най-високото равнище.
Освен с положителния си звук обаче, срещата не съумя да създаде някакъв сериозен прогрес в връзките сред двете страни. За следващ път и Пекин, и Вашингтон показаха невралгичните за тях точки по редица тематики, само че и за следващ път никой не отстъпи от позициите си. " Нашата задача като водачи на Китай и Съединени американски щати е да подсигуряваме, че съревнованието сред нашите две страни няма да се трансформира в спор - безгрижен или несъзнателен. Единствено чисто, неотклонно състезание ", съобщи Джо Байдън при започване на срещата. Въпреки тази поръчка и мекия звук обаче, Вашингтон още веднъж пробва да упражни напън върху Пекин с въпроси като Тайван, " нечестните " търговски практики, човешките права и не на последно място " свободата на корабоплаване и прехвръкване " в Южнокитайско море.
На което китайският водач дава отговор с гледище, че Съединени американски щати би трябвало да трансформират метода си към Китай, тъй че да бъде реализирано " взаимно почитание ". " Всяка от страните би трябвало да почита обществената система и път на развиване на другата, главните си ползи и терзания, а също и правото на развиване на всяка от тях. Те би трябвало се държат една с друга като еднакъв с еднакъв ", можем да прочетем в формалната транскрипция на диалога, оповестена от китайското външно министерство. Си Дзинпин акцентира още, че " Китай сигурно ще отбрани ползите си в региона на суверенитета, сигурността и развиването ".
С оглед на последните събития и изключително абсурда с комерсиалното посланичество на Тайван в Литва, въпросът е обиден и от двете страни. От дълги години Съединени американски щати водят двойнствена политика във връзка с Тайпе - въпреки Тайван да не е приет публично, той е мощно подкрепян от Вашингтон, като в последно време оттатък Океана даже още веднъж се заприказва, че Америка би трябвало да даде повече военна помощ на локалното държавно управление. Едно такова деяние сигурно би предизвикало изостряне на спора и даже евентуални конфликти в Тайванския проток. Все отново Байдън беше много по-умерен, като съобщи, че Съединени американски щати се опълчват на всевъзможни едностранни дейности, които биха трансформирали настоящето статукво и " подкопали мира и стабилността ".
Китай от своя страна отхвърля всички искания, а Си Дзинпин непосредствено упрекна Съединени американски щати, че актуалният им метод към обстановката е " извънредно рисков " и предизвести, че Китай ще бъде " заставен да вземе решителни ограничения ", в случай че " сепаратистките сили за самостоятелност на Тайван ни предизвикат ". Все отново и китайският водач се опита да прояви въздържаност на фона на американските опасения за китайска инвазия, като добави, че " имаме самообладание и ще се стремим към спокойно обединяване с най-голяма откровеност ".
Тайван е изключително трънлив въпрос и за Съединени американски щати, и за Китай. Казусът сплотява в себе си геополитика, военно дело, стопанска система, народен суверенитет и сигурност.
Едва ли Литва щеше да се съгласи да протегне ръка към Тайпе, в случай че това не беше в съгласие авансово с Вашингтон. А реакциите на литовските политици след абсурда демонстрират, че това е планувана интервенция, чиято цел е да провокира отрицателна
реакция по отношение на Китай в Европейския съюз
Никак не бе инцидентно, че Литва прикани европейците да се " разсънят ", т.е. да се включат по-активно на страната на американския напън. Отношенията САЩ-Китай са значими освен за тези две страни, те дефинират огромна част от динамичността и на нашия континент, а съперничеството сред тях доста ясно може да се види точно тук. От една страна, Съединени американски щати са в неизгодна позиция след неуспеха на търговски съглашения като ТПТИ и " шистовата гражданска война ", от друга те към момента са нещо като Големия брат за Европейски Съюз, въпреки тази роля да става все по-неадекватна и маловажна. Една Германия да вземем за пример чудесно схваща капацитета на положителните връзки с Китай като търговски сътрудник, само че за момента е принудена да се пробва да лавира сред личните си, американските и китайските ползи, защото в двете суперсили намира най-големите си пазари. В същото време Тайван пък е един от водещите производители на полупроводници в света и ролята му в актуалната икономическа рецесия и провокирания от пандемията и нарушените търговски вериги дефицит на електронни съставни елементи в допълнение усложнява обстановката. Като прибавим и това, че Китай в никакъв случай няма да признае възможна самостоятелност и даже публично продължава да счита острова за част от своята територия, виждаме ясно за какво Тайван се явява доста комфортен мотив и инструмент за провокиране на напрежение на няколко фронта.
Погледнато от по-глобален ъгъл обаче, динамичността сред Китай и Съединени американски щати не е в интерес на Вашингтон. Америка изживя своите висши моменти след края на ВСВ и разпада на Съюз на съветските социалистически републики, само че изключително през последните две десетилетия пропусна голям брой шансове да позволи личните си вътрешни проблеми. Колкото и да упрекват Китай, американските политици ще би трябвало да признаят рано или късно, че възходът на тази страна се случи напълно с тяхно подпомагане. " Кражбата на интелектуална благосъстоятелност " да вземем за пример е просто търговия - американското ноухау против китайската евтина работна ръка. " Уолмарт ", най-голямата корпорация за продажби на дребно в света, нямаше да съществува в този си тип, в случай че не бяха индустриалните мощности на Китай. Същото важи за компании като " Амазон " и " Епъл ". Китай обезпечи милиарди и трилиони облаги за американската олигархия, само че в това време употребява времето, с цел да развие лична промишленост. Всички знаем за случая с " Хуауей ". Имаше миг, в който китайският производител на смарт телефони съществено заплашваше пазарния дял на " Епъл " - и точно това наложи администрацията на Доналд Тръмп да прибегне до тежките наказания от американска страна. В същото време американските компании се третират със напълно различен критерий.
Реката обаче тече в посока Китай
Тези опити за задушаване на икономическия напредък на Китай са обречени на неуспех. Не единствено Съединени американски щати, и Европа няма опция на китайското произвеждане. Доналд Тръмп се опита да съживи протекционизма като контрапункт на превъзходството на Пекин, само че в следствие увеличи цените за американските консуматори и компании - защото цената на наложените мита се заплаща не от производителя, а от потребителя. Очаква се в околните 10 години китайската стопанска система дефинитивно да задмине американската. В допълнение, индустриализацията и вложенията в устойчиви и зелени технологии там надалеч изпреварват тези в Съединени американски щати. Дори американските анализатори признават, че опитите на актуалната администрация да съживи модернизацията на американската индустриална инфраструктура са незадоволително огромни и доста закъснели. Така че Китай в действителност може да си разреши просто да чака на брега на реката, както гласи остарялата поговорка. Миролюбивият, само че корав звук на Си Дзинпин в срещата с Джо Байдън регистрира точно тези трендове.
Освен всичко изброено, това е и съревнование на два разнообразни модела. Докато Америка разчита на угнетяване и завземане зад граница, Китай се стреми към взаимно потребни планове, които облагодетелстват и двете страни (пример за тази тактика е охулваният от Запада проект " Един пояс, веднъж " ). Ползите от второто се натрупват прогресивно във времето, до момента в който първият модел разчита на нещо, което в корпоративния свят се назовава " добиване на активите " - оптималната облага тук и в този момент, без оглед на дълготрайното развиване. Друг фактор, който разкрива разликите сред американския и китайския метод, е бедността. до момента в който Китай към този момент може да се похвали, че за последните 40 години съвсем напълно е отстранил бедността, то в Съединени американски щати големи елементи от популацията изпада все по-надолу в класовата конструкция на обществото. Неравенството в Съединени американски щати е на такива нива, че няколкостотин от най-богатите семейства и човеци управляват посредством Уолстрийт и корпорациите съвсем цялата стопанска система, създавайки на процедура феодална конструкция в нея. Митът за американската фантазия, т.е. за красивия капитализъм, към този момент стартира да наподобява като отричане на самия себе си. В същото време " социализмът с китайски характерности "
показва образно преимуществата
да имаш население с отмерено разпределени приходи - вътрешният пазар на Китай от години е в напредък и не страда от рецесиите, които следим в Америка. Ако погледнем и скорошните дейности на ККП и персонално Си Дзинпин против прекомерно замогналите се локални предприемачи, в Китай наподобява чудесно осъзнават и последствията от прекомерно доста " свободен пазар ".
Така пред Вашингтон остава само да играе по едно и също време ролята на другар и противник на Пекин. А непрекъснатите обвинявания - в неспазване на човешки права, нелоялни търговски практики, империализъм и така нататък - все по-често ще удрят на камък. Можем единствено да се надяваме тази нова Студена война да не прерасне в гореща. А както пееше незабравимият Асен Кисимов,
" Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма по какъв начин. "
На 5 ноември Европейски Съюз изпрати за пръв път публична делегация в Тайван, което няма по какъв начин да се хареса на Китай
Снимка БГНЕС
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ