Случаят в Беларус - различен, но не и първи: Прецедент ли е държавното въздушно пиратство?
Принудителното приземяване на самолета на Ryanair в Минск и арестуването на беларуския опозиционер Роман Протасевич провокираха необятен отзив в целия свят. Лидерите от Европейския съюз осъдиха дейностите на президента Александър Лукашенко, приканиха за незабавното освобождение на Протасевич и се заканиха да наложат огромни наказания на Беларус.
По думите на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел отклоняването на цивилен полет благодарение на военни самолети е основало опасност за пасажерите и екипажа. Съединени американски щати и Канада също оповестиха, че обмислят наказания за Беларус, а Минск отвърна, че ще затвори посолството си в Отава. Окачествяването на случилото се като " въздушно пиратство " бе подкрепено и от служебния външен министър на България Светлан Стоев.
Самият Лукашенко е безапелационен, че на самолета, пътувал от Гърция за Литва, е имало терорист и това се е знаело отвън границите на Беларус. Той акцентира, че въпреки всичко сигнал за бомба на борда е имало, а той е пристигнал от Швейцария.
Историческата информация демонстрира, че въпреки и за някои - повече, а за други - по-малко обилни разлики, казусът не е безспорен казус. Авиационният летопис помни няколко сходни насилствени приземявания. Нито един от тях обаче не е обвързван с публицист .
Ето и кои са те:
22 февруари 2021 година - Киев приземява наложително чартър поради пасажер с обвиняване
Чартърен полет от Днепър до Виена спешно каца на киевското летище " Бориспол ". След приземяването по обвиняване в заграбване е арестуван един от пасажерите - някогашният топ управител на " Приватбанк " Владимир Яценко. Държавната авиационна работа принуждава водача да се приземи, след което са подхванати незабавни дейности по задържането на Яценко.
22 октомври 2016 година - на борда на аероплан е деятелят Армен Мартиросян
Boeing 737-800 потегля от Киев към Минск, само че ненадейно е заставен да се върне на летището в Киев " Жуляни ". Според превозвача екипажът е получил напътствие от украинския надзор на въздушното придвижване да се върне без пояснение.
" Беше посочено също, че при положение на неспазване на заповедта военните ще прихванат самолета ", споделят от самолетната компания. На борда е имало 136 пасажери, в това число деятелят на " Антимайдан " - придвижване, което се опълчва на украинското държавно управление и по-тесните му връзки с Европа, Армен Мартиросян. Той е свален от самолета, когато каца назад на летището в Киев.
Министерството на външните работи в Беларус публично стачкува против дейностите на управляващите за " наложително връщане " на самолета на " Белавия ". По-късно министерството разгласява стенограма, съгласно която украинският диспечер заплашва екипажа с потребление на военни самолети, само че Службата за сигурност на Украйна отхвърля тази информация.
След 3 часа разпит Мартиросян е освободен и трансфериран на различен полет към Минск. А Украинската работа за държавна сигурност отхвърля изказванията на " Белавия ", че ръководството на въздушното придвижване е заплашило да разположи бойни самолети, тъй като изказванията за такава мярка против цивилен аероплан са неуместни.
3 юли 2013 година - Самолетът на боливийския президент каца наложително във Виена
Президентът на Боливия Ево Моралес лети назад за Боливия от среща на върха в Москва. Неговият аероплан Dassault Falcon 900 обаче е заставен да се отклони към летището във Виена в Австрия, откакто няколко други европейски страни (Италия, Франция, Испания и Португалия) му отхвърлят позволение да влезе във въздушното им пространство.
Причината за възбраната става съмнение, че на борда е някогашният чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ Едуард Сноудън, който е търсен от американските служби.
Сноудън обаче не е открит на борда на летателната машина, след което самолетът получава въздушен кулоар. Президентът е прекарал 12 часа на летището.
Длъжностни лица както в Австрия, по този начин и в Боливия декларират, че Сноудън не е бил в самолета. Боливийският външен министър Дейвид Чокехуанка споделя: " Не знаем кой е измислил тази неистина. Ние осъждаме тази неправда със самолета на президента Ево Моралес ".
На конференция в среднощ вицепрезидентът на Боливия Алваро Гарсия отбелязва, че Италия и Испания също са отказали позволение на самолета да лети през тяхното въздушно пространство. Той разказва Моралес като " похитен от империализма " в Европа.
10 октомври 2012 година - наложително кацане на съветски аероплан в Анкара
Самолети F-16 на Турските военновъздушни сили принуждават Airbus A320 да кацне на летището в Анкара, който пътува от Москва до сирийската столица Дамаск.
На борда има 35 пасажери, в това число 17 руснаци.
След претърсването на самолета е конфискуван товарът, открит на борда - 12 кутии с механически детайли за радарни станции на системи за противовъздушна защита.
24 февруари 2010 година - Иран наложително приземява аероплан на Kyrgyz Airways
На летището в град Бандар Абас в южната част на Иран военновъздушните сили на страната наложително приземяват аероплан Boeing 737 на Kyrgyz Airways. Полетът е от Дубай до Бишкек.
На борда на летателната машина е бил Абдолмалек Риги - началник на Jundullah, насилствена сунитска бунтовническа група.
Самолетът е претърсен, а Риги е арестуван. По-късно формалната организация Irna декларира, че е летял до арабска страна през Пакистан преди ареста си. Според американските медии Пакистан е предложила помощ за задържането на Риги. През юни същата година той е екзекутиран в ирански затвор.
Октомври 1985 година - американски военни прихващат аероплан с похитители на кораби на борда
Египетски аероплан с хипотетични палестински бойци е прихванат от американски бойни самолети и заставен да кацне в американска база в Италия. Според управляващите палестинците били похитителите на италианския круизен лайнер " Ахиле Лауро ", похитен в Средиземно море със стотици хора на борда. Един възрастен евреин от кораба е бил погубен.
Четиримата бойци от Палестинския фронт за избавление първо избягали, а лайнерът бил оставен да дебаркира в Египет. Целта била да излетят със аероплан на Egyptair, който да ги води до Тунис.
Самолетът е бил прихванат от военни F-16 в интернационалното въздушно пространство над Средиземно море, демонстрира отчетът на Los Angeles Times по това време, и е ескортиран до американската база " Сигонела " в Сицилия. Четиримата похитители са наказани на дълги години в затвори в Италия.
22 октомври 1956 година - карцерът на водачите на алжирското придвижване за самостоятелност
Петима водачи на алжирското придвижване за самостоятелност са на борда на цивилен полет от Рабат в Мароко до Тунис, летейки, с цел да вземат присъединяване в в конференция за бъдещето на района на Магреб, проведена от тогавашния президент на Тунис Хабиб Бургиба. По това време Алжир е френска колония и френските секрети служби изпращат бойни самолети, с цел да прихванат пътническия аероплан, принуждавайки го да кацне в Алжир.
Събитията провокират яд в Мароко и Тунис. Сред задържаните е и Ахмед Бен Бела, който е първият президент на Алжир след придобиването на самостоятелност от Франция.
По думите на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел отклоняването на цивилен полет благодарение на военни самолети е основало опасност за пасажерите и екипажа. Съединени американски щати и Канада също оповестиха, че обмислят наказания за Беларус, а Минск отвърна, че ще затвори посолството си в Отава. Окачествяването на случилото се като " въздушно пиратство " бе подкрепено и от служебния външен министър на България Светлан Стоев.
Самият Лукашенко е безапелационен, че на самолета, пътувал от Гърция за Литва, е имало терорист и това се е знаело отвън границите на Беларус. Той акцентира, че въпреки всичко сигнал за бомба на борда е имало, а той е пристигнал от Швейцария.
Историческата информация демонстрира, че въпреки и за някои - повече, а за други - по-малко обилни разлики, казусът не е безспорен казус. Авиационният летопис помни няколко сходни насилствени приземявания. Нито един от тях обаче не е обвързван с публицист .
Ето и кои са те:
22 февруари 2021 година - Киев приземява наложително чартър поради пасажер с обвиняване
Чартърен полет от Днепър до Виена спешно каца на киевското летище " Бориспол ". След приземяването по обвиняване в заграбване е арестуван един от пасажерите - някогашният топ управител на " Приватбанк " Владимир Яценко. Държавната авиационна работа принуждава водача да се приземи, след което са подхванати незабавни дейности по задържането на Яценко.
22 октомври 2016 година - на борда на аероплан е деятелят Армен Мартиросян
Boeing 737-800 потегля от Киев към Минск, само че ненадейно е заставен да се върне на летището в Киев " Жуляни ". Според превозвача екипажът е получил напътствие от украинския надзор на въздушното придвижване да се върне без пояснение.
" Беше посочено също, че при положение на неспазване на заповедта военните ще прихванат самолета ", споделят от самолетната компания. На борда е имало 136 пасажери, в това число деятелят на " Антимайдан " - придвижване, което се опълчва на украинското държавно управление и по-тесните му връзки с Европа, Армен Мартиросян. Той е свален от самолета, когато каца назад на летището в Киев.
Министерството на външните работи в Беларус публично стачкува против дейностите на управляващите за " наложително връщане " на самолета на " Белавия ". По-късно министерството разгласява стенограма, съгласно която украинският диспечер заплашва екипажа с потребление на военни самолети, само че Службата за сигурност на Украйна отхвърля тази информация.
След 3 часа разпит Мартиросян е освободен и трансфериран на различен полет към Минск. А Украинската работа за държавна сигурност отхвърля изказванията на " Белавия ", че ръководството на въздушното придвижване е заплашило да разположи бойни самолети, тъй като изказванията за такава мярка против цивилен аероплан са неуместни.
3 юли 2013 година - Самолетът на боливийския президент каца наложително във Виена
Президентът на Боливия Ево Моралес лети назад за Боливия от среща на върха в Москва. Неговият аероплан Dassault Falcon 900 обаче е заставен да се отклони към летището във Виена в Австрия, откакто няколко други европейски страни (Италия, Франция, Испания и Португалия) му отхвърлят позволение да влезе във въздушното им пространство.
Причината за възбраната става съмнение, че на борда е някогашният чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ Едуард Сноудън, който е търсен от американските служби.
Сноудън обаче не е открит на борда на летателната машина, след което самолетът получава въздушен кулоар. Президентът е прекарал 12 часа на летището.
Длъжностни лица както в Австрия, по този начин и в Боливия декларират, че Сноудън не е бил в самолета. Боливийският външен министър Дейвид Чокехуанка споделя: " Не знаем кой е измислил тази неистина. Ние осъждаме тази неправда със самолета на президента Ево Моралес ".
На конференция в среднощ вицепрезидентът на Боливия Алваро Гарсия отбелязва, че Италия и Испания също са отказали позволение на самолета да лети през тяхното въздушно пространство. Той разказва Моралес като " похитен от империализма " в Европа.
10 октомври 2012 година - наложително кацане на съветски аероплан в Анкара
Самолети F-16 на Турските военновъздушни сили принуждават Airbus A320 да кацне на летището в Анкара, който пътува от Москва до сирийската столица Дамаск.
На борда има 35 пасажери, в това число 17 руснаци.
След претърсването на самолета е конфискуван товарът, открит на борда - 12 кутии с механически детайли за радарни станции на системи за противовъздушна защита.
24 февруари 2010 година - Иран наложително приземява аероплан на Kyrgyz Airways
На летището в град Бандар Абас в южната част на Иран военновъздушните сили на страната наложително приземяват аероплан Boeing 737 на Kyrgyz Airways. Полетът е от Дубай до Бишкек.
На борда на летателната машина е бил Абдолмалек Риги - началник на Jundullah, насилствена сунитска бунтовническа група.
Самолетът е претърсен, а Риги е арестуван. По-късно формалната организация Irna декларира, че е летял до арабска страна през Пакистан преди ареста си. Според американските медии Пакистан е предложила помощ за задържането на Риги. През юни същата година той е екзекутиран в ирански затвор.
Октомври 1985 година - американски военни прихващат аероплан с похитители на кораби на борда
Египетски аероплан с хипотетични палестински бойци е прихванат от американски бойни самолети и заставен да кацне в американска база в Италия. Според управляващите палестинците били похитителите на италианския круизен лайнер " Ахиле Лауро ", похитен в Средиземно море със стотици хора на борда. Един възрастен евреин от кораба е бил погубен.
Четиримата бойци от Палестинския фронт за избавление първо избягали, а лайнерът бил оставен да дебаркира в Египет. Целта била да излетят със аероплан на Egyptair, който да ги води до Тунис.
Самолетът е бил прихванат от военни F-16 в интернационалното въздушно пространство над Средиземно море, демонстрира отчетът на Los Angeles Times по това време, и е ескортиран до американската база " Сигонела " в Сицилия. Четиримата похитители са наказани на дълги години в затвори в Италия.
22 октомври 1956 година - карцерът на водачите на алжирското придвижване за самостоятелност
Петима водачи на алжирското придвижване за самостоятелност са на борда на цивилен полет от Рабат в Мароко до Тунис, летейки, с цел да вземат присъединяване в в конференция за бъдещето на района на Магреб, проведена от тогавашния президент на Тунис Хабиб Бургиба. По това време Алжир е френска колония и френските секрети служби изпращат бойни самолети, с цел да прихванат пътническия аероплан, принуждавайки го да кацне в Алжир.
Събитията провокират яд в Мароко и Тунис. Сред задържаните е и Ахмед Бен Бела, който е първият президент на Алжир след придобиването на самостоятелност от Франция.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ