Женското лице на заплатата
Принципът „ еднообразно възнаграждение за идентична работа “ е основополагащ за Европа. Той е въведен още с Договора от Рим през 1957 година Въпреки това мъжете в Европа не престават да получават с към 12% по-високи хонорари на час от дамите. А напредъкът към понижаване на разликите през последните години е най-малък. Разликата във възнагражденията сред половете остава сурова действителност в цяла Европа, показваща трайно неравноправие в заплатите, присъединяване в работната мощ и в лидерските функции.
Макар думата заплата в българския език да е в женски жанр, това не дава кой знае какви привилегии на множеството работещи дами и у нас.
Обичайно общата разлика в заплащането се изяснява с преимущественото наличие на дами в по-ниско платени браншове като полагането на грижи, продажбите, образованието. Около 30% от дамите и едвам 8% от мъжете работят в сферите на образованието, опазването на здравето и обществената активност, в които обичайно заплащането е релативно по-ниско. От друга страна, съвсем една трета от мъжете са заети в секторите просвета, технологии, инженерен дизайн и математика, в които възнагражденията са по-високи.
Жените мениджъри са в изключително неподходяща позиция във връзка с заплащането: те получават 23% по-малко на час от мъжете на управнически позиции, сочат данни от 2020 година, показани от Европарламента.
Според Евростат дамите на Стария континент печелят единствено 87,30 евро (99,10 щатски долара) за всеки 100 евро (113,51 щатски долара), извоювани от мъжете. Тази некоригирана разлика, която не регистрира образованието, възрастта или типа на работата, значи, че дамите ще би трябвало да работят в допълнение 1,5 месеца годишно, с цел да преодолеят разликата. Заплащането в трудоспособна възраст се отразява и в преклонна възраст. През 2020 година пенсиите на дамите в Европейски Съюз над 65 години са били приблизително с 28,3% по-ниски от тези на мъжете. Разликата в приходите слага дамите в Европа в по-висок риск от беднотия.
Причините се коренят освен в ниските приходи и надлежно в преклонна възраст - ниските пенсии, само че и грижата за деца, за възрастни родители/роднини, до момента в който дамата е в трудоспособна възраст, което води до спиране на трудовата им кариера.
Единствената страна, която заплаща на дамите повече, в сравнение с мъжете, това е Люксембург. Страната се откроява в Европа, като дамите печелят приблизително малко повече от мъжете - с към 0,7% (според данни от 2023 година Разликата е 0,9%). Силните политики за тъждество сред половете и високата претовареност на дамите на добре платени позиции в публичния бранш способстват за този необичаен резултат.
Според някои статистически данни (от 2022 г.) дамите печелят малко повече на час - приблизително 30,72 евро, а мъжете - 30,50 евро. Но годишните им приходи не са по-високи. Мъжете печелят приблизително 75 847 евро, а дамите - 72 470 евро. Причината е, че дамите по-често работят на ненапълно работно време, а бонусите на мъжете са по-високи. А секторната сегрегация е налице и в тази страна.
Каква е разликата в обособените страни
Процентите, посочени до всяка страна, демонстрират какъв брой по-малко печелят дамите приблизително спрямо мъжете. Източници за данните са Евростат, Евронюз и Организация на обединените народи.
- Италия: 4,3%. Страната има ниска публична разлика в заплащането сред половете, само че това крие по-дълбоки неравенства. Много дами са изцяло изключени от работната мощ, постоянно заради културни упования, лимитирани благоприятни условия за гледане на деца и стопански бариери, които обезкуражават заетостта на цялостен работен ден.
- Румъния: 4,5%. Малката разлика се дължи частично на обстоятелството, че дамите заемат повече позиции в техническите области и имат еднакъв достъп до обучение, макар че неравенствата в селските региони не престават да съществуват.
- Белгия: 5%. Проактивните закони за бистрота на заплащането и мощните обществени политики на Белгия помогнаха за понижаване на разликата в заплащането до една от най-ниските в Европейски Съюз.
- Полша: 7,8%. Страната има по-ниска от междинната разлика, подкрепена от високото присъединяване на дамите в STEM областите и по-малкото работни места на повърхностен работен ден.
- Словения: 8,2%. Словения се класира добре във връзка с равенството в заплащането на половете, подкрепено от мощния отпуск по майчинство и необятно публикуваната женска претовареност на висококвалифицирани позиции.
- Испания: 8,7%. Силните политики за поддръжка на фамилията помогнаха за превъзмогване на разликата, макар че дамите остават незадоволително показани на управителни позиции.
- Ирландия и Исландия: 9,3%. Разликата в заплащането в Ирландия е намаляла с помощта на повече дами на управителни позиции, само че софтуерният и финансовият бранш към момента демонстрират обилни неравенства.
През 2018 година Исландия беше първата страна, която изискваше от фирмите да потвърждават тъждество в заплащането по закон, което спомогна за непрекъснатото понижаване на разликата в заплащането сред половете.
- Кипър и Малта: 10,2%. В Кипър има по-малко дами във високоплатени промишлености и на висши корпоративни позиции, макар че равнищата на обучение измежду дамите са високи.
Разликата в заплащането на мъже и дами в Малта отразява доминираната от мъжете лидерска просвета, макар че последните държавни начинания целят да усилят присъединяване на дамите в работната мощ.
- Гърция: 10,4%. Икономическата неустойчивост в южната ни съседка и неналичието на инфраструктура за грижи за деца са изтласкали доста дами от по-високоплатени кариерни благоприятни условия.
- Швеция: 11,1%. Скандинавската страна е известна с прогресивните си политики, само че дамите към момента се групират в по-нископлатени браншове като опазване на здравето и обучение, а това основава трайна разлика в заплащането.
- Литва: 12%. Страната има уравновесена работна мощ, само че мъжете преобладават в най-високоплатените браншове, което поддържа разликата в междинното възнаграждение по-висока от предстоящото.
- Португалия и Хърватия: 12,5%. Разликата в заплащането на мъжете и дамите в Хърватия е повлияна от обичайните полови функции и по-малкото дами на добре платени механически и лидерски позиции. Разликата в Португалия отразява по-бавното кариерно развиване на дамите и ограничавания достъп до лидерски позиции, макар високото присъединяване на дамите в работната мощ.
- България и Нидерландия: 13%. " Необичайно за Източна Европа, разликата в България е умерена заради високото присъединяване на дамите в STEM и управнически функции в съпоставяне със прилежащите страни ", написа в изследване, цитирало тези данни. За нидерландските дами в изследването се твърди, че са по-склонни да работят на ненапълно работно време, даже на квалифицирани позиции, което способства доста за непрекъснатата разлика в приходите.
- Дания и Франция: 13,9%. Щедрият наставнически отпуск в Дания не е премахнал изцяло разликата, защото дамите по-често си вземат отпуск и работят в по-нископлатени промишлености.
Франция има мощно трудово законодателство, само че дамите остават незадоволително показани на висши корпоративни позиции. Въпреки равните квалификации, доста от тях към момента печелят по-малко от мъжете си сътрудници.
- Норвегия: 14,4%. В тази скандинавска страна, постоянно хвалена за тъждество сред половете, към момента следи разлика заради работата на ненапълно работно време и спиранията на кариерата измежду дамите, изключително след раждане на деца.
- Обединено кралство: 14,9%. Англия предприе стъпки като наложително отчитане на разликата в заплащането, само че високите разноски за грижи за деца и по-малкото дами на висши позиции не престават да поддържат разликата настойчиво огромна.
- Финландия: 15,5%. Въпреки подчертаните старания за тъждество сред половете, разликата в заплащането в скандинавската страна остава заради сегрегация на работните места. Жените преобладават в публичния бранш, който заплаща по-малко от частния бранш.
- Латвия: 17,1%. Изненадващо висока е разликата в заплащането, като се има поради мощната женска работна мощ в страната. Но неналичието на дами на висши позиции изкривява междинните приходи.
- Унгария: 17,5%. Разликата в заплащането на труда в тази страна произтича от твърдите полови правила и неналичието на гъвкави работни политики за майките, което се отразява на кариерното развиване на дамите.
- Германия и Словакия 17,7%. Някак необичайно може да е, само че в Германия остава огромна макар напредъка. Много дами се сблъскват с бариери пред работата на цялостен работен ден, постоянно разчитайки на мини работни места. А те са нископлатени позиции на повърхностен работен ден с лимитирани компенсации и дребен късмет за покачване.
В Словакия разликата в заплащането на половете отразява обичайните полови функции и по-малкото дами на управителни позиции.
- Швейцария и Чехия: 17,9%. Чехия демонстрира една от най-големите разлики в Централна Европа, а дамите са незадоволително показани във високоплатените софтуерни и научни области.
В богата Швейцария високите разноски за грижи за деца и лимитираният достъп до детски градини тласкат доста дами към работа на повърхностен работен ден, което способства за забележителната разлика в заплащането на половете.
- Австрия: 18,4%. Постоянната разлика в Австрия е повлияна от обстоятелството, че дамите работят на повърхностен работен ден по-често от мъжете. Въпреки мощната стопанска система, лидерските функции остават непропорционално мъжки.
- Естония: 21,3%. Това е страната в Европейски Съюз с най-голямата разлика в заплащането сред половете. Отчасти заради обичайните функции и мощно сегрегирания пазар на труда. Жените постоянно работят в по-нископлатени браншове като образованието и опазването на здравето.
Положението у нас
Според цитираните нагоре данни, разликата в заплащането на мъжете и дамите у нас е 13%, само че съгласно данни на Национален статистически институт от 2022 година тя е 12,2%.
В сходство с Директива 2022/2381 на Европарламента и на Съвета от 23 ноември 2022 година и за възстановяване на салдото на дамите и мъжете в управителните органи на обществените сдружения, регистрирани на фондовата борса, се трансформират три закона: за равнопоставеност на дамите и мъжете, за отбрана от дискриминация и за общественото предложение на скъпи бумаги.
Така до 30 юни 2026 година минимум 33% от всички управителен позиции както със, по този начин и без изпълнителни функционалности, в управителния и надзорния съвет (или в съвета на директорите) на публичните компании би трябвало да се заемат от по-слабо показания пол. В нормалния случай това са дамите.
Както в Европа, по този начин и у нас дамите работят по-често в областта на образованието, обществените и здравните грижи, услугите. Например в административните звена в Министерството на образованието и науката към края на 2024 година От заетите 324 щата, 244 са на дами и 80 - мъже. В Министерството на правораздаването от 17 висши държавни чиновници 11 са дами, а шестима са мъже. А от други 12 управителни длъжности 10 са заети от дами и две от мъже.
Данните от Доклада за равнопоставеността от 2024 година, коефициентът на претовареност за дамите у нас е 67,6%, а за мъжете - 74,1%.
При записаните безработни и пенсионерите
по степен на обучение най-голям е делът на дамите с висше обучение (64%), следвани от тези с главно и по-ниско (56,7%), а със приблизително са 50,6%. При мъжете наклонността е противоположната: минимум са висшистите (36%), най-вече са среднистите (49,4%), а с главно и по-ниско обучение са 43,3%.
И въпреки всичко, като цяло остава, най-малко съгласно статистиката, главният проблем: по-ниското възнаграждение на женския труд, което обаче не е безусловно дискриминация. Въпреки това, разликата несъмнено води и до по-ниски пенсии. Сред аргументите са освен заемането на по-ниско платени работни места по време на трудовия път, само че и спиране на професионалната кариера поради майчинство, от време на време за грижи за болен или възрастен член на фамилията.
Освен това дамите се пенсионират по-рано. Например, данни от средата на 2025 година демонстрират, че междинната пенсия за мъже е над 1075 лева, до момента в който за дами е към 797 лева, а в някои браншове разликата е още по-голяма. Все отново, съгласно някои специалисти, по-голямата дълготрайност на живота на дамите в известна степен компенсира ниските пенсии. У нас дамите получават пенсия приблизително към 19 години, а мъжете - към седем. Вдовиците получават и 30% от пенсията на умрелия си брачен партньор. По този метод, съгласно някои специалисти се получава самобитно равнене. Въпреки това, българските пенсионерки са в по-голям риск от беднотия.
През 2025 година общо пенсионерите са 2 068 673 души, от които 1 228 564 са дами.
С пенсия до 630,50 лева са 439 812 пенсионери, от които 260 246 са дами
С минимална пенсия за възраст и застрахователен стаж 630,50 лева са 374 433 души, от тях съвсем три четвърти (326 441) са дами.
Максималните 3400 лева вземат 8875 пенсиопери, а едвам 1496 са дами.
С над 3400 лева към този момент са 10 души в страната и единствено 4 от тях са дами.
Средната съществена месечна пенсия през 2025 година е 911,02 лева, като за мъжете тя е 1073,56 лева, а за дамите - 799,88 лева.
Макар думата заплата в българския език да е в женски жанр, това не дава кой знае какви привилегии на множеството работещи дами и у нас.
Обичайно общата разлика в заплащането се изяснява с преимущественото наличие на дами в по-ниско платени браншове като полагането на грижи, продажбите, образованието. Около 30% от дамите и едвам 8% от мъжете работят в сферите на образованието, опазването на здравето и обществената активност, в които обичайно заплащането е релативно по-ниско. От друга страна, съвсем една трета от мъжете са заети в секторите просвета, технологии, инженерен дизайн и математика, в които възнагражденията са по-високи.
Жените мениджъри са в изключително неподходяща позиция във връзка с заплащането: те получават 23% по-малко на час от мъжете на управнически позиции, сочат данни от 2020 година, показани от Европарламента.
Според Евростат дамите на Стария континент печелят единствено 87,30 евро (99,10 щатски долара) за всеки 100 евро (113,51 щатски долара), извоювани от мъжете. Тази некоригирана разлика, която не регистрира образованието, възрастта или типа на работата, значи, че дамите ще би трябвало да работят в допълнение 1,5 месеца годишно, с цел да преодолеят разликата. Заплащането в трудоспособна възраст се отразява и в преклонна възраст. През 2020 година пенсиите на дамите в Европейски Съюз над 65 години са били приблизително с 28,3% по-ниски от тези на мъжете. Разликата в приходите слага дамите в Европа в по-висок риск от беднотия.
Причините се коренят освен в ниските приходи и надлежно в преклонна възраст - ниските пенсии, само че и грижата за деца, за възрастни родители/роднини, до момента в който дамата е в трудоспособна възраст, което води до спиране на трудовата им кариера.
Единствената страна, която заплаща на дамите повече, в сравнение с мъжете, това е Люксембург. Страната се откроява в Европа, като дамите печелят приблизително малко повече от мъжете - с към 0,7% (според данни от 2023 година Разликата е 0,9%). Силните политики за тъждество сред половете и високата претовареност на дамите на добре платени позиции в публичния бранш способстват за този необичаен резултат.
Според някои статистически данни (от 2022 г.) дамите печелят малко повече на час - приблизително 30,72 евро, а мъжете - 30,50 евро. Но годишните им приходи не са по-високи. Мъжете печелят приблизително 75 847 евро, а дамите - 72 470 евро. Причината е, че дамите по-често работят на ненапълно работно време, а бонусите на мъжете са по-високи. А секторната сегрегация е налице и в тази страна.
Каква е разликата в обособените страни
Процентите, посочени до всяка страна, демонстрират какъв брой по-малко печелят дамите приблизително спрямо мъжете. Източници за данните са Евростат, Евронюз и Организация на обединените народи.
- Италия: 4,3%. Страната има ниска публична разлика в заплащането сред половете, само че това крие по-дълбоки неравенства. Много дами са изцяло изключени от работната мощ, постоянно заради културни упования, лимитирани благоприятни условия за гледане на деца и стопански бариери, които обезкуражават заетостта на цялостен работен ден.
- Румъния: 4,5%. Малката разлика се дължи частично на обстоятелството, че дамите заемат повече позиции в техническите области и имат еднакъв достъп до обучение, макар че неравенствата в селските региони не престават да съществуват.
- Белгия: 5%. Проактивните закони за бистрота на заплащането и мощните обществени политики на Белгия помогнаха за понижаване на разликата в заплащането до една от най-ниските в Европейски Съюз.
- Полша: 7,8%. Страната има по-ниска от междинната разлика, подкрепена от високото присъединяване на дамите в STEM областите и по-малкото работни места на повърхностен работен ден.
- Словения: 8,2%. Словения се класира добре във връзка с равенството в заплащането на половете, подкрепено от мощния отпуск по майчинство и необятно публикуваната женска претовареност на висококвалифицирани позиции.
- Испания: 8,7%. Силните политики за поддръжка на фамилията помогнаха за превъзмогване на разликата, макар че дамите остават незадоволително показани на управителни позиции.
- Ирландия и Исландия: 9,3%. Разликата в заплащането в Ирландия е намаляла с помощта на повече дами на управителни позиции, само че софтуерният и финансовият бранш към момента демонстрират обилни неравенства.
През 2018 година Исландия беше първата страна, която изискваше от фирмите да потвърждават тъждество в заплащането по закон, което спомогна за непрекъснатото понижаване на разликата в заплащането сред половете.
- Кипър и Малта: 10,2%. В Кипър има по-малко дами във високоплатени промишлености и на висши корпоративни позиции, макар че равнищата на обучение измежду дамите са високи.
Разликата в заплащането на мъже и дами в Малта отразява доминираната от мъжете лидерска просвета, макар че последните държавни начинания целят да усилят присъединяване на дамите в работната мощ.
- Гърция: 10,4%. Икономическата неустойчивост в южната ни съседка и неналичието на инфраструктура за грижи за деца са изтласкали доста дами от по-високоплатени кариерни благоприятни условия.
- Швеция: 11,1%. Скандинавската страна е известна с прогресивните си политики, само че дамите към момента се групират в по-нископлатени браншове като опазване на здравето и обучение, а това основава трайна разлика в заплащането.
- Литва: 12%. Страната има уравновесена работна мощ, само че мъжете преобладават в най-високоплатените браншове, което поддържа разликата в междинното възнаграждение по-висока от предстоящото.
- Португалия и Хърватия: 12,5%. Разликата в заплащането на мъжете и дамите в Хърватия е повлияна от обичайните полови функции и по-малкото дами на добре платени механически и лидерски позиции. Разликата в Португалия отразява по-бавното кариерно развиване на дамите и ограничавания достъп до лидерски позиции, макар високото присъединяване на дамите в работната мощ.
- България и Нидерландия: 13%. " Необичайно за Източна Европа, разликата в България е умерена заради високото присъединяване на дамите в STEM и управнически функции в съпоставяне със прилежащите страни ", написа в изследване, цитирало тези данни. За нидерландските дами в изследването се твърди, че са по-склонни да работят на ненапълно работно време, даже на квалифицирани позиции, което способства доста за непрекъснатата разлика в приходите.
- Дания и Франция: 13,9%. Щедрият наставнически отпуск в Дания не е премахнал изцяло разликата, защото дамите по-често си вземат отпуск и работят в по-нископлатени промишлености.
Франция има мощно трудово законодателство, само че дамите остават незадоволително показани на висши корпоративни позиции. Въпреки равните квалификации, доста от тях към момента печелят по-малко от мъжете си сътрудници.
- Норвегия: 14,4%. В тази скандинавска страна, постоянно хвалена за тъждество сред половете, към момента следи разлика заради работата на ненапълно работно време и спиранията на кариерата измежду дамите, изключително след раждане на деца.
- Обединено кралство: 14,9%. Англия предприе стъпки като наложително отчитане на разликата в заплащането, само че високите разноски за грижи за деца и по-малкото дами на висши позиции не престават да поддържат разликата настойчиво огромна.
- Финландия: 15,5%. Въпреки подчертаните старания за тъждество сред половете, разликата в заплащането в скандинавската страна остава заради сегрегация на работните места. Жените преобладават в публичния бранш, който заплаща по-малко от частния бранш.
- Латвия: 17,1%. Изненадващо висока е разликата в заплащането, като се има поради мощната женска работна мощ в страната. Но неналичието на дами на висши позиции изкривява междинните приходи.
- Унгария: 17,5%. Разликата в заплащането на труда в тази страна произтича от твърдите полови правила и неналичието на гъвкави работни политики за майките, което се отразява на кариерното развиване на дамите.
- Германия и Словакия 17,7%. Някак необичайно може да е, само че в Германия остава огромна макар напредъка. Много дами се сблъскват с бариери пред работата на цялостен работен ден, постоянно разчитайки на мини работни места. А те са нископлатени позиции на повърхностен работен ден с лимитирани компенсации и дребен късмет за покачване.
В Словакия разликата в заплащането на половете отразява обичайните полови функции и по-малкото дами на управителни позиции.
- Швейцария и Чехия: 17,9%. Чехия демонстрира една от най-големите разлики в Централна Европа, а дамите са незадоволително показани във високоплатените софтуерни и научни области.
В богата Швейцария високите разноски за грижи за деца и лимитираният достъп до детски градини тласкат доста дами към работа на повърхностен работен ден, което способства за забележителната разлика в заплащането на половете.
- Австрия: 18,4%. Постоянната разлика в Австрия е повлияна от обстоятелството, че дамите работят на повърхностен работен ден по-често от мъжете. Въпреки мощната стопанска система, лидерските функции остават непропорционално мъжки.
- Естония: 21,3%. Това е страната в Европейски Съюз с най-голямата разлика в заплащането сред половете. Отчасти заради обичайните функции и мощно сегрегирания пазар на труда. Жените постоянно работят в по-нископлатени браншове като образованието и опазването на здравето.
Положението у нас
Според цитираните нагоре данни, разликата в заплащането на мъжете и дамите у нас е 13%, само че съгласно данни на Национален статистически институт от 2022 година тя е 12,2%.
В сходство с Директива 2022/2381 на Европарламента и на Съвета от 23 ноември 2022 година и за възстановяване на салдото на дамите и мъжете в управителните органи на обществените сдружения, регистрирани на фондовата борса, се трансформират три закона: за равнопоставеност на дамите и мъжете, за отбрана от дискриминация и за общественото предложение на скъпи бумаги.
Така до 30 юни 2026 година минимум 33% от всички управителен позиции както със, по този начин и без изпълнителни функционалности, в управителния и надзорния съвет (или в съвета на директорите) на публичните компании би трябвало да се заемат от по-слабо показания пол. В нормалния случай това са дамите.
Както в Европа, по този начин и у нас дамите работят по-често в областта на образованието, обществените и здравните грижи, услугите. Например в административните звена в Министерството на образованието и науката към края на 2024 година От заетите 324 щата, 244 са на дами и 80 - мъже. В Министерството на правораздаването от 17 висши държавни чиновници 11 са дами, а шестима са мъже. А от други 12 управителни длъжности 10 са заети от дами и две от мъже.
Данните от Доклада за равнопоставеността от 2024 година, коефициентът на претовареност за дамите у нас е 67,6%, а за мъжете - 74,1%.
При записаните безработни и пенсионерите
по степен на обучение най-голям е делът на дамите с висше обучение (64%), следвани от тези с главно и по-ниско (56,7%), а със приблизително са 50,6%. При мъжете наклонността е противоположната: минимум са висшистите (36%), най-вече са среднистите (49,4%), а с главно и по-ниско обучение са 43,3%.
И въпреки всичко, като цяло остава, най-малко съгласно статистиката, главният проблем: по-ниското възнаграждение на женския труд, което обаче не е безусловно дискриминация. Въпреки това, разликата несъмнено води и до по-ниски пенсии. Сред аргументите са освен заемането на по-ниско платени работни места по време на трудовия път, само че и спиране на професионалната кариера поради майчинство, от време на време за грижи за болен или възрастен член на фамилията.
Освен това дамите се пенсионират по-рано. Например, данни от средата на 2025 година демонстрират, че междинната пенсия за мъже е над 1075 лева, до момента в който за дами е към 797 лева, а в някои браншове разликата е още по-голяма. Все отново, съгласно някои специалисти, по-голямата дълготрайност на живота на дамите в известна степен компенсира ниските пенсии. У нас дамите получават пенсия приблизително към 19 години, а мъжете - към седем. Вдовиците получават и 30% от пенсията на умрелия си брачен партньор. По този метод, съгласно някои специалисти се получава самобитно равнене. Въпреки това, българските пенсионерки са в по-голям риск от беднотия.
През 2025 година общо пенсионерите са 2 068 673 души, от които 1 228 564 са дами.
С пенсия до 630,50 лева са 439 812 пенсионери, от които 260 246 са дами
С минимална пенсия за възраст и застрахователен стаж 630,50 лева са 374 433 души, от тях съвсем три четвърти (326 441) са дами.
Максималните 3400 лева вземат 8875 пенсиопери, а едвам 1496 са дами.
С над 3400 лева към този момент са 10 души в страната и единствено 4 от тях са дами.
Средната съществена месечна пенсия през 2025 година е 911,02 лева, като за мъжете тя е 1073,56 лева, а за дамите - 799,88 лева.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ