Принудени сме да работим с домати от чужбина, с чесън

Принудени сме да работим с домати от чужбина, с чесън от Китай, който е на по-добра цена от българския чесън. Ние се принуждаваме да работим с непозната стока, тъй като идва на по-добра цена. Цената от българските производители е непостижима за сектора. Така ръководителят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов изясни пречките пред българския туризъм за привличането на туристи посредством кулинарни прекарвания. Темата беше разисквана от специалисти в бранша на кръгла маса, проведена от Сдружение „ За налична и качествена храна “.

Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) разяснява значимостта на развиването на туризма у нас като пътешестване, настаняване и изхранване, и основаване на усещания.

За да имаме първокласен артикул заведенията би трябвало да са на задоволително равнище “.

Той изясни по какъв начин пътуването до Италия свързваме с прелестната им кухня, във Франция всеки знае за лучената чорба, само че по думите му „ в българите е заложено да подлагат на критика всичко и да харесват непознатото “.

Според специалиста повода на пешеходната алея „ Витошка “ да има подобен трафик на хора, са точно заведенията.

Той изясни, че клиентите избират българското, само че „ с цел да го има не би трябвало да се подчиняваме на европейски законодателни ограничения, които унищожават нашето земеделие “.

Затова, съгласно него, би трябвало да се работи от най-ранна детска възраст в учебните заведения и от родителите да се построява национална еднаквост и горделивост то това, което притежаваме.

Че би трябвало да обърнем внимание на кулинарния туризъм се съгласи и изпълнителният шеф на Асоциацията на производителите на рибни артикули " Бг Фиш " Йордан Господинов.

Нашата храна е търсена, ниският стандарт на живот не разрешава на ресторантьорите да подвигат задоволително цените, тъй като няма кой да седне “, споделя той.

Алибегов заключи, че качеството на храната в по дребните курорти в България е доста положително, за огромните олинклузив хотели има какво да желае и изоставаме като качество по отношение на Турция, от която можем да заимстваме.
Секторът е подценяван
Според Йорданов страната би трябвало да вложи пари в реклама на туризма. Алибегов също е на мнение, че секторът не получава нужното внимание от страната, а е структуроопределящ бранш.

Туризмът в България е на опашката, ние се мерим с други страни, в които е на респект “.

Той счита, че отразяването на запечатвани обекти по медиите е огромен проблем за бизнеса и рекламата и Агенцията по храните може да си прави работата така и така да се отразява. Алибегов сподели, че тази процедура я няма в конкурентните на нас страни.

Атанас Димитров също счита, че липсва реклама на българския туристически артикул. " Дори българите не са осведомени. Агресивно се работи във връзка с Гърция, Хърватия, Турция, хората влагат в клипове, реклама, в интернет, в съвременни медии, популяризират и продават сполучливо продукта си ", добави той.

Експертите обърнаха внимание на това, че в българския План за възобновяване и резистентност (ПВУ) туризмът не участва и няма отделени средства за него.

Няма поддръжка от страна на страната за бранш " Туризъм ", а би трябвало да се разбере, че той е доста значим, това е лицето на България ", сподели ръководителят на БАЗ.

Алибегов добави, че в проектите на други страни има по 200 млн. евро планувани за сектора.